ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Мумията на Георги Димитров ще се завърне – не телом, а като метафора на култа към комунистическия вожд, чиято гробница бе взривена през 1999 г. Ще се завърнат и зрителите, пращани навремето под строй за поклон пред изкормената телесна обвивка. Домът на покойника отново ще посреща публика, любопитна ще усети ли сладникавия дъх на разложението – на комунистическата идея и нейния прочут мъртвец. Тайният бункер под Мавзолея скоро ще бъде отворен за посещения. Столична община планира да го превърне в Музей на съвременното изкуство. 

София вече има един Музей на съвременното изкуство. Той обаче далеч не притежава мащабите и размаха, с които по света излагат своите съвременни концептуални идеи. Въпреки табелата, той все още е къща без съдържание. Взривеният Мавзолей е обратното – съдържание без материя. Заличена е сградата, мумията е кремирана още в началото на промените, а прахът – положен в Централните софийски гробища. Но мястото продължава да бъде наричано Мавзолей на Георги Димитров. Нестихващият вече 15 години дебат за премахването на сградата е постмодерна ситуация – в унисон с изкуството, което ще бъде експонирано в недрата й.

10 юли 1949 г. Полагането на мумията в Мавзолея, изграден за нея

10 юли 1949 г. Полагането на мумията в Мавзолея, изграден за нея.

Под заличените останки на гробницата на площад „Батенберг“ стои непокътнат от времето и тротила на Евгений Бакърджиев бункер, прострян на четири нива под земята. Железобетонното укритие не е служело единствено за балсамационни грижи около мъртвеца, подобни на днешните спа процедури – а и да съхрани мумията в случай на война. Съоръжението, построено за 6 дни, притежава капацитета да надживее цяла София – спомнете си колко материал отиде за двата дубъла при взривяването на Мавзолея.

Легендите, които сме чували за подземните тунели, строени от тоталитарната власт под гробницата, са реалност. Експерти на Столична община са ги проучили, преди да решат да направят галерията. Четириетажният бункер е служел като вход или изход към основния комунистически бастион – Партийния дом, също към БНБ, към Народното събрание. Подходите към тях днес са зазидани.

Входът към Дома на покойника

Входът към взривения дом на покойника

Достъпно за ценителите на съвременното изкуство ще бъде само най-горното ниво. Бъдещият музей няма да е голям – квадратурата му ще съответства на размерите на Мавзолея.

Процедурите около превръщането на подземието в галерия не са лесни. 66 години след издигането и сриването на гробницата, съоръжението все още е ничие – никога не му е издаван акт за собственост. Затова бъдещият арт център, който ще бъде филиал на Софийска градска художествена галерия, най-рано би могъл да открие първата си изложба през 2017 г., обясни пред „Площад Славейков“ зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов.

Музеят ще има нужда от изграждане на нова вентилационна система. Навремето Мавзолеят е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17° C с отклонение плюс/минус 0,5°C – необходими за поддържане на балсамираното тяло.

С взривяването на Мавзолея той не бе заличен от историята.

Взривяването на Мавзолея не успя да заличи присъствието му в историята.

Каквото и изкуство да бъде експонирано в тази комунистическа изба, тя винаги ще бъде наричана така, както е влязла в паметта на софиянци. Затова музеят вероятно трябва да бъде наречен Мавзолей – а в него да бъдат изложени и тотемите, останали от култа към Вожда – бронираният саркофаг на Георги Димитров, бюстовете на социалистическите лидери, мозайки на Дечко Узунов… Това трябва да бъде направено, не за да запали с нови аргументи носталгията по онова душегубно време. А за да бъде поправен донякъде взломът в българската история, нанесен от правителството на Иван Костов. Този Мавзолей е част от нашето минало, а то – както се видя – не може да бъде разрушено или подменено. Така, както тоталитарната власт не успя да сломи свободния дух на българина. За да се освободим от онова време, днес е нужно да се върнем към него, да се опитаме да го разберем и да го интерпретираме по нов начин. В това се състои и есенцията на съвременното изкуство.

площад "Славейков"