„Тя не издържа повече”, са думите, които никога няма да забравя от телефонния разговор между доктора и систрата докато аз агонизирах в предродилна зала. Упойката отдавна ме беше пуснала, а единственият анестезиолог се оказа ангажиран в спешното – така родих без обезболяващи,като в миналия век, но с убийствените контракции на 21 век. Не помня как се озовах на магарето в родилната зала, но сестрата ме успокояваше, че може да се справи и сама. Кой да предполага, че доктор може да закъснее за планирано раждане! Когато най-сетне се появи, му бяха нужни пет минути, за да заключи, че пациентката му е лигла, а детето й - бъдещ неудачник в живота, защото майка му не може да се напъне да го роди. После се чух да викам, но не заради раждането, а защото 90 кг. се бяха качили върху лявата част на корема ми – докторът изгубил търпение и решил да ми помогне с напъните. Болката така и не мина до изписването, но беше най-малкото зло. Оперираха ме, за да извадят плацентата, а след това ми вливаха желязо, за да наваксам загубата на кръв. След три дни с един и същи абокат обаче дясната ми ръка се поду, после се втвърди и напълно се обездвижи – диагнозата беше остър тромбофлебит (запушване на основна вена – б. а.). Едвам придържах новороденото си дете, камо ли да го кърмя. И така три месеца, през които най-прекрасният момент в живота ми се превърна в ужасен кошмар”.     

(Из форума "БГ мама")

От опит всяка майка може да потвърди, че неприятните емоции в родилния дом се забравят изключително бързо щом родителите останат насаме с бебето си вкъщи. Появата на нов живот притежава невероятното свойство да измества всичко останало и дори да заличава лошите спомени. Не може да изпари единствено факта, че у нас почти няма жена без кошмарни преживявания по време на раждането. Емоциите обикновено са твърде лични, за да бъдат огласявани, но форумите са пълни с примери за безразличие на акушерки, казармен ред при кърмене и липса на елементарна човечност към родилките. Неодобрението е толкова високо, че „бие по точки” дори хилядите благодарности за професионализъм и добро отношение в българските АГ клиники.

„Грижата за бременните, майките и новородените трябва напълно да се преосмисли, защото медицинската помощ за тях в момента е гарантирана само на хартия. В действителност правата им на пациенти напълно се погазват”, твърдят от Фондация „Родители за родители”.

Проблемите възикват още в кабинета на акушер-гинеколога, защото нито той, нито екипът му имат време да обърнат адекватно внимание на жените. Тяхната грижа се ограничава до клиничния преглед и услугите, разписани в пакета „Бременност и раждане”, а цялата останала информация бъдещите майки си набавят от роднини, приятели или форуми в интернет. Това означава, че в България няма общоприета политика за обгрижване на бременните, алармират от неправителствената организация.  

Следва „ужасът” в родилното, когато трябва да кърмиш, но не знаеш как, трябва да се окопитиш от преживяното, но хормоналният дисбаланс не ти позволява, а междувременно трябва да се справиш и с болката от раждането, заради която не можеш да отидеш дори до тоалетната.

„Парадоксално е, но точно там, където би трябвало да се преподават първите уроци по грижа за детето, бебетата се разнасят като експонати, майките ги гледат през стъклото на неонатолоията и могат да ги прегърнат само в определеното време за кърмене. А ако случайно не се справи със задачата от първия път, получава шише с адаптирано мляко, без никакъв стимул да продължава да пробва – защото така е по-лесно”, разказва личните си преживявания 31-годишна майка на две деца от Асоциация „Родители”.  

По думите й по-страшното е, че неадекватната държавна политика ражда и неадекватно поведение в обществото с всички следващи от него негативни последствия. За да не преживяват повторно „ужаса” в родилното, болшинството от жените се отказват от второ дете. Други пък постъпват съвсем безразсъдно, като поемат риска да родят без медицинска помощ в собствения си дом – експеримент, който не рядко завършва фатално както за майката, така и за бебето. Най-много обаче са тези, които считат, че спокойствието в родилното се урежда с планирано секцио, без да са наясно с всички рискове, които крие интервенцията. По данни на Националната пациентска организация средно 40% от българките раждат по оперативен път, а в частните клиники този процент достига до 70 – 80 на сто. В същото време едва 5-6 на сто от тях са наясно, че отварянето на коремната кухина със скалпел не е толкова безобидно и лесно, колкото им се представя. Възможни са кръвоизливи, засягане на съседни органи или непредвидени усложнения, които повишават риска от майчина и детска смъртност.

