ЯНА ВАСИЛЕВА

Кухнята отдавна не е единствено царство на германската жена, и тя вече изобщо не пита мъжа си дали ѝ позволява да кара колата. Еманципацията е навсякъде, „вечна“ стойност остава само проституцията, от която се печели колкото от бензиностанциите.

Беате Узе и Розмари Нитрибит определено не са така известни на българската публика, както Клара Цеткин и Роза Люксембург, но са изиграли не по-малка роля за еманципацията на германската жена, макар и по доста по-различен начин.

Беате Узе, направила остър вираж от самолетите към секс-шоповете, доживява 92 години.

Беате Узе е верига от секс-шопове, ще каже някой. Да, но преди това е била пилот, а общественото ѝ значение не се измерва не толкова със секс-шоповете, колкото с пионерската ѝ мисия да просвети в сексуално отношение германската младеж, разчитала дотогава единствено на семейството и църквата в този план. А Розмари? Убита на 24 години в дома си във Франкфурт през 1957, като убийството и до днес не е разкрито. Което е само още едно свидетелство за това колко опасна може да бъде професията на куртизанката, особено ако се движи в най-висши кръгове.

По-“земна“ е историята с депутатката Ленелоте фон Ботмер /майка на 6 деца/, дръзнала през април 1970 да се появи в Бундестага с панталони. И тутакси пламнала грамадна обществена дискусия допустимо ли е подобно кощунство в храма на властта. А това все пак се е случило само преди 40-ина години в държавата, в която междувременно еднополовите бракове са почти изравнени с конвенционални, отглеждането на деца от еднополови двойки също е възможно, освен всичко друго е на път /след Австрия/ и инсталацията на специални светофари, дружелюбни спрямо хомосексуалните.

Обществото ли диктува ролите или обратното? В XXI век въпросът няма еднозначен отговор, за разлика от времената преди 70 години. Тогава всичко е било ясно – единственият, който е имал думата, е бил мъжът. Защото той осигурявал прехраната, а жената била длъжна да му се подчинява, концентрирайки се в своето „царство“ – кухнята и децата. Сексът преди брака бил табу, а след това предназначението му било единствено за възпроизводство на рода. Ама жената искала да работи или поне да може и тя да кара колата – не става без одобрението на съпруга, както е било записано и законово. Пък и внушенията на политиците в западната част на Германия по никакъв начин не са се отклонявали от набелязаната линия.

В ГДР е било много по-различно – жената не е подчинено на мъжа същество, а равноправна другарка и труженичка, от която се очакват поне толкова високи професионални постижения, колкото от мъжа. Германската единна социалистическа партия пропагандира работещата жена като идеал. За приложението на този подход също са гарантирани съответните условия, включително ако става дума за автоматите за презервативи – напълно отречени във ФРГ, но широко разпространени на изток, при това не защото там моралът се почита по-малко.

С годините обаче почитта към морала в класическия му смисъл все повече отстъпва на заден план в името на свободата на избора – дали да се затвориш в кухнята с децата или не, дали въобще да имаш деца или не, дали да се решиш да признаеш хомосексуалността си или не. Но докато се стигне дотам, има нужда от време – за борба между предразсъдъците и наложените правила, измъкването от които никак не е лесно. 

Две трети от германците са „за“ пълното приравняване на хомосексалните бракове с другите.

От т.нар. сексуална революция ни делят вече около 50 години, но тя продължава и до ден днешен в тази толкова динамична сфера, която по интензивност на развитието си почти се равнява с високите технологии. Люксембургският премиер става първият в ЕС, сключил брак с мъж, Германия доскоро имаше хомосексуален външен министър – обстоятелства, които не е да не придават известна екзотичност и със сигурност стряскат мнозина даже с днешна дата, но нима става дума за нещо много по-различно от появата с панталони на депутатката в Бундестага?

Това, което преди 70 години е било табу, днес е съвсем възможно – личи ясно от посветената на германския морал и секс изложба, открита в Бон и неслучайно наречена „Без срам?“. С наближаването на 70-тата годишнина от възникването на двете германски държави се множат обобщенията и равносметките, включително що се отнася до междуполовите отношения и секса, като погледът назад по никакъв начин не е излишен и при всички случаи носи интересно познание. 

Но дали някому би се искало да се върнат времената, в които ролите са били максимално отчетливо разписани и жената е трябвало да излъчва само послушание и подчинение? „Спомням си как отидохме с мъжа ми на хотел, но си бях забравила паспорта – не можех да докажа, че съм му жена и трябваше да спя в друга стая“, разказва на приятелките си, с които е дошла на изложбата, германка в не най-първа младост. Това със сигурност се помни и от мнозина в България, и изобщо паралелите определено не са малко, но – въпрос и на известна смелост е да обявиш „без срам“, че преди е било едно, а днес е съвсем друго. Сексуалната просвета отдавна не зависи само от семейството и църквата, контрацептивите дават възможност за избор, от който не чак толкова отдавна поколенията са били лишени, а хомосексуалните „парадират“, с което не толкова искат да демонстрират, колкото да изразят извоюваната свобода да бъдат такива. 

Всичко се променя ли? Това е и така, и не е – трябва да се признае в името на обективността. Ако имаме предвид, например, жилавостта на най-древната професия: 25 евро за сексуални услуги на улицата, 50 в публичен дом, 100 – за категория „лукс“. И тези цифри са представени на откритата в Бон изложба – рентгенов поглед върху сексуалния живот на германците. Апропо – годишният оборот на „хоризонталния“ занаят в Германия е 14,6 милиарда евро, или почти колкото е този на бензиностанциите в страната.