"Защо вестниците - вместо да размножават всякакви небивалици, наводнили интернет - не започнат процес на всекидневно рецензиране (както правят с книгите или филмите), за да отличат сайтовете с достоверни сведения и да предупредят за тези, които не заслужават доверие?"

Това пита италианският писател Умберто Еко в есе, публикувано във в. "Еспресо". То е озаглавено "Как вестниците да помогнат на интернет" и е посветено на сблъсъка между виртуалната реалност и традиционната преса.

"Давам си сметка, че подобен проект изисква разширение на редакционните екипи във вестниците и наемане на външни експерти, но определено си струва да се опита", смята Еко.

Според него двата лагера - на още четящите традиционната преса и на потребителите в мрежата, нямат допирни точки. 

Непримиримите любители на мрежата, които от зори до 2 ч през нощта прекарват времето си в интернет, без да напускат дома си, са загубили всякакъв контакт с външния свят.

"Подобни типажи или се превръщат в хакери и печелят купища пари, ако не попаднат в мрежата от агенти на ЦРУ, или стават до такава степен асоциални, че изгубват интерес към такива като нас. А останалите - колко са те?", продължава писателят.

"Вярно е, че интернет е способен на автокорекция, живият пример за това е добросъвестната Уикипедия, а и - както добре знаем - вестниците и сами могат да разпространяват лъжлива информация. Пресата може да подлежи на автокорекция - именно с това се занимавам и сега. Но и с помощта на интернет можем да осъществяваме контрол над пресата", допълва Умберто Еко.

Той смята, че би било забавно децата в училище да бъдат провокирани да проверят някоя вестникарска статия с помощта на интернет. Възможно е това да ги научи да проверяват сайтовете чрез други сайтове, без да приемат всичко написано в мрежата за чиста монета.

"А ако те узнаят, че даден вестник рецензира сайтове, вероятно ще хвърлят по едно око по страниците му от време на време", заключава авторът на "Името на розата".

Той  е убеден, че подобен проект ще бъде полезен поне за преподавателите. Преди да се говори за безсмислието на риска, трябва да се опита. А после животът ще покаже.