Ad Config - Website header

 

Article_top

Веселин Желев

Европа и Гърция са пред едно от най-важните решения в тяхната обща история: Да оставят ли страната на Аристотел и Перикъл в Еврозоната?

Решението трябва да бъде изработено и взето този уикенд в две стъпки и лидерите предупредиха преди седмица, че повече отлагания няма да има.

Първо: финансовите министри на Еврозоната ще оценят плана на гръцкото правителство за реформи заедно със становище на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд за платимостта на дълга на страната и за нейните финансови нужди.

Второ: финансовите министри ще предложат политическо решение на държавните и правителствените ръководители на своите страни, които се събират утре извънредно в Брюксел, за да обсъдят дали да ангажират данъкоплатците си с трета поред помощна програма за Гърция, този път на стойност 53 милиарда евро, след като първите две, стрували общо 240 милиарда евро, се провалиха.

Решението им изглежда, че ще зависи от няколко фактора: 

Доверие. Гръцката криза е криза на лошото управление. То беше и остава константно при променящите се правителства и икономически показатели. Остеритетът не помага, не защото не е достатъчен по обем, а защото не е подкрепен от реформи. Гърците режат разходи, но от това държавата им не става по-ефективна. Тя винаги остава по-скъпа, отколкото те могат да си позволят. Нито една политическа сила досега не промени това. Не успя и СИРИЗА, въпреки декларираните си преди пет месеца намерения и някои малки стъпки да ги осъществи. Тя накара гърците да гласуват в референдум срещу исканията на кредиторите си. След това се върна при тях с план, срещу който народът току-що беше гласувал, наричайки това победа на демокрацията. Познавачите на гръцката история, философия и душа вероятно ще разберат това. Но германските, холандските, финландските и на други нетно-донорски държави данъкоплатци - никога. Каква е гаранцията, че правителство, което така мени позициите си, ще изпълни обещанията си? Бихте ли дали няколко десетки милиарда назаем на някой, който до вчера ви е наричал "изнудвач" и "терорист", а днес идва усмихнат да ви иска пари, все едно че нищо не е било? Какви са изгледите за бъдещата обществена и парламентарна подкрепа на такова правителство и за последователността, и надеждността му като партньор?

Стабилност. В Гърция тя не е гарантирана. Не само защото финансово страната виси на косъм и затворените ѝ банки могат всеки момент да фалират, слагайки край на паричното обращение в евро. Гласуването на първия приемлив за кредиторите проектопакет от мерки показа несигурна парламентарна подкрепа за министър-председателя Алексис Ципрас.  СИРИЗА не само, че сама няма обикновено мнозинство (149 места от общо 300 в парламента), но и десет от нейните депутати не подкрепиха предложенията към кредиторите. Значи Ципрас вече твърдо може да разчита на 139 депутати. Тринадесетте членове на парламента от коалиционния му партньор "Независимите гърци" заявиха, че гласуват за "със свито сърце", т. е. против съвестта си. Опозиционните "Нова демокрация", ПАСОК и "Потами" обявиха ясно, че го подкрепят еднократно, за да избегне страната незабавно сбъдване на най-лошия сценарий. Те не му обещаха обаче безусловна подкрепа за законодателните мерки, без които няма да има нова помощна програма и няма да бъде отпускано финансирането по нея. Правилата на помощното финансиране са такива, че парите не се отпускат за законодателство, а на части, след периодични оценки на прилагането му от представители на кредиторите. Ципрас става премиер тежко зависим от опозицията. Всяка погрешна стъпка може да го събори. С всичко, което прави оттук нататък, той рискува пак да разцепи партията си или да изгуби съюзниците си по неволя. Той може да се види принуден да ремонтира кабинета си, или да поиска предсрочни избори. Бихте ли дали 53 милиарда евро на толкова "стабилна" страна, която вече дължи 320 милиарда и те представляват 177 на сто от нейния брутен вътрешен продукт?

Страх. Логичният отговор изглежда "охи" или nein, но след него зейват още по-големи и неизпробвани досега рискове. Какво става с 18-те държавни бюджета, които трябва да отпишат гръцкия дълг, ако правителствата им оставят Атина окончателно да банкрутира? Какво става с крехкото икономическо възстановяване в Еврозоната и в ЕС на фона на задаващия се спад в Китай? Какво става с еврото, ако се окаже, че в него може да се влиза и излиза? Какво става с Европейския съюз, сърцевината на чиято необратима по договор интеграция е общата валута? За това лидерите на Европа имат един тревожен отговор: неизучена територия. Засега не се виждат поне публично смелчаци готови да нагазят в нея. Още повече, че след евентуален Grexit идва референдум за Brexit (евентуална британско напускане на ЕС).  

