Фармацевтичните производители да заплащат част от медицинските услуги, поемани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а вместо евтини лекарства пациентите да получават здравето си в „натура”. Това е най-новото предложение на Министерството на здравеопазването, разписано с новите правила в Наредба №10 за реда и условията за заплащане на лекарствените продукти, която е пусната за публично обсъждане.

Идеята е вместо отстъпка от цената на медикаментите си, компаниите да поемат разходите за диагностиката или проследяването на заболяванията, за които са предназначени съответните продукти. По този начин фирмите не само ще плащат своя дан пред обществото, но ще участват активно и в изпълнението на мерките за контрол на преразхода в бюджета на здравната каса.  

Промените касаят предимно скъпите иновативни медикаменти, които тепърва ще кандидатстват за включване в позитивния лекарствен списък, но наредбата предвижда възможност мерките да се прилагат и за всички останали продукти (по желание на бизнеса). Според новите правила още от следващата 2016 година производителите на лекарства ще договарят задължителни отстъпки с публичния фонд, като за целта здравната администрация се е постарала да им предложи няколко възможности за избор.

Ако отбивките в „натура” не им се нравят, могат да предложат по-ниска референтна стойност на опаковка (т.е. стандартна отстъпка) или пък да помислят за „пакетна” оферта. При нея отстъпката се прави за група лекарства и кореспондира с идеята на здравния министър Петър Москов болните да получават безплатна терапия, а не безплатни медикаменти.

Продуктите в т. нар. пакет могат да са на една и съща или на различни фармацевтични компании, стига да се осигуряват от един търговец на едро, за да е сигурна доставката. В този случай конкретните лекарства ще имат индивидуални отстъпки, но за да влязат в общ пакет, производителите ще трябва да участват заедно в договарянето. Условията са две - отбивката да не е по-ниска от миналогодишната и да не пада под минималната стойност, фиксирана от наредбата. Процентът ще се формира по специална формула и според първоначалните планове ще варира между 5 и 15 на сто. Който не успее да си позволи подобна отстъпка, няма да получава пари от здравната каса и ще може да предлага продуктите си само на свободния пазар.    

Процесът крие известни рискове, защото различните фирми са с различен пазарен дял и продажби и докато едни се радват на печалби, други могат да се окажат на загуба и да изтеглят продуктите си от България. За по-масовите медикаменти това не е проблем, защото в аптеките са предлага богат избор от алтернативи. Но когато става дума за скъпи лекарства без аналог, липсата на договор с НЗОК буквално ще остави болните без лечение.

„Тези допълнителни отстъпки могат да направят така, че просто да нямаме лекарства. Наредбата наистина може да бъде опасна от гледна точка на това някои от фирмите да не успеят да дадат добри условия и просто лекарствата да не могат да влязат в позитивния списък”, сподели опасенията си представителят на пациентите в надзора на касата д-р Станимир Хасърджиев.

Според него по-доброто решение е индустрията да подпише т. нар. Пакт за стабилност (Национално споразумение за реимубрсиране на лекарствените продукти – б.а.), в който фармацевтичните фирми да договорят най-изгодните условия за всички в бранша. Тази възможност беше предвидена в последния проект за промени в Закона за здравното осигуряване, но отпадна след небивал конфликт между фармацевтичните фирми.

Както Клуб Z неведнъж писа, производителите на генерични и на оригинални медикаменти не успяха да решат дали преразходът в бюджета на касата да се възстановява от бизнеса на солидарен принцип или в зависимост от обема на продажбите и пазарния дял. В резултат текстовете отпаднаха от Закона за здравното осигуряване, но се готвят за втори рунд – този път като промени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения, които ще допълнят вече приетия на второ четене Закон за здравното осигуряване.  

„Подобни споразумения са позната практика в страните от ЕС и служат за управление на публичните плащания за лекарства при приемлив растеж на разходите, запазвайки и подобрявайки достъпа до лекарствено лечение. Чрез използването им се избягва налагането на други мерки за контрол на разходите, които биха ограничили достъпа до нови технологии, биха принудили пациентите да доплащат повече за лекарства или да преминат на по-евтина терапия по финансови, а не медицински причини. В този смисъл, сключването на национално споразумение за реимбурсация би било несъвместимо с въвеждането на други мерки от общ характер за контрол на разходите за лекарства, които не са част от него“, е официалната позиция на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM), която също не одобрява проектопромените в Наредба №10.

Зад нея на този етап застават само компаниите от Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), защото обнародването й ще обезсмисли допълнителните промени в законодателството, срещу които протестират. Вместо солидарна отговорност за преразхода на касата, наредбата ще определя процент, над който получените средства за медикаменти ще се връщат директно в публичния фонд. Изчисленията ще се правят на тримесечие, а компаниите ще възстановяват само преразхода, който сами са генерирали.   

С други думи, споровете по темата продължават, предвещавайки нова буря във  фармацевтичните среди. Ясно е, че ако индустрията не постигне взаимно съгласие за лекарствените отстъпки, Министерството на здравеопазването ще действа на своя глава и ще въведе условията, изгодни на администрацията и правителството. А те не винаги са най-добрите за бизнеса и пациентите.