Сергий Лешченко (34 г.)е депутат от Блока на Петро Порошенко (БПП) - най-голямата партия в управляващатав Украйна прозападна коалиция. Преди да влезе в политиката, е бил разследващ журналист и зам. главен редактор на в. "Украинская правда".
Лешченко бе у нас за участие в дискусята "Какво мисли Украйна? Реформите и олигарсите след Майдана". Тя бе организирана от Европейския център за външна политика.
По време на дискусията депутатът заяви, че президентът Петро Порошенко притежава олигархични характеристики, тъй като е собственик на медия. И добави, че всички олигарси, срещу които властта в Киев се бори, си имат свои медии.

- Г-н Лешченко, наистина ли смятате, че украинският президент Петро Порошенко има олигархични характеристики?

- Това е очевидно за всички и затова няма да го отричам. Знам, че ако Ви кажа, че не мисля така, просто няма да ми повярвате.

- А олигарх ли е Порошенко или не?

- Тук има един много важен момент. Трябва да се разбере дали той използва властта си за лично забогатяване. Информациите по въпроса са различни. От една страна, твърди се, че Порошенко има свои интереси в личния си бизнес, които укрепва благодарение на властта си. От друга страна, казват, че няма такова нещо, че той е дошъл на власт богат и не се занимава с неща, които да го направят още по-богат. Казват, че понеже има много пари, финансира партията си от своя джоб. Аз съм малко раздвоен. Вярвам и на едното, и на другото.

- Че хем е олигарх и хем не е, така ли?

- Нямам документи, които да удостоверяват, че някоя държавна корпорация е прехвърлила пари в негова офшорна сметка. От друга страна, подобни слухове циркулират. Те не могат да възникват просто така, във въздуха. Затова трябва да получим или документи, или ясни гаранции, че това не се случва.

- Не се ли опасявате да говорите това като съпартиец на Порошенко?

- Аз нямам намерение да бъда негов адвокат. И ако той няма намерение да продава своя телевизионен Пети канал и да го запази като инструмент за влияние, аз никога няма да подкрепя това. Казвал съм му го и на него в очите, и пред медите. За какво му е да притежава медия? Само за да влияе върху обществото, като пропагандира себе си.

- Готов ли сте да напуснете Блока на Петро Порошенко, ако възникнат сериозни противоречия по този въпрос?

- Аз не съм член на БПП. Аз съм депутат от фракцията на тази партия, но от гражданската квота. А по нашите закони един депутат не може да излезе от своята фракция.

- Какво представлява днес Пети канал?

- Той е общо взето неутрален. Не критикува властта, няма разследвания срещу нея. Няма и критика към президента. Нормално - едва ли там ще си позволят да хапят ръката, която ги храни.

- Ще го продаде ли Порошенко?

- Не, той не е давал такова обещание.

- Добре ли е според Вас Порошенко да бъде хем президент, хем собственик на телевизионен канал?

- Разбира се, че не е.

- А забранено ли е от закона?

- Не е.

- Не смятате ли, че това дава козове на тези, които казват, че Украйна не извършва нормален преход, че моделът й ще се различава от западноевропейския?

- Не. В момента обсъждаме само един конкретен епизод - този с Пети канал. В действителност той не е особено популярен в Украйна. С новинарските си емисии въобще не е сред първите в страната.

- А защо президентът не продава сладкарската си компания "Рошен"?

- Това не е такъв голям проблем. В Украйна има десетки подобни компании и "Рошен" не е била монополист на пазара. Порошенко обеща да продаде компанията по време на предизборната си кампания, защото се понесе на вълната на популизма. Той спокойно можеше да не го обещава. Но "Рошен" ще бъде продадена. Президентът предаде управлението й на компанията "Ротшилд", която се съгласи да помогне за продажбата.

Сергий Лешченко участва в дискусия за Украйна и олигарсите. Вляво е политологът Олексий Гаран,
основател на Училището за политически анализи към Националния университет Киев-Могила.
В средата е Весела Чернева - шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

- Верни ли са твърденията, че вече има сериозни търкания между Порошенко и премиера Арсений Яценюк?

