Най-срамната оставка в историята на българските регулатори е факт. Управителят на БНБ Иван Искров напуска поста, считано от 10 юли, след недотам шеговити заплахи за физическа саморазправа и след дълго барикадиране от медиите в добре охраняваната сграда на БНБ. Както е казал Вазовият герой Рачко Пръдлето, "човек за едното име красно живей". Пеещият с поднадзорни банкери Иван Искров - също.

Извън репутационните драми, Искров оставя един дълъг списък с въпроси от своето едно десетилетие и нагоре начело на най-важния финансов регулатор - този, който управлява левчетата в джобовете ни, парите в дебитните карти и депозитите в банките. Ще пропусна етичните питания, като за заплашителните писма срещу разследващи журналисти и обажданията до банки за спиране на реклами за "вражески медии" например. Ще пропусна и тези за заплатата на управителя, които се надявам да получат скоро официален отговор. Да видим само тези въпроси, които са с много - ама наистина много - нули. И за да спазваме закона и да не подкопаваме стабилността на системата, ще говорим само за "една банка". А те са повече от една.

През 2008 година "една банка" беше спасена с ликвидна помощ, договорена с конфиденциално споразумение между БНБ и тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски. Никой нямаше и да разбере за това, ако следващият финансов министър Симеон Дянков не беше решил да декласифицира споразумението, за което си получи както разследване от прокуратурата, така и ударна доза медийна "любов", нетипична дори за иначе недолюбваните като цяло финансови министри.

Шест години по-късно същата "една банка" беше отново спасена с държавни пари, този път официално и с одобрение на Европейската комисия. Много пари и много въпроси:

Законно и одобрено от Брюксел ли е било първото спасяване, защото само преди три месеца сегашният финансов министър заяви, че не е било?

Въпросът става още по-сериозен - заедно с предишната помощ какво е направил регулаторът, за да се подобри състоянието на банката?

Или всичко е било само един банков превод с осем-девет нули без мерки за оздравяване, без пълен одит и без програма за стабилизиране?

А, и кой беше кипърският адвокат Георгиус Георгиу, който според други разследвания се оказва най-големият кредитополучател на тази "една банка"?

В края на 2012 година в отчетите на друга "една банка" тихичко се появи сумата от 2.1 млрд лева, която изчезна едва сега, в средата на 2015 година, седмици преди оставката на управителя. Окей, БНБ тихо е приела стратегията на тихото спасяване (за сравнение в САЩ спасителните програми са публични и системата изглежда по-малко страда от това). Какво ще стане обаче, ако тази същата "една банка" не издържи стрес тестовете, планирани за тази година?

И отново - какво всъщност прави БНБ в проблемни банки, освен да излива пари без никакъв външен контрол?

И чак сега стигаме до "една банка, която не е банка" - затворената КТБ. През 2013 година "Капитал" публикува пълно и подробно разследване с данни от публичнодостъпни регистри и пълен списък на свързаните фирми около мажоритарния собственик Цветан Василев, доказвайки нарушение в експозициите към свързани лица. Информация за проблеми около банката имаше и в "Биволъ", а да не припомняме и изтеклите грами на американското посолство за "гнилите ябълки" в банковата система. Тук въпросът за милиарди левове е толкова ясен, че дори е излишен. Освен в БНБ, той трябва да бъде задаван и в прокуратурата, и в ДАНС. Никой обаче не го прави, а комисиите в парламента и прокуратурата досега успяха да вкарат само една касиерка в ареста.

Казусът "КТБ" предизвика и още един важен въпрос. Да припомним само - един месец преди влизането на прокуратурата в централата на Цветан Василев главният прокурор се оплака публично от многократен отказ на БНБ да предаде информация за проверките, извършвани в КТБ. Изненада - оказа се, че в България има регулатор, който се смята извън юрисдикцията на правосъдието. Какви политически или други протекции са го накарали да смята това, можем само да гадаем. Не забелязвам някой да пита и Бойко Борисов как е станало преизбирането на Искров при първото му управление преди шест години, но предполагам отговор ще има толкова, колкото и на въпроса "На кого продадохте "Булгартабак?".

И последният и най-важен въпрос: Защо след години на сладкодумно уверяване как България има най-доброто банково законодателство в Европа и няма нужда да бърза с влизане в еврозоната и единния банков съюз, правителството "Борисов 2" иска втори път отлагане на стрестестовете за цялата банкова система?

Има и още въпроси, но важното е едно - по времето на двата мандата на Искров, под прикритието на тихите операции и коректно-отговорно говорене, някъде нещо е текло под формата на много нули, а държавата накрая винаги покрива сметката, за да пази стабилност. Освен в свързани фирми и офшорни сметки, за да се случват подобни неща на спокойствие, то трябва да е текло и към политици, магистрати и медии. А тази статия няма да има оптимистичен край, защото сега очакваме от прокуратура с 6% обществена подкрепа да отговори на всички тези въпроси, половината от които всъщност са към нея.

Авторът е работил до 2007 година като икономически журналист и редактор, след което се занимава основно с интернет проекти. Един от вносителите на сигнала в прокуратурата, по който започна разследването в БНБ и КТБ, довело до затварянето на последната. В момента участва и в инициативата "Правосъдие за всеки", станала известна с поканения през май в България румънски прокурор и евродепутат Моника Маковей.