Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Авторитетното британското издание "Телеграф" публикува класация на най-забележителни сирена в Европа. В нея са попаднали 18 продукта, сред които и български, за който малцина знаят и не се продава по магазините. Става дума за зеленото сирене от село Черни Вит.

Статията е специално за ценители на елитни млечни продукти и е озаглавена „Около Европа в 18 сирена“ и авторът изрично е посочил, че „най-добрите сирена са монашеското трошливо сирене Caerphilly, баварското синьо и българското зелено“.

Сиренето от Черни Вит е едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото от тази категория, което се прави на Балканския полуостров. Меко е, покрито е с плесенна коричка с характерен зелен цвят, а понякога има и със зелени жилки в самото сирене.

Историята на зеленото сирене е свързана с бита на балканджиите, от времената когато  в Стара планина са се отглеждали хиляди овце. В летните кошари, разположени по високопланинските пасища, овчарите правят сирене и го съхраняват в дървени качета. Постепенно саламурата от сиренето се отцежда през порите на дървото и парчетата остават на сухо. В края на лятото овчарите свалят сиренето в селото и го складират в изби при постоянна влага и температура от около 10 - 12º С. При отварянето на качето, от досега с влажния и хладен въздух, сиренето започва да се покрива със синьо-зелена плесен.

Поради липсата на традиции, местните жители дълго време смятат мухлясалото сирене за развалено и некачествено. То започва да изчезва през 70-те години на ХХ век, когато местните производители заместват дървените съдове с пластмасови бидони.

Уникалният продукт обаче е преоткрит през 2007 г. от италиански специалисти от международната организация „Slow Food”. Оттогава те редовно го представят на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, където получава висока оценка за своята уникалност и качество.

Зеленото сирене от Черни Вит е уникално с благородната си, развита по естествен път плесен. В Швейцария, Италия и Франция голяма част от млечните продукти са изкуствено заразени с гъби. А в черновитското сирене те се самозараждат. 

Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит са условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби. Големите температурни разлики между дневната и нощната температура също се определят от специалистите като важна среда за създаване на зеленото покритие върху млечните продукти.

От значение е и качеството на млякото. В общината се отглежда основно тетевенска овца, която е местен вид. Запазени са под 10 хил. броя. Стадата са смесени с каракачанската овца. Белтъчният състав на млякото, от което се произвежда зеленото сирене е различен в сравнение с други райони на страната.

Този вид сирене на практика не се произвежда промишлено. Малките количества от продукта на практика осигуряват единствено количества, колкото за изложенията, на които печели награди.

В класацията на "Телеграф" за елитните сирена в Европа попадат и австрийското Alp-Bergkäse, белгийското Fromage de Herve, хърватското Paški Sir, английското Blue Vinny, френското Valençay, нидерландското Beemster, норвежкото Geitost, португалското São Jorge, шотландското Isle of Mull и други.

 
Зеленото сирене.

Авторитетното британското издание "Телеграф" публикува класация на най-забележителни сирена в Европа. В нея са попаднали 18 продукта, сред които и български, за който малцина знаят и не се продава по магазините. Става дума за зеленото сирене от село Черни Вит.

Статията е специално за ценители на елитни млечни продукти и е озаглавена „Около Европа в 18 сирена“ и авторът изрично е посочил, че „най-добрите сирена са монашеското трошливо сирене Caerphilly, баварското синьо и българското зелено“.

Сиренето от Черни Вит е едно от трите плесенни сирена в Европа и единственото от тази категория, което се прави на Балканския полуостров. Меко е, покрито е с плесенна коричка с характерен зелен цвят, а понякога има и със зелени жилки в самото сирене.

Историята на зеленото сирене е свързана с бита на балканджиите, от времената когато  в Стара планина са се отглеждали хиляди овце. В летните кошари, разположени по високопланинските пасища, овчарите правят сирене и го съхраняват в дървени качета. Постепенно саламурата от сиренето се отцежда през порите на дървото и парчетата остават на сухо. В края на лятото овчарите свалят сиренето в селото и го складират в изби при постоянна влага и температура от около 10 - 12º С. При отварянето на качето, от досега с влажния и хладен въздух, сиренето започва да се покрива със синьо-зелена плесен.

Поради липсата на традиции, местните жители дълго време смятат мухлясалото сирене за развалено и некачествено. То започва да изчезва през 70-те години на ХХ век, когато местните производители заместват дървените съдове с пластмасови бидони.

Уникалният продукт обаче е преоткрит през 2007 г. от италиански специалисти от международната организация „Slow Food”. Оттогава те редовно го представят на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, където получава висока оценка за своята уникалност и качество.

Зеленото сирене от Черни Вит е уникално с благородната си, развита по естествен път плесен. В Швейцария, Италия и Франция голяма част от млечните продукти са изкуствено заразени с гъби. А в черновитското сирене те се самозараждат. 

Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит са условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби. Големите температурни разлики между дневната и нощната температура също се определят от специалистите като важна среда за създаване на зеленото покритие върху млечните продукти.

От значение е и качеството на млякото. В общината се отглежда основно тетевенска овца, която е местен вид. Запазени са под 10 хил. броя. Стадата са смесени с каракачанската овца. Белтъчният състав на млякото, от което се произвежда зеленото сирене е различен в сравнение с други райони на страната.

Този вид сирене на практика не се произвежда промишлено. Малките количества от продукта на практика осигуряват единствено количества, колкото за изложенията, на които печели награди.

В класацията на "Телеграф" за елитните сирена в Европа попадат и австрийското Alp-Bergkäse, белгийското Fromage de Herve, хърватското Paški Sir, английското Blue Vinny, френското Valençay, нидерландското Beemster, норвежкото Geitost, португалското São Jorge, шотландското Isle of Mull и други.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

данчо хасевамй йкономйка сте
можелй лйда бодъжаме въскй свас
Анонимен's picture
Анонимен

Sleid

E такава глупост... плесента в сиренето не може да се самозаражда, освен ако научното ви ниво не е от съвремието на Аристотел... Ключовото не е, че се самозараждат, а че това става естествено заради прекрасните условия - климатични и атмосферни.


Та... какъв е точно смисъла на сирене, което само се носи на изложения?
Анонимен's picture
Анонимен

Valchev

Az sam ial takova Sirene, ne e losho, no shte triabva mnogo vreme, dokato zapochne da se proizvejda masovo...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията