Не мога да кажа, както е модерно напоследък, че не гледам телевизия. Употребявам повече от здравословното, защото никой не може да избяга от това, което е правил.

Чудотворно време е. Представям си как г-н Божидар Димитров си пие спокойно августовската мастика и тихичко си казва: „Бахти шамандурите са тия“. И отпива докато поредната репортерка (не е сексизъм, а статистика) разкрива пред драгите зрители чудотворните свойства на икона, картина, вода, тухла, трева, вестник, билборд или ухание.

Крайно време е и някой някъде да издаде крайните съчинения на Ванга – какво е казала, за какво е казала, кога и на кого го е казала. Да се знае. И да се свърши тая мъка. И да бъдат така добри всички чудотворци да предвидят отсега за години напред какви чудеса ще откриват, за да ги включат в една книга, която да носи простото заглавие „Ванга не е казала нищо повече“. Не за друго, за едни колеги питам.

Попитайте Google колко новини има с думата „чудотворен“ в трите рода на българския език. Само за последните няколко месеца:

„Чудотворен бор расте в Сенокос“ - 21 март 2015 г.

„Нов чудотворен храм отвори врати в Пловдив“ - 10 май 2015 г.

„Чудотворна икона цери пациенти в Александровска“ - 22 май 2015 г.

„Чудотворно място цери слепци и въздига духа!“ - 10 юни 2015 г.

"Чудотворен извор в Ситово излекува раните на мъж" - 14 юни 2015 г.

„Чудотворно аязмо събра вярващи в Света Марина“ - 18 юли 2015 г.

„Бургаски храм получава чудотворна икона от НИМ“ - 1 август 2015 г.

Имайте търпение, още не сме стигнали до чудотворната вода от Плиска.

Гледам по телевизора новини. Репортерка ни показва на живо чудотворна икона. До нея е свещеник – кой друг да знае повече? И момичето най-добросърдечно го моли да изреди за уважаемите зрители какви точно заболявания лекува въпросната икона. Отецът не се върза и се измъкна със стандартното „важното е да вярваме“. А в този момент на него му се е искало да изкрещи:

„А бе, ти добре ли си?! Какви глупости говориш?!“

Сами сме решили да продаваме суеверия и простотия на публиката. Въпросът е защо продължаваме да претендираме, че сме журналисти.

Колеги????

Не пиша четири пъти въпросителния знак, за да имитирам Левски, а просто защото екранът не може да побере триста въпросителни знака. Хайде да вземем да преговорим какъв е смисълът от нашата професия. Защо изобщо се хАбим да се ровим в документи, да четем наляво и надясно, да ровим в историята, да следим всичко, което се случва, да търсим сравнения, да говорим с хора, да изравяме целия всекидневен боклук, за да отсеем важното от неважното, да питаме, да проверяваме, да изискваме... Защо ли...

Много държа г-н Божидар Димитров да не приеме лично този текст, защото той няма никаква връзка с него. Дори напротив, според мен той би трябвало да оглави катедрата по Маркетинг в някой от най-големите университети. Която съвсем спокойно може да замести катедрата по Журналистика, защото от такава вече никой няма нужда.

Наш е изборът дали ще папагалстваме поредното чудотворчество или ще се усъмним в поредния маркетингов трик. Наш е изборът дали ще поканим поредния „Бахти, как ги прекарах“ или ще потърсим знание от немалкото хора в България, които го имат. Наш е изборът дали ще се държим като шамандури при поредното позоваване на Ванга или ще връщаме в реалността всеки шарлатанин.

Тази граница трябва да бъде очертана изведнъж. Нямаме време за плавен преход. Или продаваме новини, или продаваме суеверие.

Май дойде ред на водата. Добре де, как нито един не застана прав и не се усъмни в тази чудотворна, светена, свещена, чудодейна, а бе, някаква много специална вода? Как при споменаването на Ванга никой не се сети, че само преди пет месеца оторизираният дилър на петричката врачка г-жа Нешка Робева каза „Дотук, каквото на мен е казала Ванга, едно нещо не се е сбъднало“. Как така всички папагалствахме за историята, за енергията, за вълшебствата на тази вода... Как така никой не каза в прав текст какво представлява поливането с някаква вода на министър-председателя от директора на Националния исторически музей...

Чутовна глупост!

И нито премиерът е виновен, нито музейният директор. Докато има журналисти, за които лъжата е преди истината, така ще бъде. И няма значение дали лъжата е на спиритическо, международно или политическо равнище. Тя все си е лъжа.

Но все пак в България има свобода на словото. Докато един вестник реши да продава водата за свещена, друг реши да провери нейните качества и се оказа, че е... леко отровна. Плурализъм се нарича това.

Чудотворната вода може да е полезна или отровна. Но си остава чудотворна. Никой не го е оспорил, нали?