Европа и Гърция се пред едно от най-важните решения в тяхната обща история: Да оставят ли страната на Аристотел и Перикъл в Еврозоната?

Решението трябва да бъде изработено и взето този уикенд в две стъпки и лидерите предупредиха преди седмица, че повече отлагания няма да има.

Първо: финансовите министри на Еврозоната ще оценят плана на гръцкото правителство за реформи заедно със становище на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд за платимостта на дълга на страната и за нейните финансови нужди.

Второ: финансовите министри ще предложат политическо решение на държавните и правителствените ръководители на своите страни, които се събират утре извънредно в Брюксел, за да обсъдят дали да ангажират данъкоплатците си с трета поред помощна програма за Гърция на стойност 53 милиарда евро, след като първите две на стойност 240 милиарда се провалиха.

Решението им изглежда, че ще зависи от няколко фактора: 

Доверие. Гръцката криза е криза на лошото управление. То беше и остава константно при променящите се правителства и икономически показатели. Остеритетът не помага, не защото не е достатъчен по обем, а защото не е подкрепен от реформи. Гърците режат разходи, но от това държавата им не става по-ефективна. Тя винаги остава по-скъпа, отколкото те могат да си позволят. Нито една политическа сила досега не промени това. Не успя и СИРИЗА, въпреки декларираните си преди пет месеца намерения и някои малки стъпки да ги осъществи. Тя накара гърците да гласуват в референдум срещу исканията на кредиторите си. След това се върна при тях с план, срещу който народът току-що беше гласувал, наричайки това победа на демокрацията. Познавачите на гръцката история, философия и душа вероятно ще разберат това. Но германските, холандските, финландските и на други нетно-донорски държави данъкоплатци - никога. Каква е гаранцията, че правителство, което така мени позициите си, ще изпълни обещанията си? Бихте ли дали няколко десетки милиарда назаем на някой, който до вчера ви е наричал "изнудвач" и "терорист", а днес идва усмихнат да ви иска пари, все едно че нищо не е било? Какви са изгледите за бъдещата обществена и парламентарна подкрепа на такова правителство и за последователността и надеждността му като партньор?

Стабилност. В Гърция тя не е гарантирана. Не само защото финансово страната виси на косъм и затворените ѝ банки могат всеки момент да фалират, слагайки край на паричното обращение в евро. Гласуването на първия приемлив за кредиторите проектопакет от мерки показа несигурна парламентарна подкрепа за министър-председателя Алексис Ципрас.  СИРИЗА не само, че сама няма обикновено мнозинство (149 места от общо 300 в парламента), но и десет от нейните депутати не подкрепиха предложенията към кредиторите. Значи Ципрас вече твърдо може да разчита на 139. Тринадесетте депутати от коалиционния му партньор "Независимите гърци" заявиха, че гласуват за "със свито сърце", т.е. против съвестта си. Опозиционните "Нова демокрация", ПАСОК и "Потами" обявиха ясно, че го подкрепят еднократно, за да избегне страната незабавно сбъдване на най-лошия сценарий. Те не му обещаха обаче безусловна подкрепа за законодателните мерки, без които няма да има нова помощна програма и няма да бъде отпускано финансирането по нея. Правилата на помощното финансиране са такива, че парите не се отпускат за законодателство, а на части, след периодични оценки на прилагането му от представители на кредиторите. Ципрас става премиер тежко зависим от опозицията. Всяка погрешна стъпка може да го събори. С всичко, което прави оттук нататък, той рискува пак да разцепи партията си или да изгуби съюзниците си по неволя. Той може да се види принуден да ремонтира кабинета си или да поиска предсрочни избори. Бихте ли дали 53 милиарда евро на толкова стабилна страна, която вече дължи 320 милиарда и те представляват 177 на сто от нейния брутен вътрешен продукт?

Страх. Логичният отговор изглежда "охи" или nein, но след него зейват още по-големи и неизпробвани досега рискове. Какво става 18-те държавни бюджета, които трябва да отпишат гръцкия дълг, ако правителствата им оставят Атина окончателно да банкрутира? Какво става с крехкото икономическо възстановяване в Еврозоната и в ЕС на фона на задаващия се спад в Китай? Какво става с еврото, ако се окаже, че в него може да се влиза и излиза? Какво става с Европейския съюз, сърцевината на чиято необратима по договор интеграция е общата валута? За това лидерите на Европа имат един тревожен отговор: неизучена територия. Засега не се виждат поне публично смелчаци готови да нагазят в нея. Още повече, че след евентуален Grexit идва референдум за Brexit (евентуална британско напускане на ЕС).  

Политически сметки. Кризата на еврото е постоянен избор между злини. Лидерите с най-голямото относително политическо тегло в Европа досега го правиха и ще продължават да го правят в голяма степен с оглед на непосредственото си политическо бъдеще. През тази и следващата година германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд ще преговарят с британския министър-председател Дейвид Камерън за реформа на ЕС, която да задържи Обединеното кралство в него. Grexit няма да е в тяхна полза. Той би усилил позициите на Камерън, който смята, че по-дълбоката и необратима интеграция и еврото са грешки. Затова страната му не участва в тях. През 2017 година Меркел и Камерън трябва да се явят съответно на парламентарни и президентски избори. Неуспешен нов и скъп компромис с Гърция може да подкопае бъдещата подкрепа на Меркел в собствения и Християндемократически съюз и свързания с него Христиансоциален съюз. Гръцки компромис ще постави на изпитание мнозинството ѝ, защото евентуална нова програма за Гърция изисква одобрение от Бундестага. Евентуален Grexit обаче ще постави на изпитание коалицията ѝ със социалдемократите, без които тя няма мнозинство. Grexit-ът също заплашва да я остави в историята като канцлерката-разрушителка на Европа. Френските закони не задължават Оланд да постави възможната нова гръцка програма на парламентарно гласуване. Той ще се бори с нокти и зъби Гърция да не излезе от еврото. Grexit в очите на неговите социалисти и на мнозинството от французите ще бъде разгром за европейската политика на Оланд и голяма победа за най-силната му съперница Марин Льо Пен, лидерката на антиевропейския Национален фронт.

Вероятност. При тези обстоятелства най-логичното развитие за този уикенд изглежда: краткосрочно решение (вероятно мостов заем за неотложните финансови нужди на гръцкото правителство), което да предпази Гърция от напускане на еврото и начало на дълги и трудни преговори за нова помощна програма от спасителния фонд на Еврозоната. В тях кредиторите ще търсят възстановяване на доверието и на стабилността, които да уверят данъкоплатците им, че този път помощта за Атина няма да отиде напразно. Натискът върху правителството на Ципрас ще продължи и не е изключено в резултат от него да видим промени на гръцката политическа сцена.