Ad Config - Website header

 

Article_top

Слава Аначкова

„Тя не издържа повече”, са думите, които никога няма да забравя от телефонния разговор между доктора и сестрата докато аз агонизирах в предродилна зала. Упойката отдавна ме беше пуснала, а единственият анестезиолог се оказа ангажиран в спешното – така родих без обезболяващи, като в миналия век, но с убийствените контракции на 21 век. Не помня как се озовах на магарето в родилната зала, но сестрата ме успокояваше, че може да се справи и сама. Кой да предполага, че доктор може да закъснее за планирано раждане! Когато най-сетне се появи, му бяха нужни пет минути, за да заключи, че пациентката му е лигла, а детето й - бъдещ неудачник в живота, защото майка му не може да се напъне да го роди. После се чух да викам, но не заради раждането, а защото 90 кг се бяха качили върху лявата част на корема ми – докторът изгубил търпение и решил да ми помогне с напъните. Болката така и не мина до изписването, но беше най-малкото зло. Оперираха ме, за да извадят плацентата, а след това ми вливаха желязо, за да наваксам загубата на кръв. След три дни с един и същи абокат обаче дясната ми ръка се поду, после се втвърди и напълно се обездвижи – диагнозата беше остър тромбофлебит (запушване на основна вена – б. а.). Едвам придържах новороденото си дете, камо ли да го кърмя. И така три месеца, през които най-прекрасният момент в живота ми се превърна в ужасен кошмар”.     

(Из форума "БГ мама")

От опит всяка майка може да потвърди, че неприятните емоции в родилния дом се забравят изключително бързо щом родителите останат насаме с бебето си вкъщи. Появата на нов живот притежава невероятното свойство да измества всичко останало и дори да заличава лошите спомени. Не може да изчезне единствено фактът, че у нас почти няма жена без кошмарни преживявания по време на раждането. Емоциите обикновено са твърде лични, за да бъдат огласявани, но форумите са пълни с примери за безразличие на акушерки, казармен ред при кърмене и липса на елементарна човечност към родилките. Неодобрението е толкова високо, че „бие по точки” дори хилядите благодарности за професионализъм и добро отношение в българските АГ клиники.

„Грижата за бременните, майките и новородените трябва напълно да се преосмисли, защото медицинската помощ за тях в момента е гарантирана само на хартия. В действителност правата им на пациенти напълно се погазват”, твърдят от Фондация „Родители за родители”.

Проблемите възникват още в кабинета на акушер-гинеколога, защото нито той, нито екипът му имат време да обърнат адекватно внимание на жените. Тяхната грижа се ограничава до клиничния преглед и услугите, разписани в пакета „Бременност и раждане”, а цялата останала информация бъдещите майки си набавят от роднини, приятели или форуми в интернет. Това означава, че в България няма общоприета политика за обгрижване на бременните, алармират от неправителствената организация.  

Следва „ужасът” в родилното, когато трябва да кърмиш, но не знаеш как, трябва да се окопитиш от преживяното, но хормоналният дисбаланс не ти позволява, а междувременно трябва да се справиш и с болката от раждането, заради която не можеш да отидеш дори до тоалетната.

„Парадоксално е, но точно там, където би трябвало да се преподават първите уроци по грижа за детето, бебетата се разнасят като експонати, майките ги гледат през стъклото на неонатолоията и могат да ги прегърнат само в определеното време за кърмене. А ако случайно не се справи със задачата от първия път, получава шише с адаптирано мляко, без никакъв стимул да продължава да пробва – защото така е по-лесно”, разказва личните си преживявания 31-годишна майка на две деца от Асоциация „Родители”.  

По думите й по-страшното е, че неадекватната държавна политика ражда и неадекватно поведение в обществото с всички следващи от него негативни последствия. За да не преживяват повторно „ужаса” в родилното, мнозинството от жените се отказват от второ дете. Други пък постъпват съвсем безразсъдно, като поемат риска да родят без медицинска помощ в собствения си дом – експеримент, който крие рискове както за майката, така и за бебето. Най-много обаче са тези, които считат, че спокойствието в родилното се урежда с планирано секцио, без да са наясно с всички рискове, които крие интервенцията. По данни на Националната пациентска организация средно 40% от българките раждат по оперативен път, а в частните клиники този процент достига до 70 – 80 на сто. В същото време едва 5-6 на сто от тях са наясно, че отварянето на коремната кухина със скалпел не е толкова безобидно и лесно, колкото им се представя. Възможни са кръвоизливи, засягане на съседни органи или непредвидени усложнения, които повишават риска от майчина и детска смъртност.