Политически сметки. Кризата на еврото е постоянен избор между злини. Лидерите с най-голямото относително политическо тегло в Европа досега го правеха и ще продължават да го правят в голяма степен с оглед на непосредственото си политическо бъдеще. През тази и следващата година германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд ще преговарят с британския министър-председател Дейвид Камерън за реформа на ЕС, която да задържи Обединеното кралство в него. Grexit няма да е в тяхна полза. Той би усилил позициите на Камерън, който смята, че по-дълбоката и необратима интеграция и еврото са грешки. Затова страната му не участва в тях. През 2017 година Меркел и Камерън трябва да се явят съответно на парламентарни и на президентски избори. Нов неуспешен и скъп компромис с Гърция може да подкопае бъдещата подкрепа за Меркел в собствения ѝ Християндемократически съюз и свързания с него Христиансоциален съюз. Гръцки компромис ще постави на изпитание мнозинството ѝ, защото евентуална нова програма за Гърция изисква одобрение от Бундестага. Евентуален Grexit обаче ще постави на изпитание коалицията ѝ със социалдемократите, без които тя няма мнозинство. Grexit-ът също заплашва да я остави в историята като канцлерката-разрушителка на Европа. Френските закони не задължават Оланд да постави възможната нова гръцка програма на парламентарно гласуване. Той ще се бори с нокти и зъби Гърция да не излезе от еврото. Grexit в очите на неговите социалисти и на мнозинството от французите ще бъде разгром за европейската политика на Оланд и голяма победа за най-силната му съперница Марин Льо Пен, лидерката на антиевропейския Национален фронт.

Вероятност. При тези обстоятелства най-логичното развитие за този уикенд изглежда: краткосрочно решение (вероятно мостов заем за неотложните финансови нужди на гръцкото правителство), което да предпази Гърция от напускане на еврото и начало на дълги и трудни преговори за нова помощна програма от спасителния фонд на Еврозоната. В тях кредиторите ще търсят възстановяване на доверието и на стабилността, които да уверят данъкоплатците им, че този път помощта за Атина няма да отиде напразно. Натискът върху правителството на Ципрас ще продължи и не е изключено в резултат от него да видим промени на гръцката политическа сцена. Добре информиран европейски представител обаче каза пред журналисти вчера, че мостов заем не може да има, преди да има програма. Така че не е изключено Еврозоната и ЕС вече да са вътре в неизучената територия, докато времето за решение неумолимо изтича.

 
Бихте ли дали €53 милиарда на този младеж?

Европа и Гърция са пред едно от най-важните решения в тяхната обща история: Да оставят ли страната на Аристотел и Перикъл в Еврозоната?

Решението трябва да бъде изработено и взето този уикенд в две стъпки и лидерите предупредиха преди седмица, че повече отлагания няма да има.

Първо: финансовите министри на Еврозоната ще оценят плана на гръцкото правителство за реформи заедно със становище на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд за платимостта на дълга на страната и за нейните финансови нужди.

Второ: финансовите министри ще предложат политическо решение на държавните и правителствените ръководители на своите страни, които се събират утре извънредно в Брюксел, за да обсъдят дали да ангажират данъкоплатците си с трета поред помощна програма за Гърция, този път на стойност 53 милиарда евро, след като първите две, стрували общо 240 милиарда евро, се провалиха.

Решението им изглежда, че ще зависи от няколко фактора: 

Доверие. Гръцката криза е криза на лошото управление. То беше и остава константно при променящите се правителства и икономически показатели. Остеритетът не помага, не защото не е достатъчен по обем, а защото не е подкрепен от реформи. Гърците режат разходи, но от това държавата им не става по-ефективна. Тя винаги остава по-скъпа, отколкото те могат да си позволят. Нито една политическа сила досега не промени това. Не успя и СИРИЗА, въпреки декларираните си преди пет месеца намерения и някои малки стъпки да ги осъществи. Тя накара гърците да гласуват в референдум срещу исканията на кредиторите си. След това се върна при тях с план, срещу който народът току-що беше гласувал, наричайки това победа на демокрацията. Познавачите на гръцката история, философия и душа вероятно ще разберат това. Но германските, холандските, финландските и на други нетно-донорски държави данъкоплатци - никога. Каква е гаранцията, че правителство, което така мени позициите си, ще изпълни обещанията си? Бихте ли дали няколко десетки милиарда назаем на някой, който до вчера ви е наричал "изнудвач" и "терорист", а днес идва усмихнат да ви иска пари, все едно че нищо не е било? Какви са изгледите за бъдещата обществена и парламентарна подкрепа на такова правителство и за последователността, и надеждността му като партньор?