 „Законът за здравето предвижда, че на бременната, раждащата или родилата жена се дължат услуги, които да гарантират нейното и това на детето й оптимално здравословно състояние и оптимална жизнена среда. Но липсват механизми за прилагането на това право“, коментира казуса адвокат Даниела Фъртунова от Български хелзински комитет.

Истината е, че една уплашена родилка, която няма дори бегла представа какво й предстои, може много лесно да бъде манипулирана, дори да е наясно със законнните си права като пациент. Достатъчно е да й засилят системата с окситоцин (разтвор, който регулира и усилва контракциите за по-стабилен родилен процес – б.а.), например, за да се „съгласи” да плати за упойка. Още по-лесно пък се намират логични на пръв поглед причини за избор на екип или пък за „спешно” секцио. В такива моменти никой не е в състояние да разсъждава трезво, а лекарите го знаят и уви твърде често се възползват.

В резултат на бременността у нас се гледа като на доходоносен бизнес, дори да е „по здравна каса”. Всеки допълнителен преглед при акушер-гинеколога извън предвидените в безплатния пакет се таксува между 35 и 50 лева, а комплектът от биохимичен скрининг и фетална морфология, които се явяват задължителни за ранна диагностика на плода и откриване на симптоми за синдром на Даун, струва поне 200 – 300 лева. Ако наблюдаващият лекар прецени, изследванията се повтарят, а при нужда се правят и допълнителни платени консултации с други специалисти. Така „безплатното” раждане излиза минимум 500 лв., без да се смятат „даренията” за избор на екип или неонатологична помощ.    

Не съм съгласна, с темата прекалено много се спекулира. Аз съм акушерка от 30 г. и никога не съм си позволявала да обиждам или да изнудвам родилка. Работата е там, че повечето жени са силно притеснени от това, което им се случва по време на беременността и раждането и дори лекарите не могат да ги вразумят. Но хората трябва да разберат, че няма как да робуваме на техните страхове и да ги преглеждаме до безкрай за щяло и не щяло”, защитава правата на гилдията акушерката от частна АГ клиника в Пловдив Вяра Гачева.  

Съгласна е, че системата действително има много трески за дялане, но не може да оправдае обвиненията в безхаберие или незачитане на женското достойнство. По думите й не е възможно медицинският персонал в болниците да отговаря на всички въпроси, които вълнуват бременните, или да се грижи за цялостното им информиране по темата за бременността и раждането. И не бива да се тълкува като лошо отношение към родилките. Това е дейност, с която би трябвало да се заемат пациентските организации или десетките асоциации, посветени на грижата за майката и бебето.  

„Традицията да се организират училища за родители у нас е много добра. Липсва й само повече популярност и точно в тази посока биха могли да работят неправителствените организации. Ако там не се разсеят страховете на бъдещите майки, няма къде! Монетата е с две страни и взаимните обвинения няма да свършат работа на никого”, убедена е Вяра.  

За съжаление „кошмарът в родилното” не е само български феномен и предизвиква истинска вълна от обществени кампании в цял свят, които призовават за зачитане на достойнството и правата на раждащата жена. Международната федерация по акушерство и гинекология дори е издала специални препоръки за целта, според които „всяка майка има право на позитивно преживяване по време на раждане и на грижи, предоставяни със съчувствие и запазване на човешкото достойнство. Майката и бебето трябва да бъдат предпазени от ненужни интервенции, практики и процедури, които не се основават на доказателства“, цитират напътствията част от неправителствените организации у нас.  

Без да оспорват тези права обаче, други пациентски асоциации застават твърдо зад професионализма на всички, които помагат за появата на новия живот. В тяхно лице докторското съсловие получава пълна подкрепа и море от благодарности по форумите. Все пак, монетата винаги е с две страни, а действителността никога не е само бяла и само черна.

„Няма лесно ражане, дори това, което трае само пет минути. При мен продължи цял работен ден – единственият, който прекарах с усмивка. С акушерките брояхме нарисуваните щъркели по стените, за да мога да обясня един ден на детето кой го е донесъл на този свят. Анестезиологът ми разказа толкова убийствен виц, че щях да родя и без упойка, а докторът викаше заедно с мен при напъните, за да не съм сама в усилието. Но чак когато чух на финала „Браво, момиче!”, разбрах какво е истинското щастие от появата на нов живот. Прегърнах бебето си веднага и се разделяхме само, когато трябваше да поспя, за да не се окажа без кърма от преумора. С акушерките станахме почти сестри, защото никоя не се отдели от мен докато не се увери, че съм нахранила бебето добре. Направо нямам думи! Само едно голямо БЛАГОДАРЯ – за това, че ви има, докторе!”.

(Из форум "Мама и бебе")