 „Законът за здравето предвижда, че на бременната, раждащата или родилата жена се дължат услуги, които да гарантират нейното и това на детето й оптимално здравословно състояние и оптимална жизнена среда. Но липсват механизми за прилагането на това право“, коментира казуса адвокат Даниела Фъртунова от Български хелзински комитет.

Истината е, че една уплашена родилка, която няма дори бегла представа какво й предстои, може много лесно да бъде манипулирана, дори да е наясно със законнните си права като пациент. Достатъчно е да й засилят системата с окситоцин (разтвор, който регулира и усилва контракциите за по-стабилен родилен процес – б. а.), например, за да се „съгласи” да плати за упойка. Още по-лесно пък се намират логични на пръв поглед причини за избор на екип или пък за „спешно” секцио. В такива моменти никой не е в състояние да разсъждава трезво, а лекарите го знаят и уви твърде често се възползват.

В резултат на бременността у нас се гледа като на доходоносен бизнес, дори да е „по здравна каса”. Всеки допълнителен преглед при акушер-гинеколога извън предвидените в безплатния пакет се таксува между 35 и 50 лева, а комплектът от биохимичен скрининг и фетална морфология, които се явяват задължителни за ранна диагностика на плода и откриване на симптоми за синдром на Даун, струва поне 200 – 300 лева. Ако наблюдаващият лекар прецени, изследванията се повтарят, а при нужда се правят и допълнителни платени консултации с други специалисти. Така „безплатното” раждане излиза минимум 500 лв., без да се смятат „даренията” за избор на екип или неонатологична помощ.    

Не съм съгласна, с темата прекалено много се спекулира. Аз съм акушерка от 30 г. и никога не съм си позволявала да обиждам или да изнудвам родилка. Работата е там, че повечето жени са силно притеснени от това, което им се случва по време на беременността и раждането и дори лекарите не могат да ги вразумят. Но хората трябва да разберат, че няма как да робуваме на техните страхове и да ги преглеждаме до безкрай за щяло и не щяло”, защитава правата на гилдията акушерката от частна АГ клиника в Пловдив Вяра Гачева.  

Съгласна е, че системата действително има много трески за дялане, но не може да оправдае обвиненията в безхаберие или незачитане на женското достойнство. По думите й не е възможно медицинският персонал в болниците да отговаря на всички въпроси, които вълнуват бременните, или да се грижи за цялостното им информиране по темата за бременността и раждането. И не бива да се тълкува като лошо отношение към родилките. Това е дейност, с която би трябвало да се заемат пациентските организации или десетките асоциации, посветени на грижата за майката и бебето.  

„Традицията да се организират училища за родители у нас е много добра. Липсва й само повече популярност и точно в тази посока биха могли да работят неправителствените организации. Ако там не се разсеят страховете на бъдещите майки, няма къде! Монетата е с две страни и взаимните обвинения няма да свършат работа на никого”, убедена е Вяра.  

„Кошмарът в родилното” не е само български феномен и предизвиква истинска вълна от обществени кампании в цял свят, които призовават за зачитане на достойнството и правата на раждащата жена. Международната федерация по акушерство и гинекология дори е издала специални препоръки за целта, според които „всяка майка има право на позитивно преживяване по време на раждане и на грижи, предоставяни със съчувствие и запазване на човешкото достойнство. Майката и бебето трябва да бъдат предпазени от ненужни интервенции, практики и процедури, които не се основават на доказателства“, цитират напътствията част от неправителствените организации у нас.  

Без да оспорват тези права обаче, други пациентски асоциации застават твърдо зад професионализма на всички, които помагат за появата на новия живот. В тяхно лице докторското съсловие получава пълна подкрепа и море от благодарности по форумите. Все пак, монетата винаги е с две страни, а действителността никога не е само бяла и само черна.

