Видях една класация: петнайсетте неща, които (да ме прости Господ!) ни дават основание да се гордеем, че сме българи.

Тук моят вътрешен демон, който вечно ми дава ценни съвети, а освен това е и кръчмарски патриот, вдига една „окълцана мътна чаша“ и я люсва в кръчмарския плот. Както си му е редът. Сторило му се е, че се подигравам с родолюбието. А пък аз просто бях удивен от тази класация, от тази безмозъчна демагогия, пусната в интернет. Да я гледат хората и да се изпълват с патриотизъм.

С какво се гордеем?

В нея имаше всякакви „поводи за гордост”. Примерно, че българин е създал електронния часовник. Но също така, че при Ахелой сме изклали най-много ромеи. Не знам кой друг би могъл да се подреди в класацията по убиване на най-много ромеи - може би Юстиниановата чума от 6 век? Та така де – ние бяхме уморили и най-много ромеи. А това трябваше да ни послужи като извор на гордост.

В тая класация също се казваше, че е редно да се гордеем и със следния факт: бащата на човек, който има патент, свързан с компютрите, и когото ние малко произволно наричаме „баща на компютъра“ (Джон Атанасов) е роден в България. Но като млад същият този баща се е махнал от България… Както казах – доста смесени и объркани чувства предизвика у мен тая класация.

Наистина, в един миг дори ми стана неудобно, че никак даже не се опитвам да се гордея. Поне не и с тия неща, които ми предлагаха като източник на гордост. Да, стана ми неудобно и обвиних себе си! Е не можеш ли да изцедиш поне малко гордост от сърцето си, мързеливецо? Виж хората какви хубави причини за гордост са ти дали!

Когато още не е имало българи...

Засрамих се, че не изпитвам и капка гордост. Но след това се и замислих. Добре де, нали същите тези демагози и търговци на национална гордост гръмогласно говорят и по телевизията, и по митингите, и къде ли не, че ние сме оцелели, че нашата българщина е оцеляла само благодарение на християнството! Нали така беше? България успя да излезе от мрака на османското робство благодарение на християнството! Нали това е рефренът в устите на патриотите? А какво биха казали същите тия патриоти, когато случайно прочетат, че един от смъртните грехове, според християнската религия, е именно Гордостта?! И какво биха казали, когато прочетат думите на апостол Павел, че „…няма да има вече ни юдеи, ни гърци, ни римляни – защото всички ще сте едно Во Христа!“?

Апостол Павел не казва изрично, че няма да има „и българи“. Но не защото иска да ни дискриминира - просто по това време българи не е имало. Павел-Савел единствено потвърждава посланието на Христос, че с Неговото идване се отменя разделението, което Господ е наложил за наказание: Вавилонското стълпотворение. Защото разделянето на народи с отделни и различни езици (забравят патриотите) е било зловещо наказание свише. Заради възгордяването на хората! Когато хората започнали да строят кула до небето, Господ ги разделил: да са различни народи с различни езици! И с това жестоко ги наказал! Тоест - да си грък, българин или американец е Божие наказание, а не повод за гордост! Поне ако сме последователни читатели на Библията.

Наказание! Не гордост.

Но още повече ме натъжиха други едни причини за гордост, които ми предлагаха патриотите – създатели на класацията. Например: „че ние, българите, първи сме бомбардирали град със самолет“.

О, Боже! - казах си. Наистина ме обхвана срам, задето никак не успявам да усетя гордост от това! Та какъв истински българин съм, като дори не трепнах от гордост, когато разбрах как сме научили хората да се бомбардират със самолети!? Дали, ако не бяхме ние, те изобщо биха се досетили да се избиват с бомби? Тоест, ако ние, българите, не бяхме научили целокупното човечество на самолетни бомбардировки, то може би изобщо нямаше ги има трагедиите на Ковънтри, на Дрезден или Хирошима!

А аз да не изпитам поне едно убождане от гордост под лъжичката! Явно съм нихилист, груб и безчувствен човек. И неблагодарник!

Но стига съм лял сарказъм. Наистина – никак не бих искал да се срамувам от това, че съм българин. Дори съм склонен да потърся причини за гордост. И знам, че ги има. Но касапска, елементарна, животинска, войнствена, тестостероново-кръчмарска и средновековно-погромаджийска гордост не искам да изпитвам! По никакъв начин!

И не искам да се изтъкват такива съмнителни причини за гордост, които напомнят за убийства и кланета. Защото има и деца. А има и прости хора. И те лесно се лъжат. Току виж повярвали и наистина започнали да се гордеят с това, че ние, българите, сме избили най-много ромеи. И че първи сме убили хора с бомби от самолет.

Грозна сянка от миналото

Преди време говорих срещу военните паради. Казах, че докато по площадите се дрънка с оръжие, тоест с инструменти за масово убиване на хора, няма защо да се чудим, че насилието цари навсякъде. Държавата хем придава блясък на един вид насилие (военното), хем пък преследва други видове насилие – уличното, домашното, криминалното. Че какво друго, ако не придаване на блясък на насилието, е да се говори за „нашите велики битки“? Изрекох това навръх Гергьовден: че всички такива дрънкания с оръжие и милитаристично-патриотични изхвърляния са грозна сянка от миналото.

Малко след това ми се обади една богата дама от бизнеса. И ми каза следното: „Виж какво, моето момче, нещо не разбираш! Това да има такива източници на гордост и ентусиазъм е много важно за простолюдието! Как ще държиш простолюдието в подчинение, ако не му даваш тия източници на гордост и възторг? Дай им на хората гордостта и ги остави да си викат по площадите!”

А хубаво ли вози поръчковият ти мерцедес?

Направо изтръпнах. И ѝ казах: „Знаеш ли защо мразя всичко това, подла жено? Защото и аз съм от това тъпо и нещастно простолюдие, което вие лъжете! Което храните с евтин патриотизъм на кило! За да го яздите след това по-удобно, докато то цвили от патриотичен възторг! Да, затова ви е необходим патриотичният възторг! Защото с него простолюдието върви по-добре и по-меко влачи вашата претоварена каруца! Но я остави това и ми кажи друго: хубаво ли вози твоят нов поръчков мерцедес?

Така ѝ казах. Сетих се за тази дама по повод нещото, което намерих наскоро в интернет. Всъщност, не го намерих аз – то ме намери само. Мръсотията сама ни намира и се лепи по нас. Затова – мийте се.

Текстът е от Дойче веле.