Енигматичният й поглед сякаш следва зрителя. Петвековна мистерия, пресъздадена в реалността от екип експерти, които „оживяват” Джокондата, вече добила в своята дигитална версия изкуствен интелект, благодарение на който тя взаимодейства с околните, пише „Льо Поан“.

Мона Лиза поглежда наляво и надясно, после затваря очи, усмихва се или прави мимики…

„Не обича да има много движение наоколо или прекалено да я доближават. Тя е персонаж, който функционира „независимо”, подхвърля Флоран Азиосманоф, шеф на проекта.

Реакциите на тази „Оживяла Джоконда” в 3D се предават чрез „микро-изражения” и „леки” движения на главата.

Емблематичната картина на Леонардо да Винчи е дигитално адаптирана към оригиналния размер. Благодарение на периферното устройство Kinect, улавящо движенията и изображенията, използвани обикновено във видео игрите, Джокондата „регистрира” това, което се случва около нея и реагира в зависимост от своето „настроение”, обяснява Жан-Клод Юден, директор на Института за интернет и мултимедия в Париж Ла Дефанс, работил върху изкуствения интелект и модернизацията на известния портрет.

„Опитахме се да пресъздадем личността на Мона Лиза съгласно изследванията“, разказва той. Това, което най-много му харесало в този „щур“ проект, отнел му повече от година труд и обединил около четиридесет специалисти в института, е, че той е не само „артистичен и демонстративен“, но и основан на изследвания.

„Една от бъдещите ни цели е да се постигне емоционална еволюция, почиваща на преживяванията и на миналите взаимодействия в системата“, уточнява Жан-Клод Юден.

Според Флоран Азиосманоф, не става въпрос да се измисли „друга Джоконда“, а да се увековечи едно „живо изкуство“, чието начало е поставено от Леонардо да Винчи:

„Джокондата е призната за първия портрет, който успява да покаже пред зрителя като жива изобразената личност“.

Living Joconde може да бъде носена и около врата. Прототип на бижу във форма на камея, представляваща „анимирана“ Мона Лиза, бе направен наскоро в сътрудничество с бижутерската къща „Матон“.

„Целта на изобретението е „да се изживее съкровена връзка с Джокондата, сякаш е близък човек“ и всеки да може да се докосва до това произведение извън музея“, обяснява авторът на проекта.

Разработва се и мобилно приложение.

„Ще може да й се пращат и sms“, усмихва се Флоран Азиосманоф.

Създадена е и специална поставка във форма на картина, за да се сложи медальонът, когато притежателят му не го носи.

„Идеята е у дома да не се остави в някое чекмедже, а да се изложи, както оригиналът, допълва Азиосманоф. – Проектът обаче няма нищо общо с тамагочи – малките виртуални животинчета, чиито собственици трябва да обгрижват. При тамагочи е заложено да го храниш, да следиш дали е добре… Аз предлагам една независима и извисена Джоконда“.

Площад Славейков