„Няма лесно ражане, дори това, което трае само пет минути. При мен продължи цял работен ден – единственият, който прекарах с усмивка. С акушерките брояхме нарисуваните щъркели по стените, за да мога да обясня един ден на детето кой го е донесъл на този свят. Анестезиологът ми разказа толкова убийствен виц, че щях да родя и без упойка, а докторът викаше заедно с мен при напъните, за да не съм сама в усилието. Но чак когато чух на финала „Браво, момиче!”, разбрах какво е истинското щастие от появата на нов живот. Прегърнах бебето си веднага и се разделяхме само, когато трябваше да поспя, за да не се окажа без кърма от преумора. С акушерките станахме почти сестри, защото никоя не се отдели от мен докато не се увери, че съм нахранила бебето добре. Направо нямам думи! Само едно голямо БЛАГОДАРЯ – за това, че ви има, докторе!”.

(Из форум "Мама и бебе")

 
Снимка: БГНЕС

„Тя не издържа повече”, са думите, които никога няма да забравя от телефонния разговор между доктора и сестрата докато аз агонизирах в предродилна зала. Упойката отдавна ме беше пуснала, а единственият анестезиолог се оказа ангажиран в спешното – така родих без обезболяващи, като в миналия век, но с убийствените контракции на 21 век. Не помня как се озовах на магарето в родилната зала, но сестрата ме успокояваше, че може да се справи и сама. Кой да предполага, че доктор може да закъснее за планирано раждане! Когато най-сетне се появи, му бяха нужни пет минути, за да заключи, че пациентката му е лигла, а детето й - бъдещ неудачник в живота, защото майка му не може да се напъне да го роди. После се чух да викам, но не заради раждането, а защото 90 кг се бяха качили върху лявата част на корема ми – докторът изгубил търпение и решил да ми помогне с напъните. Болката така и не мина до изписването, но беше най-малкото зло. Оперираха ме, за да извадят плацентата, а след това ми вливаха желязо, за да наваксам загубата на кръв. След три дни с един и същи абокат обаче дясната ми ръка се поду, после се втвърди и напълно се обездвижи – диагнозата беше остър тромбофлебит (запушване на основна вена – б. а.). Едвам придържах новороденото си дете, камо ли да го кърмя. И така три месеца, през които най-прекрасният момент в живота ми се превърна в ужасен кошмар”.     

(Из форума "БГ мама")

От опит всяка майка може да потвърди, че неприятните емоции в родилния дом се забравят изключително бързо щом родителите останат насаме с бебето си вкъщи. Появата на нов живот притежава невероятното свойство да измества всичко останало и дори да заличава лошите спомени. Не може да изчезне единствено фактът, че у нас почти няма жена без кошмарни преживявания по време на раждането. Емоциите обикновено са твърде лични, за да бъдат огласявани, но форумите са пълни с примери за безразличие на акушерки, казармен ред при кърмене и липса на елементарна човечност към родилките. Неодобрението е толкова високо, че „бие по точки” дори хилядите благодарности за професионализъм и добро отношение в българските АГ клиники.

„Грижата за бременните, майките и новородените трябва напълно да се преосмисли, защото медицинската помощ за тях в момента е гарантирана само на хартия. В действителност правата им на пациенти напълно се погазват”, твърдят от Фондация „Родители за родители”.

Проблемите възникват още в кабинета на акушер-гинеколога, защото нито той, нито екипът му имат време да обърнат адекватно внимание на жените. Тяхната грижа се ограничава до клиничния преглед и услугите, разписани в пакета „Бременност и раждане”, а цялата останала информация бъдещите майки си набавят от роднини, приятели или форуми в интернет. Това означава, че в България няма общоприета политика за обгрижване на бременните, алармират от неправителствената организация.  

Следва „ужасът” в родилното, когато трябва да кърмиш, но не знаеш как, трябва да се окопитиш от преживяното, но хормоналният дисбаланс не ти позволява, а междувременно трябва да се справиш и с болката от раждането, заради която не можеш да отидеш дори до тоалетната.

