Стремим се към абсурд - да изговаряме все по-малко истини, а да чуваме колкото се може повече. Не понасяме да ни лъжат, ама ние да послъгваме - може. Оставете другите, дори математиците ще ви кажат, че няма как да стане. Напротив - като расте броят на лъжещите, растат хем броят на слушащите лъжи, хем абсолютното количество на самите лъжи...

Гледах една италианска монахиня, която се появи в техния еквивалент на "Гласът на България" и откъсна главите на всички, изпявайки Алиша Кийс. По-глупаво не съм се чувствал. Изпя го феноменално, гениално, шоуто стана с всичките му "Уау!", така необходими за жанра и за добрия финансов баланс на любовницата на продуцента. Обаче се чувствах нелепо... Защо, егати, ако си монахиня, ти трябва да ходиш в риалити?! Или обратното - ако си мечтаеш за кариера в риалити, защо ще ставаш монахиня?

Такива сме и ние с нашата нескопосна мечта да лъжем и да не ни лъжат - като монах в риалити. Загубена работа.

Изтъкани сме от неистинност. Не ми налитайте - не казвам ти и ти... Не изключвам себе си. Общо говоря. Броим си левчетата в портфейла, броим минутите до края на работното време, някои жители на Факултето дори понякога си преброяват децата. А с колко броя лъжи мислите, че се сблъскваме перманентно, ежечасно? Пет-десет хронични? Я помислете пак:

Лъжат политиците, защото това е техният бизнес - нещото, чрез което богатеят.

Лъжат съдиите и прокурорите, защото политиците ги държат и иначе ще "изгърмят".

Лъжат полицаите, щото политиците, съдиите и прокурорите, като излъжат, те няма как да направят друго.

Лъже средната класа, щото не иска да си плаща глобите на полицаи, които са лъжци.

Тази средна класа я лъже една цяла мръсна индустрия, която вече специално създава политици-лъжа, да не чака на случайността, както беше едно време. Измислени хумункулуси, които да оберат гласовете на тия, които се чувстват... излъгани.

Лъжат ни, че руснаците са ни враг, лъжат ни, че западняците са ни враг.

Като стана въпрос - лъжат ни т. нар. "риалити", нищо че това е абсолютен оксиморон с името им. Мислиш, че ще видиш истината за еди-кой си значим фактор в обществото (например Милко Калайджиев), а виждаш единствено истината за монтажа.

Лъже ни кантарът в бакалията, защото искат да забогатеят за една нощ. А не примерно да бачкат 10 години и после да осребрят завоюваното доверие, разширявайки бизнеса по трудния начин.

Лъже селският тарикат, чиито огромен търбух е  точно обратно пропорционален на значимостта му за социума. Лъже, щото му е кеф... Щото не иска да си плати билетчето в трамвая и те така!!!

Гледам класическа софийска картинка: италиански таралясник, купуван 8-а ръка, вътре - чичко, сърдит на живота, и леличка - сърдита на чичкото. И тях са ги излъгали – че ако построим безумен град в средата на нищото за без пари, или вдигнем най-високия комин, от това ще дойде щастието. Щастието в квартала им, в блока, под юргана им, ако щете. Е, не дойде... Ама хайде, че задълбахме в исторически план - за моментните говорехме.

Как ви се струват като количество толкова лъжи? А за тия се сетих само на първо четене...

Една приятелка има теория за все по-голямата лъжа. Че една казана невинна малка лъжичка, води до следваща - по-голяма... За да се оправдаеш и да не излезе, че си се увъртял, ги покриваш с трета. И така до гигантски лъжища. И май е права.

Стремежът ни прилича на оня пътник от метрото - познавате го нали? - който винаги тича и вратите се тръшват под носа му. И влакчето тръгва без него. Няма как да не сте го виждали - винаги го има. Изпускаме нещо толкова голямо заради нещо толкова малко. Като това да започнеш с някоя малка истина. Обаче от днес, не от следващото първо число на месеца...

Рискът е, че на истината винаги ѝ е най-слаб пиарът. Тя няма бюджет за такива "гевезлъци" като пиар, поради което не е атрактивна, не трупа рейтинг и не акумулира приходи - омагьосан кръг.

Сетих се пак за италианската монахиня... Да не мислите, че говоря за нея, защото е италианска и ми е далече? Помните ли оня, нашият евангелски пастор, дето удари джакпота от тотото? Ама щял да вдигне църква с парите! Супер - 10 да вдигне му пожелавам. Ама защо, по дяво... пардон - защо, брате пастор, като проповядваш на хората всяка неделя за Всемогъщия Бог, ти е да пускаш тото? Представям си св. Петър как влиза, озъртайки се гузно, в някой пункт на римската лотария...

Какво е нужно, за да се сбъдне блянът ни за повече истини и по-малко лъжи по споменатата в началото математическа формула? Трябва по-бързо да се раждат бебета, отколкото лъжи. Дали може да стане? И ние - в репродуктивна възраст, ще насмогваме ли с двойна-тройна доза истинност (и бебета) и заради тия, които дори и да спрат с лъжите от днес, няма как да се размножават? Ето, че току що открих първото нещо, което и Бареков не може да обещае.

Просто ще трябва да намалим лъжите.