Възможността бизнесът да сключва еднодневни договори със своите служители на сезонна работа става реална, след като Народното събрание одобри на първо четене внесените от Министерския съвет промени в Кодекса на труда. Текстовете бяха подкрепени почти единодушно със 151 гласа "за" - само един депутат от БСП гласува "против".

От новите еднодневни договори се очаква да регламентират трудовите взаиомоотношения предимно в селското стопанство. Предвижда се те да се прилагат основно в сектор "Растениевъдство" за прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят. От работниците няма да се изисква специална квалификация, но все пак ще има ограничения - договорите ще се сключват за не повече от 90 календарни дни годишно. Прослуженото време няма да се признава за трудов стаж, а хората ще се осигуряват само за здраве, за трудови злополуки и за пенсия. Добрата новина е, че никой няма да губи помощите си за безработица, но при злополука ще получава обезщетения само за срока на еднодневните си договори, т.е. не по-дълго от 90 дни. Предстои Министерството на труда и социалната политика да изготви наредба, с която да създаде правилата за предоставянето, регистрирането и отчитането на еднодневните договори, тъй като работодателят няма да има задължение да ги представя в Националната агенция по приходите.

Според първоначалните сметки новите трудови взаимоотношения ще налеят до 19.2 млн. лв. повече от осигуровки и поне 5.3 млн. лв. допълнително от данъци годишно. Предвидено е схемата да се прилага до края на 2015-а и ако се окаже успешна, догодина да се разшири и за други дейности.

Със същия законопроект правителството предлага и по-голяма гъвкавост на работното време. Идеята е работещите да могат да планират по-удобно за себе си работната седмица и ако си тръгнат по-рано от работа например, да могат да отработят изгубените часове в следващ или следващи дни. Според Министерството на труда това ще облекчи главно работещите родители, заети в административни дейности.

С друга промяна се предвижда след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, майката да има право на допълнителен отпуск за отглеждането на детето докато то навърши 2 години. Сега за четвърто, пето и следващо дете майката ползва година и половина платен отпуск и 6 месеца неплатен. С промяната се осигурява равнопоставеност на всички деца в семейството. 

Въпреки ожесточените дебати вчера, четирите законопроекта на Волен Сидеров от "Атака" получиха подкрепата единствено на Патриотичния фронт и на няколко депутати от БСП, което не им стигна да се придвижат напред. С тях лидерът на националистите предлагаше да се въведе предимство на българите пред останалите граждани на Европейския съюз на трудовия пазар, както и допълнителни гаранции за изплащане на дължимите възнаграждения. За учителите беше предвидил солидни обезщетения при пенсиониране, за да получат толкова заплати, колкото трудов стаж имат в системата, а минималните работни заплати у нас да се изравнят със средните в държавите - членки на общността.

Почти същият сценарий се разигра и при гласуването на идеята годишнините от Априлското възстание да се честват заедно с Международния ден на труда 1 май. Предложението на Реформаторския блок беше подкрепено само от Патриотичния фронт, а коалиционните партньори от  ГЕРБ гласуваха "въздържал се". Дори след прегласуване законопроектът не беше приет.

Затова пък с пълно единодушие залата одобри предложенията на Петър Кънев от БСП да се облекчи административната тежест върху малките и средни предприятия. Занапред те няма да имат задължение да изготвят графици за годишните отпуски на служителите си, няма да са длъжни предварително да уведомяват Инспекцията по труда за удължаване на работното време и да съгласуват със синдикатите временното въвеждане на непълен работен ден. Няма да им се налага да изготвят и правилници за вътрешния ред на предприятието.

Връща се правото работодателят да освобождава хора в пенсия с предварително известие и отпада закрилата за работника при дисциплинарно уволнение.