„Парадоксално е, но точно там, където би трябвало да се преподават първите уроци по грижа за детето, бебетата се разнасят като експонати, майките ги гледат през стъклото на неонатолоията и могат да ги прегърнат само в определеното време за кърмене. А ако случайно не се справи със задачата от първия път, получава шише с адаптирано мляко, без никакъв стимул да продължава да пробва – защото така е по-лесно”, разказва личните си преживявания 31-годишна майка на две деца от Асоциация „Родители”.  

По думите й по-страшното е, че неадекватната държавна политика ражда и неадекватно поведение в обществото с всички следващи от него негативни последствия. За да не преживяват повторно „ужаса” в родилното, мнозинството от жените се отказват от второ дете. Други пък постъпват съвсем безразсъдно, като поемат риска да родят без медицинска помощ в собствения си дом – експеримент, който крие рискове както за майката, така и за бебето. Най-много обаче са тези, които считат, че спокойствието в родилното се урежда с планирано секцио, без да са наясно с всички рискове, които крие интервенцията. По данни на Националната пациентска организация средно 40% от българките раждат по оперативен път, а в частните клиники този процент достига до 70 – 80 на сто. В същото време едва 5-6 на сто от тях са наясно, че отварянето на коремната кухина със скалпел не е толкова безобидно и лесно, колкото им се представя. Възможни са кръвоизливи, засягане на съседни органи или непредвидени усложнения, които повишават риска от майчина и детска смъртност.

 „Законът за здравето предвижда, че на бременната, раждащата или родилата жена се дължат услуги, които да гарантират нейното и това на детето й оптимално здравословно състояние и оптимална жизнена среда. Но липсват механизми за прилагането на това право“, коментира казуса адвокат Даниела Фъртунова от Български хелзински комитет.

Истината е, че една уплашена родилка, която няма дори бегла представа какво й предстои, може много лесно да бъде манипулирана, дори да е наясно със законнните си права като пациент. Достатъчно е да й засилят системата с окситоцин (разтвор, който регулира и усилва контракциите за по-стабилен родилен процес – б. а.), например, за да се „съгласи” да плати за упойка. Още по-лесно пък се намират логични на пръв поглед причини за избор на екип или пък за „спешно” секцио. В такива моменти никой не е в състояние да разсъждава трезво, а лекарите го знаят и уви твърде често се възползват.

В резултат на бременността у нас се гледа като на доходоносен бизнес, дори да е „по здравна каса”. Всеки допълнителен преглед при акушер-гинеколога извън предвидените в безплатния пакет се таксува между 35 и 50 лева, а комплектът от биохимичен скрининг и фетална морфология, които се явяват задължителни за ранна диагностика на плода и откриване на симптоми за синдром на Даун, струва поне 200 – 300 лева. Ако наблюдаващият лекар прецени, изследванията се повтарят, а при нужда се правят и допълнителни платени консултации с други специалисти. Така „безплатното” раждане излиза минимум 500 лв., без да се смятат „даренията” за избор на екип или неонатологична помощ.    

Не съм съгласна, с темата прекалено много се спекулира. Аз съм акушерка от 30 г. и никога не съм си позволявала да обиждам или да изнудвам родилка. Работата е там, че повечето жени са силно притеснени от това, което им се случва по време на беременността и раждането и дори лекарите не могат да ги вразумят. Но хората трябва да разберат, че няма как да робуваме на техните страхове и да ги преглеждаме до безкрай за щяло и не щяло”, защитава правата на гилдията акушерката от частна АГ клиника в Пловдив Вяра Гачева.  

Съгласна е, че системата действително има много трески за дялане, но не може да оправдае обвиненията в безхаберие или незачитане на женското достойнство. По думите й не е възможно медицинският персонал в болниците да отговаря на всички въпроси, които вълнуват бременните, или да се грижи за цялостното им информиране по темата за бременността и раждането. И не бива да се тълкува като лошо отношение към родилките. Това е дейност, с която би трябвало да се заемат пациентските организации или десетките асоциации, посветени на грижата за майката и бебето.  

„Традицията да се организират училища за родители у нас е много добра. Липсва й само повече популярност и точно в тази посока биха могли да работят неправителствените организации. Ако там не се разсеят страховете на бъдещите майки, няма къде! Монетата е с две страни и взаимните обвинения няма да свършат работа на никого”, убедена е Вяра.  

