ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Няма полза от интервютата с убийци, грабители и дребни апаши, с които телевизиите толкова обичат да ни събуждат. С тях медиите успяват единствено да покачат тревогата у смачкания от очакване да бъде застигнат от престъпленията зрител. Целта да бъдем информирани детайлно за цялата криминална гама от деня не води до градивна промяна – съд и възмездие за ощетените. Липсва дори морална оценка за насилието. Тези откровения предизвикват по-скоро страх и усещането, че в страната ни не се случва нищо добро, в нея живеят добре само злодеите и горко ти, ако не си като тях.

Изключително силна погнуса предизвика едно подобно интервю – поднесено ни не за добро утро, а за лека нощ. Слави Трифонов бе поканил Йордан Опиц, представен като „иконописеца, осъден за убийство на крадец“. Всъщност, младежът бе застрелян само с отвертка в ръка, но в анонса си телевизията вече го е представила като „крадец“. Независимо, че в съда не са могли да докажат, че е такъв и Опиц получава 5 години затвор. От нея лежи близо 3 и е пуснат за добро поведение преди шест месеца.

Идеята на шоуто очевидно беше да се уверим колко сме онеправдани като жертви на престъпления, което си е така. Държавата явно не може да се справи с битовата престъпност. В някои страни по света домът е неприкосновено място и собственикът има право да стреля по всеки неканен гост, пристъпил в „крепостта“. У нас не е така, но Опиц не е онази невинна жертва, която трябваше да докаже всеобщото безсилие пред тормоза. Той дори не се опита да изиграе тази роля, разказвайки за своя неочакван посетител. Вместо да го понатупа примерно, той вади пистолет и го убива. По думите му, изречени с победоносна усмивка, го „прави на гевгир“. Тук цялата идея на шоуто да го представи като жертва рухна…

Опиц обаче не се сдържа и изложи и тезата си, че „на циганина генетично му е заложено да прави зулуми и да краде“.

Уж трябваше да се търси съчувствие, а дори водещият изпита отвращение! Слави Трифонов обаче не направи опит за съпротива срещу обясненията и твърденията на своя гост. Дори прие от него дар – икона на Богородица, нарисувана лично от този въоръжен персонаж в авангарда срещу ромската престъпност. Канейки гости като този пред камерата, телевизията превръща обикновените убийци в герои, в корави образи с ореол. Мнозина от тях преди да тръгнат с оръжие, прожектират в главата си именно този момент – интервюто с признанието как са натиснали спусъка, как са вкарали стоманата в плътта, как са съзрели ужаса в очите на убития.

Вие бихте ли окачили в дома си икона от Опиц?

Защо не? Той надали е по-лош продавач на християнските ценности от мнозина свещеници, у които не виждаме смирение. Опиц не парадира така, както поповете със своите автомобили и обсипани със злато знаци на охолството. Божиите служители също се случва да размахат пистолет. Не намираме святост у поповете, а я търсим у един рисувач на икони, който описва последните мигове живот на един човек със задоволството, че го е направил на „гевгир“. А отците правят вярата ни на решето.

В студиото Опиц се похвали, че се чувства отлично… Много добре продава стоката си и телевизията. Рейтингът вероятно е иконичен. „Светците“, изографисани от Йордан Опиц, чакат реда си да стигнат до храмовете и да предлагат надежда на верующите. А ние си лягаме с молитви да не се избием.