В разгара на летните жеги сред пациентите в страната кипи оживление. Обещанията за безплатно лечение догодина в рамките на основния здравен пакет на ресорния министър Петър Москов провокират дебати в социалните мрежи. Най-възрастните си спомнят с носталгия "добрия стар социализъм", когато дори за хапчета не се даваха пари, а по-предвидливите вече са извадили калкулаторите. Всички пресмятат колко ще им струва новата благодат, ако преминат в отбора на коректните платци и възстановят загубените си здравноосигурителни права.

Според наскоро приетите окончателни промени в Закона за здравното осигуряване, за да се ползват медицинските услуги, заплащани с публични средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса от следващата година, гражданите трябва да са изрядни пред осигурителната система. Това означава да са пропуснали не повече от три здравни вноски за последните пет години (считано от 1 януари 2016-а). При сега действащия режим, който ще остане в сила до края на декември, пропуснатите вноски пак са три, но на фона на доста по-краткия период от три години. Условието е изгодно, защото позволява на неосигурените сравнително бързо и без кой знае какви разходи да се връщат обратно в системата или да се "покриват", докато задълженията им бъдат опростени поради изтеклата давност. С новите правила обаче нещата вече няма да стоят по същия начин.

В най-добрия случай още на 1 януари 2016 г. част от пациентите ще осъмнат с прекъснати здравноосигурителни права заради пропуснати вноски през 2011 и 2012 година. Сумите сега не се отчитат от електронната система на Националната агенция по приходите (НАП), защото тя проследява плащанията за три, а не за пет години назад. Увеличаването на периода ще извади на бял свят стари задължения, затова експертите съветват дори редовните платци да проверят здравноосигурителния си статус на сайта на ведомството.

Ако пропуснатите вноски за целия период са една, две или три, на практика може да не се плащат, докато изтече петгодишния им давностен период. Всяка четвърта обаче блокира достъпа до безплатни здравни услуги и съответното лице ще трябва да се раздели с 16,80 лв., колкото е месечната вноска за самоосигуряващите се лица в момента. Ако се окаже, че не е плащал половин година, цената на безплатното здравеопазване става 100,8 лв., а при пропуснати вноски за 12 месеца скача до 201,6 лева. Най-високи са сумите за неосигурените, които за целия период от пет години не са превели дори една от дължимите вноски.

В случай че решат да възстановят здравните си права, тези некоректни платци ще трябва да си приготвят поне 1008 лв. за всички пропуснати осигурителни месеци от 2011 година насам. Върху тях се начисляват допълнителни лихви от 20% плюс основния лихвен процент за страната, определен от БНБ, и задължението скача над 1200 лева. В най-добрия случай неосигурените ще могат да си спестят около 50 лв., ако решат да не превеждат трите вноски, които не са решаващи за здравния им статус пред институциите. Глобата за неплащане на осигуровки обаче (която се движи между 500 и 1000 лв.) им е вкърпа вързана и в зависимост от размера ще оскъпи удоволствието да са здравноосигурени до 2200 лева.

По-евтино ще им излезе само, ако успеят да се организират до края на тази година, когато в сила ще са старите правила за възстановяване на здравни права. Тогава НАП ще им поиска 604,8 лв. (или 554,4 лв. без три от вноските) само за три години назад плюс още 121 лв. от лихви и минимум 500 лв. глоба за пропуска да бъдат изрядни. Като теглим чертата "бонусът" до края на 2015-а ще е малко над 1200 лв., но при максимално наказание може да достигне и солидните 1725 лева.   

Разбира се, парите могат да се изплатят и разсрочено, но длъжниците ще трябва да докажат, че не са се осигурявали здравно заради финансови затруднения. А както знаем, у нас е разпространена практиката хора с възможности да заобикалят системата, спестявайки си месечните вноски за здраве. Според собствените анализи на Националната здравноосигурителна каса в тази графа попадат около 2% от хората в активна трудова възраст, а поведението им се дължи на липсата на доверие в здравноосигурителния модел.  

Това е и основната причина, поради която не малка част от пациентите не одобряват идеята здравните права на големите длъжници да се възстановяват срещу символични суми от порядъка на 500 лв. или хилядарка.

"И откъде накъде ще има моите права за 604 лева?!!! Аз си плащам всичко цял живот! Ами да бяха казали, че може и така! Не, не харесвам!", коментира възмутено Маргарита Момчилова в един от интернет форумите, в които се обсъжда темата.

Други коректни платци пък се опасяват, че моделът няма да проработи, заради огромната численост на ромското население, което няма шанс да се дисциплинира по отношение на осигурителния си статус. Твърде много са и хората, които предпочитат да си плащат здравното обслужване директно от джоба, защото така или иначе им се налага да доплащат, дори когато са осигурени.

"Целият проблем ще отпадне, когато се въведат ясни правила за "регистрация" на всеки български гражданин. Когато всеки безработен бъде задължен да се регистрира в бюрото по труда, а всеки беден бъде отчетен като социално слаб, за тях ще плаща държавата. Останалите явно могат да се издържат и ако обичат, да си внесат осигуровките", предлага счетоводителят Страхил Георгиев от Перник.

Каквато и позиция да заеме всеки потенциален пациент в България обаче проблемът е, че административните правила винаги ще противоречат на Хипократовата клетва, която не позволява на лекарите да отказват медицинска помощ. Това означава, че всеки нуждаещ се, дори без осигуровка, ще може да потърси помощ в който и да е спешен център, при това без да е в тежко състояние. А ако бъде отпъден, за да се лекува "по правилата" на друго място, рискът да се върне в "Пирогов" като спешен случай едва ли ще си струва усилията да сме морални пред закона.