„Кошмарът в родилното” не е само български феномен и предизвиква истинска вълна от обществени кампании в цял свят, които призовават за зачитане на достойнството и правата на раждащата жена. Международната федерация по акушерство и гинекология дори е издала специални препоръки за целта, според които „всяка майка има право на позитивно преживяване по време на раждане и на грижи, предоставяни със съчувствие и запазване на човешкото достойнство. Майката и бебето трябва да бъдат предпазени от ненужни интервенции, практики и процедури, които не се основават на доказателства“, цитират напътствията част от неправителствените организации у нас.  

Без да оспорват тези права обаче, други пациентски асоциации застават твърдо зад професионализма на всички, които помагат за появата на новия живот. В тяхно лице докторското съсловие получава пълна подкрепа и море от благодарности по форумите. Все пак, монетата винаги е с две страни, а действителността никога не е само бяла и само черна.

„Няма лесно ражане, дори това, което трае само пет минути. При мен продължи цял работен ден – единственият, който прекарах с усмивка. С акушерките брояхме нарисуваните щъркели по стените, за да мога да обясня един ден на детето кой го е донесъл на този свят. Анестезиологът ми разказа толкова убийствен виц, че щях да родя и без упойка, а докторът викаше заедно с мен при напъните, за да не съм сама в усилието. Но чак когато чух на финала „Браво, момиче!”, разбрах какво е истинското щастие от появата на нов живот. Прегърнах бебето си веднага и се разделяхме само, когато трябваше да поспя, за да не се окажа без кърма от преумора. С акушерките станахме почти сестри, защото никоя не се отдели от мен докато не се увери, че съм нахранила бебето добре. Направо нямам думи! Само едно голямо БЛАГОДАРЯ – за това, че ви има, докторе!”.

(Из форум "Мама и бебе")

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

"така родих без обезболяващи, като в миналия век" -- винаги ми е чудно как най-големите фенки на "естественото", "натуралното", "био"-то и "еко"-то, т.е. неграмотната аудитория на бегемамма, се дърпат толкова агресивно от естественото, натурално и био-раждане.
Анонимен's picture
Анонимен

Обикновено са и привърженички на раждането у дома.
Анонимен's picture
Анонимен

Меру М

То си личи,че тази статия е писана от т.нар."лигли",дето си мислят,че са единствени и светът се върти само около тяхното раждане.Аз също се нагледах в родилното на чудеса и капризи без покритие от страна на родилките.Хубавото е,че персоналът има железни нерви:)
Анонимен's picture
Анонимен

Stanislava

Mepy M, molia vi se prestanete s tova nevezhestvo veche! Shte e dobre ako dokrotite vsashtnost sa dostatachno obrazovani i si znaiat rabotata, za da mogat da obiasniat na edna zhena kakvo mozhe da ochakva i da ia podkrepiat po vreme na razhdane vmesto da se darzhat uzhasnto!!Eto i na vas link, za da se zapoznaete s neshtata malko http://factsfromfiction.blogspot.com/2012/05/human-body-handles-45-dels-units-of.html
Анонимен's picture
Анонимен

Мария

Тук коментари на доволни от раждането в България явно не се толерират :) Напълно съм съгласна с Вас

s.anachkova

Интересно заключение ... И жената на финала ли е лигла?
Анонимен's picture
Анонимен

Мария

Stanislava, коментарите не трябва ли да се пишат на български език? Как можете да кажете дали жената е невежа???? Минала е през раждане и има наблюдения! Аз не виждам нищо лошо в нейния коментар, според мен е права

Какво да се очаква през бременността и през раждането може да се прочете от много източници- интернет, книги, както и хора, минали по този път.
Според мен когато една жена отиде да ражда трябва лекарите да изродят бебето, а не да играят ролята на психолози. Ако искате подкрепа вземате съпруга си да ви държи ръката и да ви подкрепя.
Анонимен's picture
Анонимен

Виждам невежество във вашия коментар! За подкрепа при раждане можете да вземете съпруга си и той да ви държи ръката. Лекарите не са хората, които да ви станат приятели за 3, 5, 10 или 24 часа в зависимост от това колко ще продължи раждането. Какво може да се очаква по време на раждането всеки е длъжен да се информира предварително (или поне интелигентните жени го правят, начини- много)
Анонимен's picture
Анонимен

