"Винаги ще си спомням онзи ужасен ден, в който бягахме от живота към смъртта."

Така започва разказа си пред Си Ен Ен 52-годишната днес Ким Фук. На 8 юни 1972 г. нейната снимка обиколи целия свят. На нея се вижда малко момиче, бягащо чисто голо от безмилостната напалмова атака в южновиетнамското село Чанг Банг. Детето е едва 9-годишно.

Ужасът в Чанг Банг

 

Бомбите са хвърлени от самолети на южновиетнамската армия. Нападението е срещу северновиетнамските сили, които преди това са завзели селцето.

По случайност в този момент срещу Ким Фук и другите деца се движи с пикап 21-годишният тогава фотограф на Асошиейтед прес Ник Ут. С няколко щраквания на фотоапарата той се превръща в легенда. Същата година той печели наградата "Пулицър", а творбата му е обявена за снимка на годината. Наречена е "Ужасът на войната". Американският президент Ричард Никсън в началото се чуди дали заснетото не е монтаж. Той не може да повярва на увековечения ужас.

Така изглежда Ким Фук днес. Стопкадри Си Ен Ен

Ким Фук днес е улегнала жена, майка на две деца. Тя живее в предградието Аджакс на най-големия канадски град Торонто заедно със съпруга си Буй Хю Туан. Вместо да остане пропаганден символ на комунистическия режим в родния си Виетнам, през 1992 г. Ким Фук заедно с мъжа си, с когото току-що се е венчала, иска и получава политическо убежище в Канада. Младоженците правят тази стъпка на връщане от сватбеното си пътешествие в Москва. Те слизат в Канада, тръгвайки към Куба, където учат и където са се залюбили.

"В началото мразех снимката. Тя много ме тормозеше. Борех се срещу популярността ми, която не желаех", разказва Ким Фук.

Тя познава всеки квадратен милиметър от знаменитата фотография. За 43 години внимателно е изучила  своето ужасено лице. Като че е станало днес, тя чува стоновете си, след като усеща изгарящата болка от напалма.

Но с течение на времето виетнамката осъзнала, че без тази знаменита снимка едва ли светът е щял да научи за жестоката бомбардировка над Чанг Банг. Тя започнала да мисли какво е дала тази снимка, а не какво й е взела.

"Разбрах, че щом не мога да избягам от тази снимка, ще работя с нея за мира. Това бе моят избор", споделя Ким Фук.

В момента тя е посланик на добра воля на ООН. Тя постоянно обикаля света и разказва за своето оцеляване, като по този начин разкрива пред хората ужасите и бруталността на войната. Виетнамката основа и благотворителната фондация "Ким интернешънъл", която помага на деца, пострадали от войните по света. Организацията набира пари за строителството на болници и домове за осиротели в резултат на конфликтите деца.

"Това ужасено момиче вече не бяга. То лети", усмихва се Ким Фук.

Очевидецът спасител

 

На 8 юни 1972 г. Ким Фук и семейството й се укриват в пагодата на Чанг Банг. Те чуват ниско над тях да прелитат самолети. Уплашени, че ще загинат, хората излизат навън, докато бомбите се сипят край тях. Бомбите са заредени с напалм - запалителна течност, който се залепва по човешкото тяло и причинява страшни изгаряния, ако пламне.

Ник Ут спасява бягащите деца преди 43 години.

Ким Фук си спомня внезапната адска горещина и последвалата нечовешка болка. Дрехите й пламнали. Тя ги свалила, докато тичала, и продължила чисто гола.

За щастие след секунди срещу нея се озовал фотографът Ник Ут. Освен че направил снимката на живота си, той спасил детето.

"През гъстия черен дим видях голо момиченце... То тичаше", спомня си той пред Си Ен Ен.

Докато Ким Фук тичала към него, фотографът видял да се свличат парчета от кожата й. Почти целият врат, половината гръб и лявата ръка на момиченцето били обгорени от напалма. 

"Не можех да повярвам, че човек може да получи такива изгаряния. Поставих фотоапарата си на шосето и се опитах да помогна", казва Ник Ут, който днес е на 63 години.

Той полял с вода раните на Ким Фук и я покрил с връхната си дреха. След това качил нея и другите деца в пикапа и ги закарал в болница, където лекарите ги спасили.

"Умирам, умирам", стенела Ким Фук в пикапа. Въпреки това тя оцеляла, след като прекарала по болници повече от година, няколко болезнени операции и присаждания на кожа.

Но и след оздравяването си Ким Фук не намерила покой. Тя искала да изчезне, на моменти мечтаела да умре. Смятала, че само така ще се отърве от физическите и психическите страдания.

Ким Фук започнала да търси отговорите на измъчващите я въпроси. Десет години след оцеляването си  приела християнската религия. И е уверена, че именно тя й е помогнала да обикне отново живота.

"Освен това, се научих и да прощавам", завършва Ким Фук.