НАДЯ ОБРЕТЕНОВА*

В момента 70 български транспортни фирми търсят международни шофьори. ТИР-овете, които стоят на трупчета в България заради липса на професионални шофьори, категория Е, носят ежедневни загуби и отказ на поръчки. Фирмите губят пари заради всеки пропуснат ден. Работодателите са готови да предоставят допълнителни екстри, за да привлекат така нужните им водачи. Като например плащане два пъти месечно и бонуси като самолетни или автобусни билети до мястото в Европа, където се намира тежкотоварният камион, а по време на отпуски - пари за билети до България. Плащането на ден на един шофьор категория Е достига 50 евро. Надница, за която мнозина у нас могат само да мечтаят.

Мениджърите на транспортните фирми вече търсят шофьори от близки страни като Македония или Сърбия. За да намерят хора от страни извън Европейския съюз, шефовете на транспортните фирми са готови да изтърпят тромавата процедура за наемане на работници от трети страни. Това е издаването на „синя карта”, която дава възможност на тези граждани да работят в която и да е страна от Европейския съюз. Картата у нас се издава от Дирекция „Миграция” на МВР след разрешение на Агенцията по заетостта.

Преди това, обаче, работодателят трябва да направи проучване на пазара на труда и да докаже, че не успява да намери у нас работник за свободната му позиция. И тук идва най-голямата трудност за доказването на квалификация. Според европейските изисквания, за да получат „синя карта”, работниците трябва да имат квалификация, която да отговаря на висше образование в собствената им страна. Да познавате шофьор на камион с висше образование? Аз, не.

Така транспортните фирми отпадат от възможността да търсят водачи на ТИР-ове извън страната. И са принудени да правят компромиси с изискванията към шофьорите или да увеличават бонусите, които им предлагат.

В положението на транспортните фирми са строителните. След като голяма част от качествените български строители намериха своето препитание в Германия и Холандия, една значителна част от строителните компании започнаха да обмислят наемане на строители от Виетнам например. Те, обаче, също няма как да предоставят в Агенцията по заетостта документи за висше образование на почти 90 процента от възможните кандидати за работа у нас.

Да докажат образованието, отговарящо на висше, на своите специалисти могат единствено компаниите от IT сектора и телекомуникациите. Те трябва да могат да дадат на висококвалифицираните специалисти заплащане 1,5 пъти по-високо от средната годишна работна заплата у нас. Таксата за една „синя карта” излиза на работодателя 400 лева.

За миналата година у нас са издадени 43 „сини карти” за инженери, програмисти и икономисти от Русия, Турция, Казахстан, Украйна, Пакистан, Македония, САЩ, Индия и Китай. Само за първите три месеца на тази година разрешенията са 31, което според експертите от Агенцията по заетостта означава, че бройката за 2015-а ще надвиши тази за миналата година.

Икономистите на БАН вече очертаха една тенденция и тя е, че при сегашния темп на предлагане на работни места след 10 години ще се окажем в ситуация на жесток недостиг на работна сила. Причината е темпът на икономически растеж и заедно с това увеличаващият се брой пенсионери. Според академиците безработните няма да могат да отговорят на изискванията на работодателите, заради липсата на квалификация и образование.

Мениджърите на транспортните фирми вече усещат тенденцията, въпреки, че им е трудно да се примирят с факта, че камионите им стоят в страната принудително заради липса на шофьори.

Въпреки трудностите с документи, работни визи и „сини карти” у нас работят не малко квалифицирани специалисти от трети страни. Мнозина имигранти имат успешна реализация като лекари, инженери, програмисти, мениджъри, спортисти. В опит да насърчи този процес една неправителствена организация – Център за развитие на медиите, подкрепена от Европейския фонд за интеграцията на граждани от трети страни, създаде платформата jobs4migrants.bg, където работодателите, търсещи висококвалифицирани специалисти от трети страни, имат възможност да публикуват обяви и информация напълно безплатно. Екип на фондацията се срещна и разговаря с някои от вече интегриралите се в обществото ни мигранти, с изненада откривайки колко позитивно може да изглежда страната ни, погледната отвън. Разговорите са записани под формата на кратки видео визитки с общото заглавие “Аз работя в България” и се разпространяват чрез различни регионални и национални телевизии, както и в интернет.

------

* Надя Обретенова е журналист от БНТ и част от екипа на проект “Заедно напред” на фондация “Център за развитие на медиите”, финансиран от Европейския фонд за интеграцията на граждани от трети страни.