Опс

Учудващо е, че държавата иска да вкара камери в пунктовете за годишни прегледи а не иска да сложи камери в родилните. Явно годишните прегледи на трошките са по-важни от раждането на децата в държавата ни. Не че е лошо да има камери в пунктовете....
просто забелявам, че където има корупционен интерес на нещата се поставя параван и едни приказки за правата на хората (разбирай другарите). само не ми казвайте, че заснемането на раждането е нещо супер опасно и хората ще се притесняват. Може да се създаде организация в оято заснемането да не накърнява личното пространство и съответно след изтичане на срокове (примерно месец) и всичко вече е приключило добре при раждането тези записи да се унищожават, а ако има проблеми или оплаквания - да отиват в съда за раздаване на справедливост.

s.barou

Опс, ти си толкова глупав, че само това трябва да ти се повтаря. Камери в родилните зали, за да "хванат" докторите в недостатъчна политкоректност? Па ти на световното за идиоти шеше да земеш сребърен медал. Защо не златен? Щото си бунак!
Анонимен's picture
Анонимен

Опс

бароу ли си, баро ли си, баровец ли си, незнам.
но ако смяташ, за нормално доктори да скачат върху коремите на бременните то със сигурност си пълен борат олигофренов- за каква политкоректност може въобще да говорим тук??? каква политика??? докторите са принудени от такива като теб да стават касапи и търговци, защото кадърните се наритват и изхвърлят а негодниците им се плащат огромни заплати, пък после питаме що хем плащаме на нзок, хем не получаваме здравеопазване!!!!
Ако смяташ, че това със скачането не е вярно, то може да питаш жена ми, която го е изпитала лично и от тогава не иска и да чуе за второ!!!
шибани чиновници и шибани "доктори" служещи на медицинската мафия, а москов да вземе да си скъса дипломата и пълномощните, щото дойде с голямата претенция а освен тениски и скандали друго не видяхме. здравеопазването още е в тотален крах, нзок още е монополист, болниците продължават да крадат.
Анонимен's picture
Анонимен

И с такива негативни статии, чакайте да има раждаемост.

s.anachkova

Негативто е само заглавието, за да привлече вниманието ви и очевидно е постигнало целта си. Текстът обективно разглежда и едната, и другата страна на въпроса - разбира се, ако сте стигнали до края му. :)
Анонимен's picture
Анонимен

Н.В.

И кво, да си трайкаме и да си затваряме очите защото на някой не му харесва. Не е ли по добре да се променят условията? Раждаемостта е ниска не заради тази и подобни статии, а заради липсата на преспектива пред мислещите и умни българи в тази държава. Раждаемостта е висока само сред слоевете на населението, които се плодят на конвейр заради помощите и безобразната неграмостност. А всичко това (както и обстоятелствата от горната статия) са отговорност на държавата, която е абдикирала.
Анонимен's picture
Анонимен

Опс

ИСКАМ да видя тази година осъдени "доктори" за медицински грешки (поне 10, щото иначе кокошкарите и неплатилите рушвет където трябва не са интересни), да видя осъдени собственици на болници крали (поне 10, щото иначе кокошкарите и неплатилите рушвет където трябва не са интересни), искам да видя 50 процентно съкращение в НЗОК и от 2016-та свободен пазар за здравни хондове! Искам да видя осъдени чиновници от НЗОК за това, че не са си свършили работата и са влезли в корупционни схеми с болниците (поне 10, щото иначе кокошкарите и неплатилите рушвет където трябва не са интересни)
Анонимен's picture
Анонимен

Нещо не по-малко интересно: Липса на информация за собственото състояние и състоянието на бебето, грубо отношение и лоши хигиенни условия – това са най-често посочваните отговори по предварителни данни от анкета с 2500 българки, родили в наши здравни заведения през последните години. Проучването е проведено от европейската изследователска група COST Action ISO907 в рамките на проектa Babies Born Better , резултатите от който са публикувани на http://www.iresearch4birth.eu/iResearch4Birth/en/ab2.wp
Анонимен's picture
Анонимен

Като майка на две деца - подкрепям - кошмарно е. Поне в "Майчин дом" през 2007 и 2009г. Ужасяващо. Представете си жени с големи кореми в родилно отделение в тоалетни 1 на 1,5 м., които преди това са им направили клизма с врата, която се отваря навътре. Не могат да се обърнат, неспиращи контракции и започнала да действа клизма - мръсотия, мръсотия, и пак мръсотия.

