През изминалата година човечеството успя да се приземи на комета, да се приближи до Плутон и да открие планета, която толкова много прилича на нашата, че бе наречена Земя 2.0. Но в последните десетилетия космическите изследвания напреднаха дотолкова, че сериозно започва „ловът“ за извънземен живот. А тази седмица Европейската космическа агенция обяви, че обединява сили с „Еърбъс“, за да създаде космически апарат, който да търси форми на живот на ледените луни на Юпитер.

Уредът ще бъде изстрелян през 2022 г. и ще се отправи към Титан, Европа, Ганимед и Калисто. Мисията ще търси отговор на въпроса дали ледените светове, обвиващи газовите гиганти, може да поддържат извънземен живот, разказва „Дейли Телеграф“.

Досега мисиите като „Кеплер“ на НАСА се фокусират на издирването на скалисти планети като Земята с предположението, че те са най-добрите кандидати да са обитаеми. Но първите изображения, изпратени от Плутон от „Ню Хърайзънс“, създадоха съмнения, че планетите с лед на повърхността, както и замразените луни, може да са геологически активни и дори да съдържат течаща вода.

Надеждата на учените е, че микроорганизми или дори рибоподобни създания може да обитават дълбоководни хидротермални цепнатини, които на Земята съдържат форми на живот.

„Цялото ни въодушевление от космическите мисии до момента се свежда или до разбирането на произхода на живота, или до откриването на екзопланети, които наподобяват Земята – казва д-р Даниел Броун, астроном в Нотингамския университет. – Но животът не е задължително да съществува само на планети като Земята, той също така може да се зароди в океани в ледени луни около Юпитер например.“

Апаратът ще бъде изведен в орбита през 2022 г. с ракетата „Ариане 5“ и ще прекара седем години и половина в обиколки около Земята, Марс и Венера, за да насъбере достатъчно инертна скорост и да се добере до Юпитер с колкото се може по-малък разход на гориво. След като достигне до Юпитер, машината три години и половина ще обикаля около него, изследвайки турбулентната му атмосфера и магнитосферата, както и ще изучава ледените му спътници Ганимед, Европа и Калисто.

И трите луни, които са с размери на планети, се предполага, че имат океани от течна вода под заледената си повърхност, и може да дадат следи към потенциала да са обитаеми.

„Смятаме, че Европа може да е най-вероятното място, където да има живот – казва Браун. – Надяваме се, че открием пукнатини в ледената мантия по повърхността, които да ни позволят да извлечем вода от вътрешния океан. Евентуални форми на живот там би трябвало да оцеляват без никаква светлина и при огромно налягане. Настоящи изследвания индикират, че там навярно има повече кислород, отколкото се смяташе по-рано, така че не е изключено да има не просто микроорганизми, но дори и рибоподобни създания“.

Космическият апарат ще носи десет инструмента, покриващи широк диапазон от измервателна техника. Машината ще тежи пет тона и половина и ще се захранва от огромен соларен генератор – 97 квадратни метра, т.е. най-големият изпращан някога в космоса.

площад "Славейков"