И папа Франциск се включи в дебатите за глобалното затопляне и екологията. При това Светият отец подходи различно от обичайното за Католическата църква.

Първата му стъпка бе енцикликата, представена в четвъртък в Синодалната аула на Ватикана. Кръстена "Laudati si (Слава тебе), грижата за общия дом", тя беше типичен папски документ. Енцикликата е традиционно писмо, което в миналото се е разпращало до всички архиепископи и други висши духовници в региона около Рим. Днес това често са писма, написани от понтифекса, разясняващи определена доктрина на Църквата. Някои са по-теологични, други обаче засягат по-общи проблеми извън религиозните учения.

Уникалното този път е, че Светият отец направи всичко възможно посланието му да достигне до възможно най-много хора, а не само висшето духовенство и дори не само до християните. За тази цел той публикува поредица съобщения в Twitter акаунта си, @pontifex.

Ето ги и тях, в един цял текст:

 

Слава тебе, Господи - грижата за общия дом

 

Приканвам всички да се спрат и да помислят за предизвикателствата, пред които се изправяме, свързани с грижата за нашия общ дом. Трябва да започнем нов диалог за това как ще оформим бъдещето на нашата планета.

Има близка връзка между бедните и крехкостта на нашата планета. Има нужда да потърсим друг начин за разбирането на икономиката и прогреса. Има стойност във всяко същество.

Консуматорската култура днес изисква един нов начин на живот.

"Да извършиш престъпление срещу природата е грях срещу нас и грях срещу Бога", казва патриарха Вартоломей.

Климатът е общо благо, което принадлежи на всички ни и е за всички ни. Климатичните промени е едно от главните предизвикателства пред човечеството в нашето съвремие.

Земята, нашият дом, все повече и повече започва да изглежда като една огромна купчина мръсотия. Тези проблеми са дълбоко свързани с консуматорската култура.

Един особено сериозен проблем е свързан с качеството на водата, достъпна за бедните. Човешката среда и околната среда се влошават заедно. И това влошаване на околната среда и на обществото влияе на най-уязвимите хора на планетата.

Трябва да чуем както вика на земята, така и вика на бедните. Да обвиняваме растежа на населението, а не изключителното консуматорство от някои, е един от начините да отбягваме проблема.

Има истински "екологичен дълг", особено между северното и южното полукълбо. Развитите държави трябва да помогнат в плащането на този дълг като намалят употребата си на невъзстановима енергия. Няма място за глобализацията на равнодушието.

Икономическите интереси лесно побеждават общото благо. Съюзът между икономиката и технологиите избутва всичко, което не е пряко свързано с този интерес, настрана. Това, което е крехко, като околната среда, е беззащитно пред интересите на един обожествен пазар.

Трябва само да погледнем обективно фактите, за да видим, че нашият общ дом се разпада. Сегашната световна система със сигурност не може да се поддържа, по няколко причини.

Всяка общество има дълг да защитава земята и да подсигури нейната плодовитост за бъдещите поколения.

"Създаване" има по-широко значение от "природа", то е свързано с любящия план на Бог. Всяко същество е обекта на нежността на Твореца, който му дава място в света. Един крехък свят ни предизвиква да разработим интелигентни начини за насочване, разработване и ограничаване на нашата сила. Понякога се показва повече хъс в защита на други видове, отколкото в защита на равнопоставеното достойнство на човешките същества.

Трябва да сме особено възмутени от огромните неравенства сред нас. Продължаваме да толерираме някои, които се смятат за по-важни от другите. Земята е всъщност едно споделено наследство, чиито плодове са предназначени за ползване от всички.

За вярващите, това се превръща във въпрос на вярност към Твореца.

Никога досега човечеството не е имало такава власт над себе си, и същевременно нищо, което да гарантира, че тя е се използва мъдро. Всяка епоха осъзнава съвсем оскадно своите ограничения. Възможно е да не разбираме сериозността на предизвикателствата пред нас. Учим се твърде бавно от уроците на замърсяването на околната среда.

Сам по себе си пазара не може да гарантира общото човешко развитие и социалната интеграция. Научният и технологичен прогрес не могат да се приравнят с прогреса на човечеството и историята.

Има спешна нужда да продължим напред с една смела културна революция. Християнската мисъл вижда човешките същества като притежаващи специални достойнства над другите създания. Културата на релативизма пък кара един човек да се възползва от друг, да отнася към другите като обикновени предмети.

Против човешкото достойнство е да се предизвиква страданието или ненужната смърт на животните. Трябва ни един интегриран подход към борбата с бедността и защитата на природата.

За коренните общности, земята не е стока, а Дар Божи, свещено пространство. Да имаш дом има много общо с чувството за лично достойнство и растежа на семействата.

Светът, който сме получили, също принадлежи на тези, които ще дойдат след нас. Какъв свят искаме да оставим на тях, на децата, които сега растат? Това, което е заложено на карта, е нашето достойнство.

Да оставим обитаема планета за бъдещите поколения, зависи преди всичко от нас. Взаимозависимостта ни задължава да мислим за един свят с общ план.

Намаляването на емисиите на парниковите газове изисква честност, смелост и отговорност. Намаляването на темповете на производство и потребление могат понякога да доведат до друга форма на прогрес и развитие.

Знаем колко неустойчиво е поведението на тези, които постоянно консумират и унищожават.

Вярващите трябва се чувстат изправени пред предизвикателството да живеят по начин, съответсващ на тяхната вяра.

Много неща трябва да променят пътя си, но ние хората сме преди всичко тези, които трябва да се променят.

Колкото по-празно е сърцето на човек, толкова повече той или тя има нужда да купува, притежава и консумира. Изживявайки с призванието да бъдем защитници на Божието дело не е второстепенна част от нашия християнски живот. Християнската духовност предлага алтернативно разбиране на качеството на живот.

Една интегрирана екология включва и отделянето на време, за да помислим за начина си на живот и нашите идеали.

Нека пеем по пътя си. Нега нашите борби и нашата загриженост за тази планета никога не отнеме радостта на нашата надежда.

Господи, превземи сърцата си със своята сила и светлина, помогни ни да защитим  целият живот, да се подготвим за едно по-добро бъдеще.