Днес се навършват 67 години от нахлуването на войските на Съветския съюз и неговите сателити (без Румъния) в Чехословакия. Беше прекратен експериментът за демократизиране на комунистическото управление - за "социализъм с човешко лице". Разгромът на Пражката пролет" затвърди убеждението, че комунизмът не може да се реформира.

От дистанцията на времето аз не съм напълно убеден в това. Чехословакия бе една цивилизована европейска страна, със силни граждански традиции и нейното общество можеше да се справи с прехода към една смекчена форма на комунистическо управление, която все повече да прилича на тогавашните социалдемократически модели в Европа. Наблюдавайки случващото се в Русия днес все повече се убеждавам, че идеологическата структура на болшевишкия режим с времето се бе превърнала в предимно външна форма на класическия азиатски деспотизъм, който от хилядолетие управлява Русия. Сталин осъществи прехода от левичарско-гангстерския тероризъм на Ленин - Троцки към режим на тоталитарна азиатщина от типа на Златната орда с властовите технологии на XX век. С разгрома на Пражката пролет бяха унищожени предпоставките за постепенна еволюция и де-композиция на сталинисткия болшевизъм по посока на западен - демократичен социализъм.

Ако се вгледаме внимателно в изминалия оттогава половин век, левицата в Европа и в света още не може да се съвземе напълно от този погром. Перестройката на Горбачов и "кадифените революции" през 1989 г. циментираха убеждението, че пътят към демокрацията е единствено либерален (в тесния смисъл на думата). Затова, уважаеми левичари, не се сърдете на Рейгън, Тачър и неолиберализма - сърдете се на Брежнев за пропуснатите уникални възможности - и преди всичко за разгрома на Пражката пролет.

 

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията