От два дни по Черноморието дебнат хайки на държавни институции срещу нарушители. Но не става въпрос за проверки за незаконно строителство, а на т.нар. диво къмпиращи.

Екипите се състоят от служители на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), РЗИ, РИОСВ, МВР, общините и организацията Национална асоциация "Българско Черноморие" (НАБЧ). По нейно давление държавата се самосезира този летен сезон и проверява летовниците, които не спят в хотелите. Акцията мина през най-посещаваните от любителите на палатките местности "Карадере" и "Иракли", вчера през "Корал" и продължава днес още наюг. За по-голяма ефективност, правят се и нощем.

Практика на НАБЧ и в частност на председателя й Димитър Канариев, е да минава през плажа с фотоапарат и да снима биваците и палатките на хората. При настоящите проверки Канариев лично съпровожда държавните експерти. Най-общо установените нарушения са свързани с палене на огньове в гората, бивакуване на терени, които се оказват частна собственост и неизхвърлен боклук. 

Кой е по-голям престъпник?

Хайките предизвикаха вълна от недоволство в социалните мрежи - кой е престъпникът - този, който бетонира Черноморието, заграбвайки имоти с нечестни сделки или този, който спи на палатка.

"Докато държавата мобилизира всичките си сили за борба с „незаконно” къмпингуващите, в същото време в резултат на съмнителни схеми и в нарушение на екологичното законодателство Черноморието ни стана бетономорие", излезе с позиция коалиция "За да остане природа в България".

"Онзи, които ЗАВИНАГИ е заграбил част от държавната земя и е излял бетон, загрозил е и унищожил част от черноморието ни, е много по-голям и истински престъпник, от този който си е опънал палатката и на следващия ден мястото е такова, каквото винаги е било. Последното дори не е престъпление", написа Атанас Русев от "Да запазим Корал".

Забележка и от еколога Тома Белев.

"Днес в гората край Корал се проведе акция, дирижирана от Националната Асоциация Българско Черноморие и в частност от Димитър Канариев. Имаше представители на Изпълнителната агенция по горите, община Царево, полицията в Царево. Най- важното нещо, които ни кара да се борим и е причина да сме тук: В България няма нито един нормален къмпинг. Всичките са заобиколени от хотели, паркинги и какво ли още не. Почти няма къмпинг, в чиято околия да не се вижда БЕТОН. Това не е нормално. И тъй като държавата не се е погрижила за нас, ние идваме на нерегламентирани места", написа и едно от лицата на протестите срещу кабинета "Орешарски" - Мария Кавлакова.

Колко точно незаконно е да спиш на плажа?

От НАБЧ и сходни на нея организации отдавна твърдят, че дивото къмпиране е забранено. Но всъщност няма закон, в който да е записана подобна забрана. Изключение правят защитени местности. Затова и морските общини използват липсата на регламентиране на материята и забраняват самостоятелно къмпингуването извън определените като къмпинги места. Това става с общински наредби - по-точно в Наредбата за опазване на обществения ред. Като правно основание се счита текст от Закона за нормативните актове, който гласи: "Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение."

Подобен забранителен текст има например в наредбата на Община Царево, на чиято територия се намира плажът "Корал". От тази година и в Бяла, под чиято опека е "Карадере", се сетиха да напишат една забрана. 

Какво обаче се случва, ако тези забрани бъдат атакувани в съда. Пример дава Върховният административен съд (ВАС) със свое решение от 2010 г. С него съдът потвърждава решение на по-долната инстанция за отмяна на забраната за къмпингуване и налагането на глоба от наредбата на Община Несебър. Двата текста са приети през 2008 г. като освен забрана за нарушението й се предвижда глоба от 500 лв.

В решението си ВАС посочва, че тези текстове противоречат на конституционните права на гражданите, както и че в случая общината е решила да го накаже "виновните" с "наказание, по-високо от предвидените по НК за деяния с висока степен на обществена опасност, като изнудване, подкуп, безстопанственост, кражба и др." 

"Забраната за разполагане на палатки на територията на цялата община Несебър нарушава основното право на гражданите свободно да се придвижват на територията на страната. Това право е гарантирано от чл.35 на Конституцията на РБ и може да бъде ограничено само със закон и то само за посочените в разпоредбата цели, а именно за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Желанието на група собственици на неурбанизирани поземлени имоти в. м."Иракли" да ограничат достъпа на хора, автомобили и палатки до морския плаж не може да бъде причина за приемане на правна норма (общо правило за поведение, което се прилага към неограничен кръг от субекти, има нееднократно действие, а териториалното му действие се разпростира по отношение на цялата община), регламентираща състав на административно нарушение, с което се забранява разполагането на палатки и/или каравани извън туристическите обекти, категоризирани като къмпинг.

Освен това за да бъде едно деяние обявено за административно нарушение, то следва да нарушава обществения ред на държавно управление и да разкрива някаква степен на обществена опасност, аргумент от чл. 6, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказаниа (ЗАНН). В този смисъл общинският съвет не е изложил никакви мотиви към проекта за изменение и допълнение на чл. 34 от Наредба № 1. Защитата на частноправни интереси на ограничен кръг от хора не може да бъде основание за налагане на подобна забрана и въздигането и за административно нарушение. 

Отменените разпоредби противоречат на Закона за туризма и Закона за опазване на околната среда. В Закона за туризма къмпингуването е уредено като туристически обект, в който се предоставят туристически услуги и липсва забрана за разполагане на собствена палатка за собствени нужди. Такава забрана не се съдържа и в Закона за опазване на околната среда."