Лидерът на ДПС Лютви Местан става все по-мажоритарен. Мажоритарният вот се превръща в една от любимите му теми, с която той трупа сериозни точки за сметка на останалите партии.

Факт е, че Местан успява да направи така, че да паднат всички маски в българската политика. Преди дни той предложи в предстоящия референдум за изборното законодателство гражданите да бъдат питани за това дали са съгласни всички депутати да бъдат избирани мажоритарно.  Отсега е ясно, че тази редакция на въпроса няма да бъде приета, като за това ще бъдат извадени един куп аргументи - кои основателни, кои не съвсем.

Това не е първият подобен случай, в който Местан трупа точки чрез мажоритарния вот. В миналия парламент по предложение на ДПС в Изборния кодекс бе записано, че бюлетините с непопълнени преференции на парламентарни избори ще се броят като предпочитание за първия в листата. По този начин водачът на практика бе бетониран. Предложението мина с подкрепата на БСП, а ГЕРБ улесни минаването му с отсъствието си от залата по време на гласуването.

На следващия ден след това гласуване, което силно обезмисли преференцията, Местан обаче предложи текстът да бъде прегласуван и дори обеща на ГЕРБ и БСП да им даде няколко гласа, ако не им стигнат. В крайна сметка обаче текстът си остана в този вариант.

Въпросът за мажоритарния вот със сигурност е най-важният от трите въпроса, по които ще има референдум наесен. Задължителното гласуване е против всякакви демократични правила, а при електронното дистанционно гласуване има основателни съмнения, че чрез него тайната на вота би могла да бъде нарушена.

Мажоритарният вот е идея, която обединява мнозинството български граждани. Не всички са съгласни с чисти мажоритарни избори, но почти всички смятат, че кандидатите за депутати трябва по някакъв начин да са отговорни и пред избирателите си. А не само пред партийните си централи, както е сега.

В този смисъл буди недоумение факта, че въпросът за мажоритарния вот е доволно неясно формулиран. "Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно" звучи като откровена подигравка с интелигентността на избирателите. И като отбиване на номера от страна на президента, ГЕРБ и всички, които са съгласни с подобна редакция.

Инициативата на Местан, която за мнозина звучи крайно, би могла да се окаже много полезна, ако доведе до по-ясна редакция на въпроса, с която да стане ясно каква точно част от депутатите трябва да се избират мажоритарно - един, двама, 31, една трета, половината, две трети... Със сигурност управляващите са длъжни да не се подиграват с гражданите по начина, по който се канят да го направят към момента.

Най-хубавото обаче е, че духът от бутилката е пуснат и промяна със сигурност ще има, независимо колко време ще отнеме това. И голямата заслуга е на онези, които излязоха на протест преди две години. Защото освен оставката на Пламен Орешарски те поставиха въпроса и за въвеждането на мажоритарен вот. В миналия парламент БСП и ДПС, под вещото ръководство на Мая Манолова, направиха някои отстъпки пред силния обществен натиск и записаха преференциално гласуване, макар и осакатено.

На последните парламентарни избори най-много гласове спечели една фактически несъществуваща, но реално много голяма партия - тази на преференциално гласувалите. 34% от онези, които упражниха правото си на глас, дадоха свое предпочитание и за кандидат от съответната листа. А първата политическа сила ГЕРБ бе с 32,67%. Политиците няма как да си затварят очите пред тези факти и да нехаят до безкрайност за настроенията на собствените си избиратели.