Лекари, мед сестри, акушерки и пр. почистващ персонал - непрекъснато ти повтарят, че си лигла, стига си хленчила, ей момиче и прочие обиди и фамилиарничене.

Скачане върху корема, отказ да извикат анистезиолог, първобитни методи форцепс, шев без упойка и бебе, което се ражда без да изплаче, мълчание в стая пълна с лекари.

А после - ти си виновна за трудното раждане, "онази с упойката" и пр., и пр., и пр. от първия до последния ден на престоя там нямаше и един израз на човещина. Отвратителни!
Анонимен's picture
Анонимен

пишеш глупости

Родилното отделение в "Майчин дом" в момента е едно от най-добрите. Не знам как е било през 2008, но сега всяка жена ражда в собствена стая със санитарен възел. Чистота, чистота, чистота
Анонимен's picture
Анонимен

Не съм съгласна, че се държат лошо. Родих в държавна болница естествено, без да дам 1 стотинка. Родих по-рано от предвиденото и попаднах на екип, от който съм невероятно доволна. Мога да кажа само едно голямо "БЛАГОДАРЯ"!
Моята история е близка до тази в края на статията.
Анонимен's picture
Анонимен

Баща на 3 деца

Жена ми (държа да отбележа, че е от Западна европа) роди и трите ни деца в България. Първото раждане по нормален път, второто (с близнаци), чрез секцио по МЕДИЦИНСКИ причини. Нейните коментари бяха, че масово се мрънка за щяло и не щяло от страна на родилките. Не изрази каквото и да било негодувание спрямо медицинския персонал и нито децата са се разнасяли като "експонати", нито някой се е държал зле с децата, с жена ми и дори с мен. Какво и как платихме (за да няма после "ама вие сте плащали за всичко и затова") Първото раждане платихме епидуралната упойка, която беше по желание на жена ми (контракции през 2 минути преди самото раждане 36 часа, епидуралната упойка беше поставена на 27мия час) и взехме VIP стая, за да може жена ми да почива наистина - ето тук и аз не съм съгласен да има такова разделение и едни жени да са по 5 в стая. Второто раждане поискахме екип понеже децата бяха две и всеки един доктор ни посрещаше с думите: А, секцио ще раждате. и съответната VIP стая. Какво разбрах от екипът, който също проследи бременността - масово секцио се иска: "Защото ме е страх, че ще боли", "Ще стана много широка долу", "Искам да се роди на тази дата" - коментар нямам (40% от ражданията са секцио). Казват в статията, че се качвали върху родилките, да при положение, че детето трябва да се роди и при положение, че родилките трябва да напъват и не го правят с думите "Не мога". Както каза жена ми: "Тези хора не са там да си ставате първи приятели и да се харесвате - те трябва да направят всичко възможно да се роди детето/децата без проблеми и после да се погрижат от медицинска гледна точка за родилката. Ако преди раждането не си се запознала и не си прочела какво те чака преди и след това събитие си е лично твой проблем." Раждахме в Шейново и мога да ви кажа, че на всяко едно приятелско семейство бих препоръчал да раждат там. За хората, които не живеят в големите градове е по-сложен въпроса, поради малкото алтернативи откъм болници. От цялата статия най-голямо впечатление ми направи следната фраза: "Но хората трябва да разберат, че няма как да робуваме на техните страхове и да ги преглеждаме до безкрай за щяло и не щяло".
Анонимен's picture
Анонимен

Stanislava

Ti si absoliutno lud!Znaesh li v chuzhbina kolko rodiliki ne mogat da napavat i bebeto pak se razhda bez da im se siada ili skacha otgore!Absoliutni psihopati ima na tozi sviat!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Stanilava

