Министерският съвет прие днес т.нар. закон "Антикорупция", лансиран отдавна и изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Законът е фокусиран върху лицата, заемащи висши държавни длъжности и предвижда създаването на национално бюро за борба с корупцията във властта. 

За закона отдавна се говори и пише, обсъждат се и някои спорни моменти в него - като възможността Бюрото да бъде сезирано с анонимни сигнали, както и да се самосезира по медийни публикации. На днешното заседание премиерът Бойко Борисов изразил притеснение и препоръчал звеното да не се превърне бюро за репресии и лов на вещици и дал пример с обичания от всички в системата ген. Димитър Шивиков.

След заседанието Кунева даде кратък брифинг. Отчете, че по време на общественото обсъждане на закона са постъпили около 350 бележки като 2/3 от тях са били отразени. Вицепремиерката обаче посочи, че не са и няма да бъдат отразени бележките, свързани със съществени изменения в текстовете и със самата философия на предложенията. И даде пример: изборът на ръководството на Бюрото да се прави от Народното събрание. В закона на Кунева се предвижда това да става по предложение на Министерския съвет с президентски указ. 

Именно този текст е спорен и за някои от партньорите в управлението - Патриотичният фронт заяви, че настоява председателят и заместникът му в звеното да се избират от НС. Въпреки че днес Кунева отчете, че е разговаряла с всички партии, подкрепящи правителството и е срещнала широка подкрепа, тя даде заявка, че няма да отстъпи от предложенията си. 

"Аз не търся консенсус, аз търся сила. Например ръководството на ДАНС не се избира от Народното събрание. Консенсусът не е най-важен в случая, а силата", посочи тя.

Кунева призна, че друг многократно обсъждан въпрос е бил и този със самосезирането по медийни публикации. Сега прокуратурата може да се самосезира, но основните притеснения по това Бюрото да започне проверка на лице въз основа на материал във вестник например, било вероятността чрез медии бухалки да се упражнява натиск и да има саморазправа с политически опоненти.

За да се предотврати такава възможнопст вицепремиерката заяви, че е изготвен специален вътрешен механизъм, според който имената на разследваните лица да не се обявяват до окончателно приключване на проверката.

Кунева и правосъдният министър Христо Иванов са се разбрали и по друг казус - кой да проверява магистратите. Както Клуб Z писа, е имало напрежение по този въпрос поради факта, че в измененията на Закона за съдебната власт (на Иванов) е разписано, че Инспекторатът към ВСС ще проверява съдии, прокурори и следователи за корупция, конфликт на интереси и пр. - същото, което е записано и взакона на Кунева. Вицепремиерката обясни по повода, че всички тези проверки ще се правят от Бюрото, а Инспекторатът към ВСС ще ги прави само първоначално, защото ЗСВ е по-ранно внесен закон от антикорупционният.

Меглена Кунева обаче не пожела да каже какви са финансовите разчети за създаването на новото бюро. Посочи само, че то няма да струва повече отколкото излизат на данъкоплатците сега действащите антикорупционни институции.