Стабилност. В Гърция тя не е гарантирана. Не само защото финансово страната виси на косъм и затворените ѝ банки могат всеки момент да фалират, слагайки край на паричното обращение в евро. Гласуването на първия приемлив за кредиторите проектопакет от мерки показа несигурна парламентарна подкрепа за министър-председателя Алексис Ципрас.  СИРИЗА не само, че сама няма обикновено мнозинство (149 места от общо 300 в парламента), но и десет от нейните депутати не подкрепиха предложенията към кредиторите. Значи Ципрас вече твърдо може да разчита на 139 депутати. Тринадесетте членове на парламента от коалиционния му партньор "Независимите гърци" заявиха, че гласуват за "със свито сърце", т. е. против съвестта си. Опозиционните "Нова демокрация", ПАСОК и "Потами" обявиха ясно, че го подкрепят еднократно, за да избегне страната незабавно сбъдване на най-лошия сценарий. Те не му обещаха обаче безусловна подкрепа за законодателните мерки, без които няма да има нова помощна програма и няма да бъде отпускано финансирането по нея. Правилата на помощното финансиране са такива, че парите не се отпускат за законодателство, а на части, след периодични оценки на прилагането му от представители на кредиторите. Ципрас става премиер тежко зависим от опозицията. Всяка погрешна стъпка може да го събори. С всичко, което прави оттук нататък, той рискува пак да разцепи партията си или да изгуби съюзниците си по неволя. Той може да се види принуден да ремонтира кабинета си, или да поиска предсрочни избори. Бихте ли дали 53 милиарда евро на толкова "стабилна" страна, която вече дължи 320 милиарда и те представляват 177 на сто от нейния брутен вътрешен продукт?

Страх. Логичният отговор изглежда "охи" или nein, но след него зейват още по-големи и неизпробвани досега рискове. Какво става с 18-те държавни бюджета, които трябва да отпишат гръцкия дълг, ако правителствата им оставят Атина окончателно да банкрутира? Какво става с крехкото икономическо възстановяване в Еврозоната и в ЕС на фона на задаващия се спад в Китай? Какво става с еврото, ако се окаже, че в него може да се влиза и излиза? Какво става с Европейския съюз, сърцевината на чиято необратима по договор интеграция е общата валута? За това лидерите на Европа имат един тревожен отговор: неизучена територия. Засега не се виждат поне публично смелчаци готови да нагазят в нея. Още повече, че след евентуален Grexit идва референдум за Brexit (евентуална британско напускане на ЕС).  

Политически сметки. Кризата на еврото е постоянен избор между злини. Лидерите с най-голямото относително политическо тегло в Европа досега го правеха и ще продължават да го правят в голяма степен с оглед на непосредственото си политическо бъдеще. През тази и следващата година германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд ще преговарят с британския министър-председател Дейвид Камерън за реформа на ЕС, която да задържи Обединеното кралство в него. Grexit няма да е в тяхна полза. Той би усилил позициите на Камерън, който смята, че по-дълбоката и необратима интеграция и еврото са грешки. Затова страната му не участва в тях. През 2017 година Меркел и Камерън трябва да се явят съответно на парламентарни и на президентски избори. Нов неуспешен и скъп компромис с Гърция може да подкопае бъдещата подкрепа за Меркел в собствения ѝ Християндемократически съюз и свързания с него Христиансоциален съюз. Гръцки компромис ще постави на изпитание мнозинството ѝ, защото евентуална нова програма за Гърция изисква одобрение от Бундестага. Евентуален Grexit обаче ще постави на изпитание коалицията ѝ със социалдемократите, без които тя няма мнозинство. Grexit-ът също заплашва да я остави в историята като канцлерката-разрушителка на Европа. Френските закони не задължават Оланд да постави възможната нова гръцка програма на парламентарно гласуване. Той ще се бори с нокти и зъби Гърция да не излезе от еврото. Grexit в очите на неговите социалисти и на мнозинството от французите ще бъде разгром за европейската политика на Оланд и голяма победа за най-силната му съперница Марин Льо Пен, лидерката на антиевропейския Национален фронт.

