Амал Клуни - британска правозащитничка и юристка от ливански произход и съпруга на холивудския актьор Джордж Клуни, ще спасява от екзекуция Сейф ал-Ислам, син на убития либийски диктатор Муамар Кадафи.

Тя и група нейни колеги настояват процесът срещу него, както и този срещу бившия шеф на либийските тайни служби Абдулла ал Сенуси, да бъде прехвърлен в Международния съд в Хага.

На пръв поглед - добра идея. Смъртната присъда отдавна е премахната в Европа. Пък и на тези двамата сигурно ще им бъде доста по-тежко да прекарат остатъка от дните си в затвора, вместо няколко куршума да ги отърват от страданията.

Аз също съм противник на смъртната присъда. Но съм и българин. И затова не мога да забравя какво причини фамилията Кадафи на шестима мои сънародници. Българските медсестри, прекарали по 8,5 години в либийски затвор, до края на живота си ще носят белезите от нечовешки изтезания. В резултат една от тях направи фалшиви самопризнания. А те послужиха като основание всички с изключение на д-р Здравко Георгиев да бъдат осъдени по три пъти на смърт. Това, че Сейф ал-Ислам и неговата фондация "Кадафи" бяха наблюдатели на делото, си беше чист цирк.

Затова, макар да съм заклет противник на смъртните присъди, в никакъв случай не приветствам начинанието на г-жа Клуни. Нещо повече - убеден съм, че поемането на защитата на Сейф ал-Ислам не е нищо освен поза и лицемерие.

Все пак, нека отбележим, че британската юристка е представлявала пред Европейския съд за правата на човека и Юлия Тимошенко – украинската експремиерка, хвърлена в затвора по времето на Виктор Янукович.

Разбира се, похвално е, че г-жа Клуни се е загрижила за правата и живота на Кадафи-младши. Всеки подсъдим, колкото и голям престъпник да е, има право на защита и човешки условия в затвора. Но никой не е чул Амал да се загрижи за правата и живота поне нае един от десетките или дори стотици хиляди жители на Северна Корея, хвърлени в лагерите в родината си. Нито пък за правата на политзатворниците в Куба. Или за преследваните опозиционери в Русия или Китай.

Или поне да беше защитавала българските медици в Либия. В биографията на Амал Клуни пише, че е адвокат още от 2000 г. - само година след ареста на българите. Зле ли щеше да бъде кариерата на Амал (чиято фамилия тогава е все още моминската Аламудин) да тръгне именно със защита на сънародниците ни?

Ама друго си е да се изправиш срещу Запада, срещу империализма, колониализма. Особено когато знаеш, че дори презрението срещу тебе ще бъде минимално и скоро всичко ще бъде забравено.

Амал Клуни не е първият правозащитник лицемер. Няма да бъде и последният.

Не бе толкова отдавна времето, когато високопоставени български политици открито подкрепяха "другаря Милошевич". А един дори го обяви за жертва на съвременния фашизъм.

Бившата политзатворничка Дилма Русеф разговаря в Хавана с
Фидел Кастро, хвърлил зад решетките хиляди политзатворници.

Забравихме ли как у нас бе приветстван Рамзи Кларк - някогашен главен прокурор и правосъден министър на САЩ? Той бе посрещнат със скандирания "Долу НАТО, долу Буш!", защото бе част от екипа адвокати на Саддам Хюсеин. (Отново изтъквам, че съм категорично против смъртна присъда за когото и да било. Но съм далеч от мисълта и да се прекланям пред типове като г-н Кларк.)

Светъл лъч е експремиерът Филип Димитров, който отиде преди няколко години в Куба, за да се срещне с "Дамите в бяло". За тях у нас се знае много малко. Това са съпруги и майки на кубински политзатворници, хвърлени зад решетките за "подривна дейност". Грехът им е, че искат многопартийна система и свободни избори на острова. А техните близки редовно биват нападани от "възмутени граждани".

С тези нещастни жени не се срещна дори Дилма Русеф (наполовина българка), която иначе обича да се изтъква като политзатворник по време на военната диктатура в Бразилия. При визитата си в Куба обаче тя прекара дълги часове в разговор с отгтеглилия се вече от управлението Фидел Кастро.

Чилийската президентка Мишел Бачелет също не се срещна с "Дамите в бяло". Нищо че и тя е била арестувана от хунтата на ген. Пиночет само защото е дъщеря на негов противник. А при визитата си в Германия Бачелет (получила политическо убежище някога в ГДР) не прояви интерес да посети лобното място на Петер Фехтер - най-известната жертва на Берлинската стена.

1971 г. Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър е на визита в 
Китай и разговаря с Мао Цзедун. По това време милиони китайци са
по затворите и лагерите. Снимка Уикипедия

Това са само част от случаите на нагло лицемерие от страна на самозабравили се борци за човешки права. Ако тръгнем да ги изреждаме всичките, ще се получи нещо, по-дълго от "Илиада".

Да успокоим и антиамериканците. Не сме забравили и американското лицемерие. Това е пренебрегването на ужасяващите репресии и масова смърт по времето на Мао Цзедун в Китай. Единствено в името на сближаването с цел изолиране на СССР.

Всичко това показва, че случаят с Амал Клуни е само поредната демонстрация на лицемерие.