СИМОНА РУСЕВА

Георгиос Хрисидис изненадва гостите в ресторанта си “Z” в берлинския квартал “Кройцберг” с актуално меню. 
Предястието е леко – “Ципрас дарлинг”. Сред основните блюда може да се избере стек “Варуфакис” или агнешко печено “Шойбле”. Предлага се също порция “Grexit”, както и “Тройкаминатор”. За десерт може да се поръча “Сладка Ейнджи”, както пък наричат Ангела Меркел.

Името на ресторанта “Z” съвсем не идва от Зорбас, нито от Зоро, а от гръцкото “Zoi” – живот, обяснява съдържателят на заведението Георгиос Хрисидис. Той е родом от село край Солун, завършил е педагогика  в Атина, но преди 28 години е решил да си търси късмета в тогавашния Западен Берлин.

Георгиос Хрисидис разказва пред журналист от “Зюддойче цайтунг” как гледа на гръцката криза и как му е хрумнало да предлага блюда със странни имена.

Стекът “Варуфакис” се приготвя от месо на млад бик, в Германия истински деликатес. Варуфакис бил олицетворение на бик – с рогата напред гази наред, обяснява ресторантьорът.

Какво общо има германският финансов министър Волфганг Шойбле с агнешко печено? Отговорът е, че не точно агнето, а майка му – овцата, е станала причина за блюдото.
“Ако в Гърция сте на път с кола и на шосето ви се изпречи стадо овце, няма начин да минете. Точно това ми напомня на Шойбле – никой не може да го заобиколи.”

Както е известно, Шойбле води преговорите по гръцката криза от името на Германия в Еврогрупата. Той действително е неотстъпчив при спазването на договорености и принципи.
Хрисидис е доволен от оборота, всички харесвали новото меню. Една единствена германка протестирала заради името на десерта – “Сладка Ейнджи”. Меркел изобщо не била сладка, даже можела да ти вгорчи живота с нейната праволинейност. Въпреки това германката си поръчала десерта и признала, че й се е усладил.

На възхитата на журналиста, че и в тези тежки за Гърция времена Христидис намира сили за хумор, той отговаря: “Имам периоди, през които съм много тъжен и потиснат. Роднините ми в Гърция страдат от кризата. Родителите ми живят в село, близо до Солун. Пенсиите им бяха намалени. За щастие те имат зеленчукова градина и така не гладуват. Големи проблеми има обаче брат ми, който търгува с резервни авточасти, които внася. Поради затворените банки той не може да превежда пари зад граница и няма внос.”

Георгиос Хрисидис се опитвал да утешава близките си, доколкото може. Накрая на всеки тунел имало светлина. Съжалява за едно: в навечерието на предсрочните парламентарни избори през януари той посъветвал родителите си да престанат да гласуват за консерваторите от “Нова демокрация”, а да пуснат бюлетина за “СИРИЗА”. Така най-сетне имало надежда нещо в Гърция да се промени – правосъдието да стане независимо, а богатите най-сетне да си плащат данъците.
“Сега съм дълбоко разочарован и то не толкова заради преговорите в Брюксел. За шест месеца “СИРИЗА” нищо не промени”, признава Хрисидис.

Попитан дали според него гръцкото правителство е водило преговорите с кредиторите разумно, отговорът е: “Със сигурност има разлика в манталитета, а и политическите светове са различни. “СИРИЗА” е социалистическа формация, главните преговарящи в Брюксел не. Но има и още нещо. Ципрас и Варуфакис пристигаха в Брюксел и се държаха така, като че ли те ще се наложат. Но Гърция е само една от 19-те в еврозоната, при това слаба държава. Не ми харесва и тонът. Гръцкото правителство се представя така, като че ли е ангел небесен, а всички останали злите духове. Нашите хора би трябвало да се държат делово и любезно, с респект към останалите, а не арогантно.”

Изненадващо Хрисидис приветства плана на Шойбле за временно излизане на Гърция от еврото, за да може страната да се стабилизира и да проведе нужните реформи.
Той си спомня и как преди 28 години е пристигнал в Западен Берлин. Тогава се чувствал като чужденец. Сега нещата били съвсем други: “Тази свобода сега дължа на Европа. Ние имаме не само обща валута, а всичко стана толкова просто – няма граници, отиваш да работиш в държава, където ти харесва, пълна свобода. Някогашните ти врагове отдавна са ти приятели. Обединена Европа е най-доброто, което би могло да ни се случи. Мнозина забравят колко важен за всички нас е процесът на единение.”

Георгиос Хрисидис има три дъщери, родени в Берлин. Когато го питали какви всъщност са в семейството– гърци или германци, бащата им отговаря: “Ние сме преди всичко европейци.”