Гръцкият професор от Атинския университет Димитри Сотиропулос, следвал икономика и политически науки в Лондон и Йейл, анализира в интервю за онлайн изданието на “Шпигел” причините за тежкото положение в Гърция и какво би означавало излизането на страната от еврото – Grexit. Разговорът с него се провежда в кабинета му. Неговият телефон постоянно звъни. “Що за телефонен код е това - 0061”, чуди се професорът. Проверява в Гугъл – Австралия. Смее се от сърце – изведнъж Гърция е добила известност в цял свят. След референдума в неделя обаче съвсем не му е до смях. Опасява се от настъпването на тежки времена за страната му. Излизането на Гърция от еврото би било истинска катастрофа. Сотиропулос не споделя мнението на мнозина гърци, че Германия носи основната вина за мизерията им. В интервю за онлайн изданието на “Шпигел” той обяснява защо според него гърците сами са си виновни и какви пътища за излизането от кризата все още има. Предлагаме ви неговите отговори.

- Господин Сотиропулос, на референдума гърците с впечатляващо мнозинство отхвърлиха мерките за икономии (налагани им от кредиторите – б. р.) и празнуват. Но дали тяхното "не" действително е повод за радост или по-скоро за загриженост?

- Мнозинството изглежда празнува. Тези хора го правят, защото изхождат от това, че правителството е получило подкрепа и сега има надежда за подобряване на положението им. Икономическият заник продължава от пет години. Това е един вид радост на разочарованието. Но те празнуват и защото според тях демокрацията е в състояние да постигне нещо важно – да се промени пътя на една страна, по който е тръгнала.

- Това звучи така, като че ли вие не се радвате.

- Дали радостта е оправдана или не, тепърва ще се разбере и то когато узнаем каква ще е следващата стъпка на кредиторите. Когато Международният валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка решат какво ще е поведението им.

- Вие какво мислите?

- Съмнявам се, че ще поемат по друг курс, различен от досегашния и че ще приемат гъцките искания. Мисля също така, че мнозинството от гърците се поддаде на едно популистко правителство, което обеща, че в рамките на 48 часа след референдума ще има обединяване на позициите с кредиторите.

- А сега накъде?

- Сега най-вероятно ще има едно последно предложение на кредиторите. То ще съдържа строги изисквания към Атина за икономии, които трябва да доведат икономическа консолидация в Гърция. Ако отново го отхвърлим, действително остава само опцията да напуснем Еврозоната. Да се надяваме, че това ще е възможно мек преход, за което европейците ще ни помогнат, а не паническо излизане от еврото.

- Какво ще означава за населението краят на еврото в Гърция?

- Ще е икономическа и социална катастрофа. Изведнъж Гърция ще се окаже изключена от една добре пазена валутна зона, която е защита за по-бедни държави. Гърция ще загуби тази сигурност и ще трябва да оцелява с драхмата в един изключително сложен свят със силни валути. Ние бихме били под невероятен  натиск и бихме затънали в още по-дълбока криза. Опасявам се, че инфлацията ще се покачи неимоверно, при което бедните ще страдат далеч повече от богатите. Малко преди приема ни в Европейския съюз през 1981 г. имахме инфлация от 25 на сто.

- Преди референдума се насаждаха настроения срещу Германия – плакати, клеймящи канцлерката Ангела Меркел и финансовия министър Волфганг Шойбле. Споделяте ли критиката спрямо Федералната република?

- Вината за нашето положение е на самите гърци. Винаги сме имали икономически трудности. Ето защо световната банкова и икономическа криза ни засегна особено тежко. През цялото това време държавата пазеше публичния сектор далеч повече, отколкото частния. Същевременно крупни предприемачи, но също лекари, адвокати, собственици на малки магазини и работилници не плащаха данъци. Напоследък нещо се попромени, но структурите трябва да се реформират из основи. Точно в това Германия и другите държави кредиторки трябва да настояват за реформи, вместо да се задоволяват с повишаване на данъците и съкращаване на разходите.

- Споделяте ли мнението, че гордостта и суетата в Гърция играят по-голяма роля, отколкото икономическият и политическият разум?

- Да, по тези географски ширини това е така. Тук национализмът е най-силната идеология, обостряна от политици, в училища, от медии и дори от църквата. Това е идеология, в чиято емоционална клопка попадаш най-вече по време на криза.

- Дали оставката на финансовия министър Янис Варуфакис облекчава положението?

- Във всички случаи! Сигурен съм, че друг политик, който би поставил същите искания, като тези на Варуфакис и би заел същата позиция, би бил по-успешен. Начинът на поведение на Варуфакис допринесе за положението, в което сега се намираме.