Eto,obrazovai se malko po temata! http://factsfromfiction.blogspot.com/2012/05/human-body-handles-45-dels-units-of.html
Анонимен's picture
Анонимен

Държанието е било различно заради ВИП стаята и избора на екип. Така беше и по мое време, когато раждах двете си деца. Коментарите Ви за мрънкането и болката са некомпетентни. дори не можете да си представите нивата на болка, че да твърдите, че жените били лигли (дори да са думи на жена ви. Просто тя е късметлийка. От онези, които преди 100 години щяха да оцелеят, а аз и детето ми - не). Жените са различни. с различна структура на тяло. Някои раждат за 5, 10, 30 мин. Други за 12 часа (като мен). Трети 24 часа. За това преди време смъртността на майките и децата е била 50%. Сега, според лектор-акушер от Шейново е почти сведена до нула. Едва ли можете да си представите непоносими болки 12 часа. В Шейново доброто държание на персонала струва 1000 лв. Ако го нямаш - справка прочети началото на статията.

От друга страна поради финансов интерес самите доктори предлагат раждане със секцио. Поне при мен беше така. Притискаха ме непрекъснато за секцио, за да платя 1000-те лв. Що се отнася до скачането по корема, моля забележете, че този метод т.н метод на Кристелер е СЕ ОТРИЧА от редица лекари вкл сегашния министър на здравеопазването.
Анонимен's picture
Анонимен

Мира

Защо обиждате човека???
Анонимен's picture
Анонимен

Баща на 3 деца

Първото, което сте разбрала грешно, е че сме си избрали екип и двата пъти! Първото раждане беше с екипа на смяна и първоначално жена ми беше настанена във въпросната стая с още 4 жени и след това поискахме да се преместим в така наречените VIP стаи. Както първият така и вторият път държанието и отношението беше АБСОЛЮТНО същото. Относно секциото въпросът беше, че чакахме близнаци и всички доктори предпочитаха да го направят така, не заради парите, а защото щеше да им е по-лесно. Да, преди години когато лекарите израждаха със секцио получаваха повече пари и ЗАТОВА Министерство на здравеопазването изравни получаваните пари от персонала за нормално раждане и секцио. Моите коментари са цитати от жена ми и наистина сте права, че не мога да си представя какво е и затова предавам нейните думи. Още една случка която и е направила впечатление: след второто раждане - секцио, са и казали да стане и да започне да ходи понеже така ще се възстанови по-бързо, също както и на родилката до нея. Жена ми е станала, другата родилка започнала да моли за УПОЙКА, че много я е боляло и крещяла, че я тормозят и изтезават. Както споменах, АЗ НЕ ЗНАМ, предавам думите на жена ми.
Анонимен's picture
Анонимен

Баща на 3 деца

Аз вече няма за кога да се образовам (повече деца не смятам да правя), но не мога да разбера защо аз да съм луд, след като написах, че това не са мои преживявания, а тези на жена ми и съответно нейните думи. Както казах жена ми е от Западна Европа и въпреки всичко решихме да си родим децата в България.
Анонимен's picture
Анонимен

Саша

не искам да влизам в словесни битки с никого, но жените са много различни, някои раждат за 6 часа, други за 26 часа. Родих сина си на 22 час след нечовешки болки. Едва ли е лигавщина от страна на момичето или жената да не иска уж да напъва, при условие, че след почти денонощие непрестанни болки тя няма сила да диша дори
Анонимен's picture
Анонимен

Ne znam zashto obidih choveka, v moment na razpalenost mozhe bi!No tova prosto niakoi hora triabva da razberat, che razhdaneto na vsiaka zhena e prosto razlichno!Za edni bolkite ne sa silni,a za drugi sa mnogo silni,kakto i vremetraeneto na razhdaneto sashto! A sashto taka i lekarite bi triabvalo da go znaiat tova!No ima i neshto drugo.Gospodinat kaza che zhena mu e ot Zapadna Evropa, e ama razbira se che otnoshenieto shte im e razlichno.
Анонимен's picture
Анонимен

p

Присъствах на раждането на сина ми. Отношението беше отвратително.Пловдив 2012.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

и после, българите не искат да имат деца! Ми няма да искат!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета