Вероятно и вие не можете да се ориентирате в последните развития по т.нар. съдебна реформа. Определенията са от „исторически компромис“ до „предателство“. Договореният между Радан Кънев и Лютви Местан последен вариант на проекта за промени в Конституцията е крачка напред в сравнение с предложения от ДПС ден по-рано вариант. Той е и крачка назад в сравнение с внесения от 131 депутати първоначален проект на Министерския съвет, предложен от министъра на правосъдието Христо Иванов.

Предлагаме ви подробен преглед на това какво отпадна и какво остана по пътя дотук, а вие сами ще прецените успех или неуспех е постигнатото.

ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

ДА     НЕ     НЕ

Първоначалният проект, изготвен от Христо Иванов и внесен в Народното събрание от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, предвиждаше допълнение на чл. 84, 16 от Конституцията с това, че „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността“.

Този текст не присъства нито във втория вариант на ДПС, нито в третия – на Кънев и Местан.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

ДА     ДА     ДА

Това предложение за промяна на чл. 129 за разделяне на ВСС на съдийска и на прокурорска колегия присъства и в трите варианта. Идеята е прокурорите да не могат да влияят на кариерното развитие на съдиите.

НАМАЛЯВАНЕ НА МАНДАТА

ДА     НЕ     НЕ

Проектът на Министерския съвет предвижда в чл. 130 продължителността на мандата на членовете на ВСС да бъде намалена от пет на четири години. Идеята отпадна трайно – и в проекта „Местан“, и в последния вариант „Кънев-Местан“.

ЯВНО ГЛАСУВАНЕ НА ВСС

ДА     НЕ     НЕ

Христо Иванов предложи чл. 131 от Конституцията изцяло да отпадне. Той казва, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи се приемат с тайно гласуване. В последните два варианта изобщо не присъства идеята за отпадане на този член.

ПРОКУРОРИТЕ НЯМАТ МНОЗИНСТВО

ДА     НЕ     ДА

Вариантът на Христо Иванов предвижда съдийската колегия да е съставена от 13 членове, сред които шестима са избрани от общото събрание на съдиите, петима – от Народното събрание, както и от председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Прокурорската колегия пък да е съставена от 12 души – петима излъчени от общото събрание на прокурорите, шестима – от Народното събрание, както и главният прокурор. Вариантът „Местан“ предвиждаше преобръщане на това предложение – вместо 6:5 в полза на парламента, 5:6 с превес на прокурорите. В последния вариант това отпада и предложението „Кънев-Местан“ на практика повтаря това на Христо Иванов.

ПРЯК ИЗБОР ОТ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС

ДА     ДА     ДА

И в трите варианта прокурорите и съдиите в двете колегии на ВСС се избират от общи събрания на прокурори и съдии на принципа „един магистрат – един глас“.

ПЛЕНУМЪТ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С КАРИЕРНИТЕ ВЪПРОСИ

ДА     ДА     ДА

И в трите варианта Пленумът на ВСС – т.е. съдийската и прокурорската колегия заедно, има правомощия да гласува само за общи за съдебната власт въпроси, като например одобряването на бюджета на съдебната власт. Пленумът запазва и правомощията си да предлага на президента за назначение главен прокурор и председатели на върховните съдилища.

РАЗДЕЛЯНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ В ИНСПЕКТОРАТА

ДА     НЕ     НЕ

Предложението на Христо Иванов съдиите да бъдат разделени от прокурорите и в Инспектората – шестима от тях да проверяват съдилищата, а четирима – прокуратурата и следствието, е отпаднало от последващите варианти.

ПОВЕЧЕ ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСПЕКТОРАТА

ДА     ДА     ДА

Непроменен и в трите варианта остава текстът за допълнение на чл. 132а, ал.6, според който Инспекторатът прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява имотните им декларации, както и случаи, уронващи престижа или свързани с нарушаване на независимостта. Това остава и при втория, и при третия вариант.

СЪДИЛИЩАТА ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

ДА     НЕ     НЕ

Вариант „Христо Иванов“ даваше право на съдилищата да сезират Конституционния съд, когато установят несъответствие между приложимия закон с Конституцията. В момента това право имат само ВКС и ВАС. Идеята отпада и във варианта „Местан“, и в най-новия вариант „Кънев-Местан“.

АДВОКАТИТЕ ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

ДА     НЕ     ДА

Първият проект дава правото на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, когато установи, че даден закон „нарушава статута на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура или се нарушават права и свободи на гражданите“. Лютви Местан зачеркна тази възможност в своя проект, но Радан Кънев успя да я върне в последния им общ вариант.

Това е. Преценете сами какво се променя и достатъчно ли е то.