Вероятност. При тези обстоятелства най-логичното развитие за този уикенд изглежда: краткосрочно решение (вероятно мостов заем за неотложните финансови нужди на гръцкото правителство), което да предпази Гърция от напускане на еврото и начало на дълги и трудни преговори за нова помощна програма от спасителния фонд на Еврозоната. В тях кредиторите ще търсят възстановяване на доверието и на стабилността, които да уверят данъкоплатците им, че този път помощта за Атина няма да отиде напразно. Натискът върху правителството на Ципрас ще продължи и не е изключено в резултат от него да видим промени на гръцката политическа сцена. Добре информиран европейски представител обаче каза пред журналисти вчера, че мостов заем не може да има, преди да има програма. Така че не е изключено Еврозоната и ЕС вече да са вътре в неизучената територия, докато времето за решение неумолимо изтича.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев

Хе-хе, разумът у този автор взел връх. Признава - за разлика отпреди дни, когато чертаеше прости решения от позициите "комунисти, ядат и пият, аут", че работата е доста, ама доооооста сложна за самите вземащи решения, раздирани от противоречия. Сбъркан тотално е целият ЕС в самата си конструкция. Това пък е мое твърдение. Базирано на факта, че тези безхаберници търпят една цяла държава с престъпна съдебна система вече 8 години. Или пък умишлено го правят.
Анонимен's picture
Анонимен

Простак скапан! Кретеноиден идиот!
Анонимен's picture
Анонимен

Като гледам какви ги приказват кредиторите и как леко разполагат с чуждите пари,май последната спирачка пред налудничавото им мнение да "накажат" Гърция с нови кредити от 78 млрд.евра,ще бъде евентуалното утвърждаване или неутвърждаване на тези щуротии от няколкото национални парламента,включително и тоя на Германия.Според мен,най-вероятно народите на тези страни няма да позволят ново пилеене на парите им,изкарани с упорита работа от тях,от някакви си чиновници(вероятно корумпирани),пък ако би ще да са и от ЕЦБ,МФВ и ЕК.
Анонимен's picture
Анонимен

Вече тече седмия час от заседанието на финансовите министри от Еврозоната. И то при положително становище на тройката.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Гърците трябва да се смирят, европейците да простят...
Анонимен's picture
Анонимен

Това не е черква и ГЪрция не е дискос. Вече се говори за постоянно действащ чуждестранен контрол на гръцкото правителство. Ще се смирят ли гърците с това? Ще ми бъде интересно колко държави ще гласуват доверие на Гърция. Прекалено гаменски приказки се изприказваха, прекалено глупости се извършиха. Като се започне от списъка на Лагард, та стигнем до референдума.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

съвършено сте прав! Казвам какво ми се иска да стане. Иначе Гърция сама се докара дотук. Гордостта неслучайно се счита за един от най-лошите грехове, заради който са изхвърлили Луцифер от Рая...
Анонимен's picture
Анонимен

Аз също не желая на Гърция да й се случи най-лошото. Но не ние двамата решаваме. А решават тези, чиито народи ще дадат парите.
Charley's picture
Charley
Charley

Charley

За да е сигурна Европа, че ще има промени и ще си вземе парите обратно, трябва да уточнят всички детайли и след това да накарат Ципрас да направи нов референдум, за може тези, които ще плащат, да одобрят документа и чак тогава да отпуснат помощ!
Анонимен's picture
Анонимен

Ако са чужди пари (например на Путин или на Кабакчиев), подписвам и с двете ръце. Мои пари и 53 стотинки няма да му дам. (После кажете, че не става цоциалист от мен.)
Анонимен's picture
Анонимен

Дай поне 52 стотинки. Кабакчиев може и на това да е щастлив.
Анонимен's picture
Анонимен

План С

Специалистката по майданите вече посети Гърция така че нема за какво да се притеснявате. Мине не мине година и Ципрас ще последва Янукович. По западно демократичен способ.
Анонимен's picture
Анонимен

Атанас

доста точно описано.
Анонимен's picture
Анонимен

NEVER!
Анонимен's picture
Анонимен

варунасракис

На комунист и на свиня кладенчова вода не трябва да се дава.
Анонимен's picture
Анонимен

Цеко Сифонакис

Тия едно време в Атина протестираха и срещу въртенето на Земята.... И сега акъла им е пак толкова.
Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев

Гърция е изключително богата страна и ще се оправи по-добре извън еврозоната и дори без ЕС. А едно изгонване на Гърция постепенно ще ликвидира ЕС. Просто и ясно. Гърция носи отгорност за лоши вътрешни политики и практики, но финансовото й заробване - незаконно - е дело на Тройката.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

