Чашата на търпението за правителството на Меркел явно преля. Тя не иска и не бива да я мислят за глупачка. Не и от едно гръцко правителство, което предлага все нови глупости и има твърде малко скрупули да хвърли собствения си народ в мизерия.

Може и да е права канцлеркака в преценката  си, че с гръцката криза бъдещето на ЕС и на валутния съюз не е заложено на карта. Все пак това не се знае с точност. Специалистите не са еднни в оценката си по възможните последици от един Grexit (излизане на Гърция от Еврозоната – б. р.). Точно оценката на риска беше и причината за проявеното от кредиторите на Атина търпение.

Независимо от това кризата носи белези на нещо разрушително. Тя засилва антиевропейските настроения, действа като киселина върху идеята за общност и дискредитира всичко онова, за запазването на което всъщност става дума. Накратко: на хората им втръсна.

Това можеше да се усети и при дебата в Бундестага (в германския параламент вчера – б. р.), когато вицеканцлерът социалдемократ Зигмар Габриел косвено обвини правителството на Ципрас в изнудване, което по думите му, ако се отстъпи, то би било сигнал за националистите от крайната десница.

Усети се и в упрека на финансовия министър християндемократ Волфганг Шойбле, че ръководството в Атина е на път да разруши доверието в европейския проект.

Що се отнася до доверието, това би могло да се изрече, дори и други да не са света вода ненапита, спазвайки европейските правила избирателно.

Очевидно чашата на търпението на правителството "Меркел" преля.

Не е често явление правителство на една държава от ЕС да подхожда така, правейки неща без ум и разум (гръцкото б. р.). Естествено, че преди насрочения за неделя референдум не може да има нови преговори. Не бива да допускаш да те приемат за глупак, не от едно радикално гръцко правителство, което предлага все нови и нови глупости и няма особени скрупули да тласка собственото си население към мизерията.

Длъжни сме да припомним: през миналата година понякога изглеждаше така, сякаш Гърция ще намери пътя да се измъкне от дупката, която сама си изкопа. Изглеждаше, че наложените мерки започваха да дават плодове, които с избора на Ципрас бързо загниха. Гръцките избиратели трябва сами да определят съдбините си. Но на тях трябва да им е ясно, че предпоставка за оставането в Еврозоната е реформирането на държавата и икономиката, а не може да е резултат от непрестанни жалвания и призиви за солидарност. 

Клаус-Дитер Френкенбергер е завеждащ ресор “Външна политика” на “Франкфуртер алгемйне цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му.