- Двамата са конкуренти. И двамата са лидери на партии, имат президентски амбиции. Но ми се струва, че те разбраха, че или заедно ще извършат реформите, или заедно ще бъдат изритани. Ако се разбунтува народът, той няма да гледа и да пита кой как е действал, а тях ще ги сполети участта на предишния президент Виктор Янукович и неговия премиер Микола Азаров. Мисля също, че САЩ залагат на Яценюк, а Европа - на Порошенко.

- Да разбирам ли от думите Ви, че е възможно на следващите президентски избори Порошенко и Яценюк да бъдат съперници?

- В момента Яценюк има много нисък рейтинг. Той е повече коалиционен политик. А за да спечелиш избори, трябва да бъдеш по-самостоятелен. Порошенко има по-голяма, по-положителна лична харизма. Той умее до съвършенство да общува с хората - да помага, да се прегръща, да целуне, да каже правилните думи, дори да се разплаче. Той е по-народен човек и затова има значително по-голям шанс при преки избори.

- Това не е ли популизъм?

- И да го има, при Порошенко той не е толкова изявен, колкото при Яценюк. Президентът не е давал откровено безумни обещания. Да, той обеща по-бързо да свърши войната в Украйна. Но това обещание по-скоро отразява желанието на обществото, което е съвсем естествено. И двамата обаче са много далече от бившата премиерка Юлия Тимошенко, която е безспорният популист номер 1. Нито с популист номер 2 - лидера на Радикалната партия Олег Ляшко. Ако говорим за популисти, тези са най-големите, а не Порошенко и Яценюк.

- А партия "Отечество" на Тимошенко не вдига ли рейтинга си?

- Да, това е така, защото пада рейтингът на Яценюк. Самият той бе член на "Отечество", докато Тимошенко бе в затвора. След това напусна партията и основа Народния фронт, като привлече част от симпатизантите на "Отечество". Сега обаче Яценюк е премиер, провежда непопулярни реформи, занимава се с популизъм. Подкрепата към него спадна, защото реформите му са такива, че чрез тях той хем причинява болка, хем не я лекува докрай. И затова някои от симпатизантите му се връщат обратно при Тимошенко.

- Да се върнем към олигарсите. Игор Коломойски вече изгърмя. Сега погнаха Дмитрий Фирташ. Кой е следващият?

- Според мене е Ринат Ахметов. Макар той по-рядко да се появява публично и понякога да го забравят, все пак е едра риба. И затова няма да се остави да го уловят лесно. Но смятам, че постепенно ще го подсичат.

- Няма ли да има обвинения към властта в политическа разправа?

- Че той да не би да е политик?

- Не е ли свързан с полииците?

- Разбира се. Но официално Ахметов не е декларирал подкрепа към нито една партия. Всички обаче добре знаят, че той е олигарх, който винаги е печелил на гърба на държавата. Сега той поддържа хем властта, хем сепаратистите. Забележете, че сепаратистите не са пипнали имението му в Донецк, нито стадиона на отбора му "Шахтьор". Но да поддържаш и двете страни в конфликта вече е прекалено.

- Според Вас Ахметов трябва да подкрепя само Порошенко ли?

- Не, по-добре да се занимава с бизнес.

- Какво ще стане с него?

- Има два пътя. Единият е да започне наказателно дело и той да емигрира. Другият е да бъдат създадени такива институции, че Ахметов да не може повече да влияе. където да му кажат: "Вече нямаме нужда от твоите услуги." Или ако се опита да подкупи някого, той да му каже: "Не искам да лежа в затвора, по-добре да живея от официалната си чиновническа заплата." Или пък политик да откаже да вземе пари от Ахметов и да заяви, че предпочита да ги получи от държавния бюджет. С други думи - трябва чрез тези институции да се ограничава влиянието на олигарсите. На всички. Защото ако бъде атакуван само един, бъдат конфискувани само неговите активи и само те бъдат обявени за продан, на негово място ще изникнат десетки нови олигарси. Тези активи просто ще станат собственост на тези нови олигарси.

- А може ли Порошенко да бъде принуден да продаде Пети канал?

- Не смятам. Вижте, това не е критично за страната. Това говори лошо за него самия. Но тази телевизия е твърде слаба, за да промени общественото мнение, което като цяло е на негва страна. Тя не може да се сравнява с медиите на Коломойски и Фирташ.

- Но не говори ли това лошо и за Украйна, а не само за нейния президент?

- Не е точно така. В различните страни хората са различни. Няма какво повече да кажа.