Какво може да спечели България от падането на петролното ембарго над Иран? Мнозина си спомнят, че в средата на 80-те години на миналия век камионите на тогава държавната фирма СО МАТ, бяха основен коридор за търговията на богатата близкоизточна държава.

Но бизнесът е скептичен по отношение на бум на търговията с Иран, особено що се отнася до международния транспорт.

"Като цяло през последните години в държавата липсват визия и политики, включително и в транспорта, така че едва ли ще се възползваме от този шанс", смята Димитър Николов, бивш търговски директор на СОМАТ.

"Иран е уникално богата държава и освобождаването на техни авоари ще им позволи внос на много продукти, но през последните години автомобилният парк на СОМАТ се е свил драстично - от някогашните хиляди камиони, в момента тя има едва стотина и на практика дейността ѝ е замряла", обяснява Николов.

"А другите български превозвачи са твърде малки, за да се възползват от ситуацията", смята той.

Какво търгуваме с Иран през последните години? Справка в електронната система на Националния статистически институт показва, че износът ни за Ислямската република е доста по-голям от вноса (виж таблицата). Основните ни експортни позиции са тютюн, торове (б.р., повче от половината от стойността на експорта), моторни превозни средства и фармацевтични продукти.

А от Иран внасяме главно пластмаси и пластмасови изделия, мед (б.р., металът) и изделия от мед, както и някои плодове - фурми, смокини, ананаси, както и стафиди.

Търговия на България с Ислямска република Иран

Година   Износ (млн. лв.) Внос (млн. лв.)

2010 г.       101,7                        88,7

2011 г.       109,4                        12,3

2012 г.         34,9                        14,1

2013 г.         69,3                         8,3

2014 г.       164,2                        70,7

2015 г.*     163,8                         7,3

*От началото на годината.