Промяната на климата в следващите десетилетия от години е обявявана за една от най-големите опасности пред човечеството. Високите въглеродни емисии на цивилизацията ни усилват естествения парников ефект и бавно, но сигурно вдигат глобалните температури. Хиляди видове ще изчезнат, десетки хиляди ще трябва да променят начина си на живот, за да оцелеят, цялата природа ще се промени.

Все още има оптимисти сред учените, които твърдят, че можем да ограничим тези промени и да намалим ефекта им - затова са и преговорите на ООН в Париж в края на 2015 г, където ще се обсъжда споразумение за намаляване на емисиите от 2020 г нататък. Според мнозина това е последният ни шанс. Други твърдят, че вече не можем да направим нищо за промените в близките десетилетия. Малко останаха, които обявяват цялата тема "глобално затопляне" за конспирация и измама.

Основният проблем на обсъжданията в Париж ще бъде върху кого ще падне тежестта на мерките. И отговорът е очевиден - по-индустриализираните държави. Те имат повече въглеродни емисии и икономическите ограничения ще ги ударят несъмнено силно. Но по-индустриализирани не означава непременно по-богати - Индия и Пакистан са очеваден пример.

Факт е обаче, че затопляне предстои. Дори най-върлите врагове на теорията твърдят, че то просто няма да е толкова страшно.

А затоплянето и застудяването през вековете рязко е повлиявало на богатството и развитието на държавите. Империята на Маите в Южна Америка например не е изчезнала "мистериозно" - учени твърдят, че вероятно е имало десетилетия суша, които са унищожили агрикултурната база и са лишили големите градове от водните им запаси.

За някои държави климатичните промени са били положителни - в Средновековна Европа например между 1000 и 1400 година имаме затопляне, което е било ключово за развитието на държави като Испания, Франция и Англия, включително и в помощ на Второто Българско царство. По-топъл климат означава по-развито семеделие, което пък означава повече деца, увеличение на популацията, оформяне на търговски и културни центрове и подготовка за Ренесанса и Индустриалната революция. Може да се каже, че глобалното господство на западната цивилизация е в голяма степен именно заради това затопляне.

... Което поставя въпроса - кой ще спечели от предстоящото затопляне?

В някои от най-големите развити държави като САЩ и Русия има един ключов ресурс, който все още е безценен за цивилизацията ни - петролът. В комплект с него идва и природният газ. Руската федерация например има солидни залежи и от двете на територията си, но голяма част от тях са в Сибир. Поради ниските температури добивът от тях е изключително скъп. Затоплянето на тези региони би могло да промени това.

Поради тази причина и когато Русия трябваше да подпише в Киото протокола за намаляване на емисиите, руското правителство се колебаеше, въпреки че по договор те щяха да получат много облаги. Просто облагите от затоплянето за Русия са много повече, отколкото за всички други държави.

Една от другите големи ценности на Земята е... земята. По-точно, земята, на която комфортно може да се живее, да се отглежда храна, животни, да се развиват индустрии, градове. Канада, Гренландия, Скандинавието страдат от липса на земя - на картата изглеждат като големи държави, но практически огромна част от тази територия е неизползваема.

Гренландците вече се радват, че ледниците се отдръпват. Изследване, публикувано от "Уолстрийт Джърнал" през 2006 г., сочи, че времето за култивация в части на Гренландия е вече с две седмици по-дълго отколкото през 1970-те.

Затопляне на планетата с 2 градуса би превърнало хиляди квадратни километри замръзнала пустош в обработваема, скъпа и ценна земя.

В този ред на мисли, за САЩ - държава, простираща се между Тропика на Рака и завършваща доста под полярния кръг, глобалното затопляне ще довете до... смесени резултати. Щатът, който повечето знаят заради купуването му от Русия и Сара Пейлин - Аляска, ще придобие един умерен климат, и то на територии, сравними с най-големите южни щати. Те обаче ще пострадат - Невада, Тексас, Флорида ще станат твърде горещи за удобно живеене и за развиване на земеделие и индустрия.

Какво обаче става с всички други?

При вдигане на температурите, което не е задължително равномерно и еднакво навсякъде, генерално най-много ще страдат тези, които са най-близко до екватора. Които в по-голямата си част са бедни държави, някои от които с развиваща се индустрия, но ниски стандарти на живот. За тях ще стане само по-страшно.

Но едно е сигурно - затоплянето няма да спре, когато хората в Русия, Канада, Аляска, Скандинавието се чувстват най-добре. А индиректните ефекти от него неизменно ще бъдат усетени, дори и тези държави да се превърнат в новите икономически гиганти.

Светът вече е силно обвързан - една криза в Нигерия може да не значи нищо за нас, но една криза във всички екваториални и тропически държави би била с глобален ефект.