СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Необходимо е да се разработи механизъм за контролирано излизане на държави от еврото без сътресения за Еврозоната. Чрез създаване на общоевропейско финансово министерство обаче проблемите биха се задълбочили.

Тези основни тези излагат в публикувания вчера доклад членовете на Съвета на икономическите експерти, известен още като Съвета на мъдреците. От петимата членове на съвета само един – Петер Бофингер, е подписал анализа с особено мнение.
Въпросният експертен съвет е към федералното канцлерство в Берлин. Неговите разработки и анализи не за задължителни за правителството. То обаче винаги се съобразява с мнението на членовете на съвета, които са най-известните и подготвени немски икономисти. Не случайно ги наричат “мъдреци”, като такива ги приемат не само политиците, а и гражданите.

Еврото не бива да е нерушима съдбовна общност, категорични са водещите германски икономисти. Трябва да се намери възможност за контролирано излизане от общоевропейската валута.

“Трайно липсваща готовност за коопериране от страна на една държава членка на Еврозоната може да застраши стабилността на валутния съюз”, се посочва в експертния доклад на мъдреците. Ето защо като ultima ratio (в краен, належащ случай) трябва да е възможно излизането на една държава от валутния съюз.

В експертния си доклад икономистите извличат поуки от гръцката криза. От една страна те настояват за провеждането на реформи, като разработването на механизъм за фалит в Еврозоната. Същевременно “мъдреците” предупреждават да не се правят прибързани и необмислени стъпки към интеграция от рода на въвеждането на собствен бюджет на 19-те членки на Еврозоната или на създаването на ощо икономическо правителство, европейско финансово министерство или пък обща застрахователна система при безработица.

Такива прибързани интеграционни стъпки са в разрез с основната идея за единство на гаранции и контрол, е мнението на икономистите. С въвеждането на изброените по-горе структури би се стигнало до едностранни и постоянни трансферни разходи, без за осъществяването им да е належащ демократичен контрол на европейско равнище.

Да го кажем на прост език: ако във Федералната република една провинция и дори дадена община има остра нужда от финансов кредит, той се предоставя от хазната, като се обезпечава от държавата. Така би станало и в еврозоната, само че паричните потоци ще са към закъсали държави без всякакви гаранции, че парите ще отидат по предназначение и че те тези държави един ден ще се издължат при постигане на икономически ръст. Наред с това в момента договорите не позволяват членки на Еврозоната да поемат финансови гаранции спрямо друга държава членка.

“В мерки с краткосрочно действие за решаване на проблеми е заложена дългосрочна опасност за Еврозоната”, предупреждават немските водещи икономисти.