До ден днешен Гърция се изживява като "люлка на демокрацията" и продължава да печели политически дивиденти от това прозвище. Известно е например, че гърците са се освободили 50 години преди българите от османско владичество. Една от основните причини за това е, че като люлка на демокрацията и като държава, поставила основите на западната цивилизация, Гърция се е радвала на далеч по-благосклонно отношение от тогавашна, а и от сегашна Европа.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас също не пропуска да флиртува с това прозвище. Особено в последните дни, когато насрочи референдум с въпрос дали гърците одобряват предложеното от кредиторите им споразумение. Онези, които гласуват с "да", което на гръцки е "не", избират Европа и бламират Ципрас. Предпочелите отговор "не" (на гръцки "охи") подкрепят Ципрас и неговата политика да издейства опрощаване на част от дълга на Гърция и по-добри условия за изплащането на останалата част.

Сравненията с отминали исторически епохи винаги крият риск от неточности. Но все пак винаги е интересно, когато човек се поразрови в историята. Как ли биха гласували древните атиняни, създателите на демокрацията?

Трудно е да си представим, че хората в древна Атина щяха да го докарат до състоянието, в което се намират днешните гърци. Защото те определено са знаели, че безплатен обяд няма.

Златната епоха на атинската демокрация  е т.нар. петдесетилетие (пентеконтаетия). Това е времето от края на войните с Персия до избухването на Пелопонеската война (479-431 г. пр. Хр.). Именно по това време в Атина са построени сгради като Партенона, които и до днес са емблематични не само за Гърция, но и за цяла Европа. Водещият политик от онова време е Перикъл.

Построяването на тези сгради е изисквало огромни суми, които са били осигурени предварително, при това чрез неособено демократични средства. След края на войните с Персия бил изграден т. нар. Делоски морски съюз, чиято цел била защита от нова заплаха от персите. Постепенно обаче общата каса на съюза станала собственост на Атина и тя се превърнала в хегемон. В съюза влизали около 200 полиса, които плащали ежегодна вноска в съюзната хазна. С течение на времето тази вноска станала нещо като данък към Атина, а опитите на някои полиси да напуснат съюза били брутално потушени с военна сила. Накратко - Атина вършела това, което мнозина днешни гърци смятат, че ЕС върши спрямо тях. Разликите в двата подхода обаче се очевидни. Преговорите са едно, а потушаването на въстания със сила съвсем друго. Настоящите гърци първо построиха Партенона, без да имат достатъчно средства, а сега се чудят как да намерят пари за заемите, с които са го финансирали.

Още преди пентеконтаетията обаче има примери за голямата разлика в мисленето на днешните и тогавашните гърци. Между 490 и 480 г. пр. Хр. тогавашният водещ политик на Атина Темистокъл успява да убеди съгражданите си да построят флот и пристанище в Пирея от приходите от сребърните мини в Лаврион, вместо да си ги разпределят помежду си. Този флот е основната причина за последвалата победа на гърците над персите при Саламин, решаваща за изхода на войната. Тогавашните атиняни са се лишили от онова, което днес наричаме "публични разходи", за да инвестират разумно в своето бъдеще. Днешните гърци упорито отказват да намалят тези разходи.

Няма как да знаем със сигурност отговора на въпроса как съвремениците на Темистокъл и Перикъл биха гласували на референдум като днешния. Но имайки предвид, че те очевидно са били хора с визия за бъдещето най-вероятно щяха да кажат "не", на български "да". Защото отговор "охи" не е нищо друго, освен балканско тупане в гърдите и показване на мускули на Европа. От него няма да последва нищо друго, освен срив на доверието от страна на международната общност към Гърция. Всяка една държава в Европа трудно ще издържи в подобна ситуация.