"Когато човек се съмнява, той никога няма да успее."

Така Сесилия Атиас - бившатапървадама на Франция, отговорина въпрос на Клуб Zдали е имало понеедин миг, в който се е опасявала, чевмисиятай за освобождаването на българските медсестри в Либия ще се провали.
Бившата г-жа Саркози дойде на частна визитаунас специално за среща с петте ни сънароднички. През септември тя ще дойде пак за излизането на българския превод на книгата й. На пресконференция с нея бяха три от медсестрите - Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Кристияна Вълчева.

"След първата ми визита в Либия през юли 2007 г. се опитах да убедя тогавашния ми мъж Никола Саркози и френската дипломация, че трябва да се върна там. И отново отидох, и успяхме да освободим сестрите, които бяхаосъдени трипътина смърт. Нито за миг, нито за секунда не съм била обладана от някакво съмнение в успеха, кълна се", каза бившата президентша.

"Когато на 24 юли 2007 г. самолетът с медсестрите казна в София, побързах да ги оставя на близките им и да си ида във Франция. Така че видях тогава само пистата на летището. Сега се радвам, че ги срещнах в много добра форма. А и малко да видя от България", каза Сесилия Атиас.

Сесилия Атиас отговаряна въпроси на журналисти. Пресконференцията й се състоя в сградатана БНР, с чието съдействие тя дойде у нас.

"Човешкият живот е стойностен дотолкова, доколкото епоставен в услуга на другите. Товае основната ценност,която изповядвам. Муамар Кадафи бе тъмна личнаст, която използваше насилието и бруталното държане. Още от първата ни среща се наложи да премерим сили. Това учуди и него. Преговорите бяха с Кадафи, с правителството, със сина му Сейф ал Ислам (председател на фондация "Кадафи" - бел. ред.), с високопоставени хора в Бенгази. Дори в началото Кадафи бе по-склонен да бъдат освободени сестрите. Тези, които стояха зад сина му, обачене бяха много съгласни с това. Трябваше да бъде преодоляно това вътрешно противоборство. Последните 45 часа, които прекарах с Муамар Кадафи, воювах, защото вътрешното ми желание и убеждение бе да не си тръгвам от Либия без медсестрите", допълни някоганата съпруга на Никола Саркози.

Най-вълнуващи за всички били последните часове в Либия. Това станало в ранната сутрин на 24 юли 2007 г. Тогава властите в Триполи разрешили на медсестрите да напуснат страната със самолета на Сесилия Саркози.

Единствено Валентина Сиропуло не вярвала до последния момент, че българките си отиват у дома. Като ни казаха датръгваме, реших, че ще ни водят наразстрел. В Либия не можеш да вярваш на нищо. Но слава Богу, върнахме се живии здрави", каза медсестрата от Пазарджик.

"За мене името Сесилия значи само едно нещо - свобода", добави Кристияна Вълчева.