ще поживеем и ще видим колко е изключителна, богата или изключително богата. Много лозунги от теб последните дни, пък друго излиза, не каквото ти го пишеше. Бих те посъветвал да понамалиш анонсите.
Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев, пак започна с лозунгите. На Гърция са й необходими спешно поне 20-30 милиарда, за да си възстанови банковата система. В противен случай няма икономика, няма и туризъм. А сега познай кой ще й ги даде.
Анонимен's picture
Анонимен

Кабакчиев

Ясно е какво е нужно, ясно е още, че тепърва започва отрезвяването на цели нации и кръгове в ЕС, а, недай Боже и разпадът на ЕС, а оттам и ударът срещу Бг. Финансовото заробване на Гърция няма как да не получи съответен обратен удар. Не може да натресеш непосилни дългове, по незаконен начин, на една важна и силна държава. Сътресения ще има яки в ЕС, от тях ще пострадат и българите. Хак им е на мнозинството - навремето бяха подлоги на СССР, сега се подлагат на финансовите акули в ЕС, които пък са представители на световните финансови акули.
Анонимен's picture
Анонимен

Искаш да кажеш, че финансовите акули насила са наливали заробващи заеми на горката Гърция. То бива гьонсуратлък, ама в такова количество - не бива. Нали пак тройката ще даде пари на Гърция, за да си стегне обрулената банкова система.
Анонимен's picture
Анонимен

кебапчиев

кой им е натресъл дългавет ,бе кретен?
кога ядоха баницата защо не реваха?
Ципрас е гръцкия жан Виденов-млад,нагъл и прост комунист без 1 ден трудов стаж.
Резултатът ще е като този след управлението на нашите комунисти през 97 г.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

на важна и силна сигурно не. Но Гърция нито е важна, нито пък силна :)
Анонимен's picture
Анонимен

Атанас

Агресията ти издава, че си доста прост.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

другарю, вие ли поехте бойна смяна от Кабакчиев?
Анонимен's picture
Анонимен

аве

На автора ще му кажа така - сметката винаги я плаща Германия и нейните съюзници. Досега под формата на войни и пълна капитулация. Няма какво толкова да се чудим - срещу ЕС(като по-слабия съюзник на Америка) се води тотална война от всички посоки - Русия, Камерън(на 100%), леви и десни популисти, дори от Южна Америка(особено Аржентина, която е против МВФ и Путин, Лавров ходиха там наскоро), нещото БРИКС, както и Близкия изток. Не ми се навлиза в подробности, но най-голямата победа на Меркел и Оланд се казва култивирането на Ципрас. Да това ще струва пари, много пари, но на фона на тоталния разпад, хаос, войни и ТОТАЛНА КАПИТУЛАЦИЯ(както се случва при същото развитие на нещата през ПСВ и ВСВ), която ще претърпим в противен случай Е НИЩО. Германия трябва да разбере, че те са ДЕСЕТКАТА на мишената - Гърция е 8(за англия няма вечни приятели, а вечни интереси), ние сме 1 или 2 и тн. Просто има война и ние трябва да я спечелим, всичко друго няма значение. Войната ще свърши или като катурнем Путин или Камерън. Просто този БЛОК е силен, много силен и ако нямаме съюзници оттам ще загубим. Америка също може да обърне палачинката за 24 часа, ако приятелите на БУШ надделеят или пък Льо Пен във Франция, така че войната е тежка, но ние сме ОСЪДЕНИ ДА Я СПЕЧЕЛИМ, в името на Мира и нашето Бъдеще и на децата ни!
Анонимен's picture
Анонимен

Мнчо

Хрантутника докато му даваш/наливаш милиарди/няма как да го промениш,или трябва да му се промени мисленето,или остава зад борда.Среден път няма,в противен случай става както казва бай Ганьо:имал си бол пари,дал си!
Анонимен's picture
Анонимен

ами

това е така, но все пак тия 50 мрд няма да се изсипят наведнъж, а срещу реформи и постепенно. След 1-2 години я камилата, я камиларя. Второ Народната любов е нещо много изменчиво и току виж след 1 година Дора Баконян е станала премиер. Така че сключва се Споразумение, нещата си тръгват в нормалното русло и така. След това пак ще мислим.
cos's picture
cos
cos

cos

Защо трябва да им се плаща за да направят реформи. Със съкращаване на разходите, ще спестят пари. Трябва да им се каже, че ще останат в ЕС ако се реформират или OUT.
cos's picture
cos
cos

Бихте ли си купили кола на старо от Варуфакис и Ципрас?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета