Ad Config - Website header

 

Article_top

Борислав Кръстев

Покрай дискусиите за оцелелия трети въпрос от референдума - за дистанционното и електронно гласуване, много хора започнаха да се питат защо при всички трудности на електронния вот досега не сме опитали други, по-прости варианти на дистанционното гласуване?

Все пак интернет е на 30-ина години, но хората общуват от разстояние от столетия - с писма.

Гласуването по пощата определено е по-бавно от гласуването онлайн. Но освен този дребен недостатък има почти всички предимства на електронното дистанционно гласуване.

Първо, дава се възможност на хората в чужбина да упражнят правото си по-лесно. Второ, облекчават се и хората с увреждания, за които дори краткото пътуване до изборните секции често е непосилно. Вотът чрез писма прави живота по-прост и на възрастните, които могат да пропуснат реденето на опашки, ако поискат.

Как го правят?

Всичко това не е случайно - гласуването по пощата е първото дистанционно гласуване и е измислено по същите причини, поради които искаме да въведем електронното гласуване - за да улесни гражданите в чужбина.

Разбира се, в далечната 1918 г. Великобритания не се интересува толкова за масовото удобство на всички свои поданици зад граница, а само на определена група - войниците, участващи в Първата световна война. Те имат право да гласуват, но на бойното поле е малко трудно да се организира урна, стаичка и прочие. Затова им се дава възможността да дадат вот по пощата.

Това право остава и след войната (а и да бъдем честни, след Първата следва и Втора), а през 1948 г. се разширява и до цивилните. До 2001 г. върви един дълъг процес на изясняване кой точно има право да гласува дистанционно (преди електронното да е въобще възможно) като системата е много тежка, объркана и сложна и се правят законодателни промени, които да позволят всеки да може да пусне бюлетина по пощата с молба за това. От тогава практиката е универсална на Острова.

САЩ следват подобна логика, но изхождат от друга идея - ако искаш да гласуваш, независимо къде си, трябва да се регистрираш. Времето варира между 10 до 30 дни преди вота, но всеки има задължение да изпрати регистрационната си форма в този период, за да има право да подаде какъвто и да е глас. Да, познахте - там няма "мъртви души" в списъците, защото "мъртвите души" не се регистрират.

В повечето щати, ако сте регистриран, можете да гласувате по пощата. Бюлетината ви се изпраща обикновено около 3 седмици преди изборите, попълвате си я и я връщате без пощенски разходи. Разбира се, в повечето случаи трябва да имате извинение - боледувате на легло, имате увреждания, над 65 г. сте, или сте в чужбина по време на вота - защото гласуването по пощата не е само дистанционно, но то е и ранно гласуване. Няколко щата - Орегон, Вашингтон, Колорадо, вече имат универсално гласуване по пощата, където всеки има това право, но в повечето трябва да посочите причина за нуждата от него.

Швейцария. Меката на демокрацията залага гласуването по пощата в основната си практика - всеки получава бюлетина в пощенската си кутия и може да я попълни и занесе до урната, или просто да я прати в писмо. Няма никакви специални изисквания.

Филипините са интересен пример - разбира се, военните отново имат право да гласуват по пощата. Но и някои цивилни - по-точно, тези, които са в чужбина. Това става само в някои държави, където има солидна филипинска диаспора, но гласуването може да е месеци преди реалния вот в страната. 

Недостатъците

Разбира се, гласуването по пощата създава и някои проблеми. В последните години много изследвания на Острова говорят за възможностите за измама и манипулиране на вота.

Много от несъвършенствата са сходни с тези при онлайн гласуването. Гарантирана ли е тайната на вота, ако няма тъмна стаичка? Може ли човек да бъде принуден да подкрепи определена партия от работодателя си, да речем? Да, тези възможности съществуват.

Друг проблем са пощите. Дори и най-добрите в света от време на време губят писма. Когато става въпрос за гласа ви, това е далеч по-сериозен проблем. В повечето държави пък писмата, в които има бюлетина, са специално означени като такива. Това означава, че по принцип множество пощенски служители имат възможност да повлияят на вота.

В Тексас имаше особено неприятна поредица от случаи, при които група доброволци, които е трябвало да помагат на възрастни гласоподаватели и такива със зрителни проблеми, се възползвали от позицията си и манипулирали вота им. Случаите, колкото и да са грозни, обаче са малко.

Това, което гласуването по пощата не позволява толкова лесно, за разлика от онлайн електронното гласуване, е масовото манипулиране на вота - защото има всички предимства на хартията, която трудно се мести, унищожава или поправя в големи количества. Въпреки че у нас мъкненето на чували с бюлетини стана обичайно при демокрацията. А ако има дупка в сигурността при електронното гласуване, там прехвърлянето на няколко хиляди или няколкостотин хиляди гласа от една към друга партия, може да става с няколко клика.

И какво от това - ще попитате, нали референдумът сега е за електронно гласуване? Е, има и други начини да се вкара една концепция в закон, освен с народно допитване. Всяка промяна в едно демократично общество започва с нуждата, а продължава с обществена дискусия. Когато нуждата, изразена в нея, достигне критично ниво, законодателната власт се "сезира" и започва да работи по въпроса. Дори в началото да е просто обсъждане...

 
Снимка Уикипедия

Покрай дискусиите за оцелелия трети въпрос от референдума - за дистанционното и електронно гласуване, много хора започнаха да се питат защо при всички трудности на електронния вот досега не сме опитали други, по-прости варианти на дистанционното гласуване?

Все пак интернет е на 30-ина години, но хората общуват от разстояние от столетия - с писма.

Гласуването по пощата определено е по-бавно от гласуването онлайн. Но освен този дребен недостатък има почти всички предимства на електронното дистанционно гласуване.

Първо, дава се възможност на хората в чужбина да упражнят правото си по-лесно. Второ, облекчават се и хората с увреждания, за които дори краткото пътуване до изборните секции често е непосилно. Вотът чрез писма прави живота по-прост и на възрастните, които могат да пропуснат реденето на опашки, ако поискат.

Как го правят?

Всичко това не е случайно - гласуването по пощата е първото дистанционно гласуване и е измислено по същите причини, поради които искаме да въведем електронното гласуване - за да улесни гражданите в чужбина.

Разбира се, в далечната 1918 г. Великобритания не се интересува толкова за масовото удобство на всички свои поданици зад граница, а само на определена група - войниците, участващи в Първата световна война. Те имат право да гласуват, но на бойното поле е малко трудно да се организира урна, стаичка и прочие. Затова им се дава възможността да дадат вот по пощата.

Това право остава и след войната (а и да бъдем честни, след Първата следва и Втора), а през 1948 г. се разширява и до цивилните. До 2001 г. върви един дълъг процес на изясняване кой точно има право да гласува дистанционно (преди електронното да е въобще възможно) като системата е много тежка, объркана и сложна и се правят законодателни промени, които да позволят всеки да може да пусне бюлетина по пощата с молба за това. От тогава практиката е универсална на Острова.

САЩ следват подобна логика, но изхождат от друга идея - ако искаш да гласуваш, независимо къде си, трябва да се регистрираш. Времето варира между 10 до 30 дни преди вота, но всеки има задължение да изпрати регистрационната си форма в този период, за да има право да подаде какъвто и да е глас. Да, познахте - там няма "мъртви души" в списъците, защото "мъртвите души" не се регистрират.

В повечето щати, ако сте регистриран, можете да гласувате по пощата. Бюлетината ви се изпраща обикновено около 3 седмици преди изборите, попълвате си я и я връщате без пощенски разходи. Разбира се, в повечето случаи трябва да имате извинение - боледувате на легло, имате увреждания, над 65 г. сте, или сте в чужбина по време на вота - защото гласуването по пощата не е само дистанционно, но то е и ранно гласуване. Няколко щата - Орегон, Вашингтон, Колорадо, вече имат универсално гласуване по пощата, където всеки има това право, но в повечето трябва да посочите причина за нуждата от него.

Швейцария. Меката на демокрацията залага гласуването по пощата в основната си практика - всеки получава бюлетина в пощенската си кутия и може да я попълни и занесе до урната, или просто да я прати в писмо. Няма никакви специални изисквания.

Филипините са интересен пример - разбира се, военните отново имат право да гласуват по пощата. Но и някои цивилни - по-точно, тези, които са в чужбина. Това става само в някои държави, където има солидна филипинска диаспора, но гласуването може да е месеци преди реалния вот в страната. 

