1. Еднакви етнически-оцветени инциденти, породени все от висока музика, е малко вероятно да се случат  спонтанно в късо време;

2. Намесени ли са агитки и качулки, със сигурност има намеса на заинтересовани други играчи – партии, бизнесмени, сенчести създания;

3. ДАНС би трябвало да следи много внимателно събитията. Тъй като службите със сигурност имат инфилтратори сред крайно-десните, радикалните групи и агитките, те явно знаят какво става. Въпросът е да не го толерират или, недай си Боже, подпомагат. А да го предотвратяват;

4. И в Орландовци, и на други места има социални проблеми, които са в състояние да мобилизират бързо големи групи хора. Тези протести са автентични, но сред тях лесно могат да се пратят провокатори с качулки, за да предизвикат насилие. И очевидно това се прави;

5. Полицията трябва да засили присъствието си в тези райони. Както в градовете, така и в селата. Очевидно за това ще е необходимо допълнително финансиране или поне оптимизиране на разходите в МВР;

6. Миграцията на хора не може и не бива да бъде спирана. Всеки има право на свободно придвижване. Ромите едва ли ще станат римляни – най-вероятно е да отидат при други роми. Важното е, обаче, държавата да не допуска създаването на гета от временни жилища без разрешения – те влошават жизнената среда не само на новодошлите, но и на останалите българи и роми в квартала;

7. Ако държавата години наред е допускала това, сега не може да го реши за един ден с булдозери. Социалните служби трябва да огледат внимателно къде тези хора ще отидат, защото иначе просто преместваме проблема от едно място на друго. Алтернативно настаняване, свързано с възможности за поминък, е необходимо и то преди да тръгнат булдозерите;

8. Тези полицейско-административни мерки –патрули, събаряне на постройки - не са заместител на дългосрочните мерки, най-важната от които е образованието;

9. За това също ще е необходимо съответното държавно финансиране. Правителството трябва да оформи специално перо „интеграция“, в което да има мерки по отношение на образование, професионално квалифициране, настаняване и т. н. Европейските програми трябва да се използват така, че да имат добавена стойност в това отношение;

10. Трябва да започне процес на назначаване на роми в полицията и администрацията. Това ще има и образователен елемент, ще стимулира общността да получава квалификация. Също така тази мярка ще намали потенциала от междуетническо напрежение, при което държавата е представлявана само от една общност;

11. Не е необходимо да се използват твърди „квоти“ за тази цел – при една адекватна политика резултат може да бъде постигнат и без тях. Законовата квота може да доведе до отпадане на много добри кандидати на формално основание. Ако полиция и администрация си поставят програмни цели в продължение на пет години (да речем) да имат определен процент представители от ромската общност – 3-4% - това ще е стъпка в правилна посока;

12. Без подобни мерки, маргинализацията на гетата и ромската общност като цяло ще продължава, което ще вдига цената на нужната полицейска охрана. И днес затворите са пълни с роми – ще е необходимо да строим още. 

13. По-евтиният вариант за страната – да не говорим, че е и далеч по-хуманен – е осъществяването на дългосрочните мерки, за които стана дума;

14. Проблемите не са нерешими. Големи части от ромското население са вече почти напълно интегрирани, образовани и т. н. Фактът, че не знаем нищо за тях, е ефект и от уклона на медиите да се фокусират върху най-лошото и да го генерализират;

15. Всички, които обещават, че с репресия, полиция и булдозери ще решат „ромския проблем“, не познават математиката. Тук говорим за големи числа - стотици хиляди различни хора. Подходът към тях трябва да е комплексен, пропорционален, гъвкав. Както заради КТБ не вкарваме в затвора всички банкери (даже май никой засега), така и заради кражби и престъпления на едни роми, не трябва да страда цялата общност. Това е белег на цивилизованост и задължение, което сме поели към собствената си конституция и европейските партньори.

16. Може да има лява и дясна политика по ромския въпрос. Но не може дясната да е само основана на полицейско-наказателни мерки, а лявата – само на социално-образователни. Необходима е комбинация от двете и партиите е редно да се състезават за това чия е най-удачната комбинация. Крайните решения са просто форма на партизанщина и не водят на никъде.

Анализът на Даниел Смилов е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от този автор може да прочетете ТУК.