Недостатъците

Разбира се, гласуването по пощата създава и някои проблеми. В последните години много изследвания на Острова говорят за възможностите за измама и манипулиране на вота.

Много от несъвършенствата са сходни с тези при онлайн гласуването. Гарантирана ли е тайната на вота, ако няма тъмна стаичка? Може ли човек да бъде принуден да подкрепи определена партия от работодателя си, да речем? Да, тези възможности съществуват.

Друг проблем са пощите. Дори и най-добрите в света от време на време губят писма. Когато става въпрос за гласа ви, това е далеч по-сериозен проблем. В повечето държави пък писмата, в които има бюлетина, са специално означени като такива. Това означава, че по принцип множество пощенски служители имат възможност да повлияят на вота.

В Тексас имаше особено неприятна поредица от случаи, при които група доброволци, които е трябвало да помагат на възрастни гласоподаватели и такива със зрителни проблеми, се възползвали от позицията си и манипулирали вота им. Случаите, колкото и да са грозни, обаче са малко.

Това, което гласуването по пощата не позволява толкова лесно, за разлика от онлайн електронното гласуване, е масовото манипулиране на вота - защото има всички предимства на хартията, която трудно се мести, унищожава или поправя в големи количества. Въпреки че у нас мъкненето на чували с бюлетини стана обичайно при демокрацията. А ако има дупка в сигурността при електронното гласуване, там прехвърлянето на няколко хиляди или няколкостотин хиляди гласа от една към друга партия, може да става с няколко клика.

И какво от това - ще попитате, нали референдумът сега е за електронно гласуване? Е, има и други начини да се вкара една концепция в закон, освен с народно допитване. Всяка промяна в едно демократично общество започва с нуждата, а продължава с обществена дискусия. Когато нуждата, изразена в нея, достигне критично ниво, законодателната власт се "сезира" и започва да работи по въпроса. Дори в началото да е просто обсъждане...

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Орлин

Ако е-гласуването лесно се фалшифицира, това го обезсмисля напълно, независимо колко удобно и евтино е. Какъв е смисълът от изборите, ако заради едното удобство резултатите могат да се манипулират невидимо и в прозиволна степен? Щом удобството и цената са основни за някои хора, да ми дадат 100 лева, аз ще оповестя едни резултати, дори няма да се налага до урните да ходите!
Анонимен's picture
Анонимен

Орлин

А, и оше нещо! Цял живот съм работил в ИТ, с дългогодишен интерес към криптография и сигурност. Няма как да се гарантира пълна сигурност на вота и измами ЩЕ станат, дори с безброй одити за сигурността (каквито всъщност ме съмнява да се извършат насериозно, ако се приеме е-гласуването, просто защото държавата ни е такава). Нямате идея колко лесно може волно или неволно да се прокара бъг в някой от стотиците хиляди редове код на една система за е-гласуване. А знанието за подобни бъгове ще се потулва и експлоатира. Залогът е властта над едни 7 милиона души и милиарди левове: при такъв залог дори brute force атаките ще са изгодни
Анонимен's picture
Анонимен

Орлин

Я тоя дето ме даунвоутна да ми каже аргументите си! И да ми каже разликата между RSA и MD5, за да знам с лаик ли си имам работа или все пак поназнайва нещичко от сигурност и криптография
Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Орлинчо, прав си, че дистанционното е калпаво, но бъркаш проблема. Проблемът на електронното въобще не е кой точно криптографски протокол ще се ползва и с кои алгоритми ще се кодират или хашят данните. Проблемът е много по-нерешим по принцип -- няма как да се удостовери, според изискванията на един такъв документ, дето му се вика Конституция, че този, който си пуска гласа някъде далеч от избирателна комисия го пуска сам и без натиск. Това е проблемът, който трябва да бъде решен за дистанционно, а за него няма решение -- нито за писма, нито за компоти, нито за компутри. Има и още един проблем, при положение, че от години гласуват около 5% от българите в чужбина, какъв е смисълът на това скъпо упражнение? Който иска, да прави като мене - аз се прибирам и гласувам на място, освен за Еврогейските, за които гейска Европа е избрала да ме лиши от глас.
Анонимен's picture
Анонимен

нов виц

Г-н Кръстев, опитайте да развиете темата с използването на пощенски гълъби. На вас ви се получава.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?