Прекалено познати гледки на маскирани хора, коктейли „Молотов“, дървени сопи и експлозиви се завърнаха в Киев, когато вчера избухнаха сблъсъци между полицаи и предимно протестиращи националисти след гласуването в националния парламент. Над 140 души бяха ранени, служител на националната гвардия загина в резултата на хвърлена по време на безредиците граната.

Насилието в Киев беше най-тежкото, откакто сегашното правителство пое властта през февруари 2014 г. Обяснение за станалото е въвеждането на законопроект за децентрализация, предоставящ повече автономия на регионите, включително тези, които в момента са под контрола на сепаратистите, за да се подпомогне гарантирането на споразумение с бунтовниците и да бъде спечелена подкрепата на руския президент Владимир Путин (б.р. даването на по-голяма административна свобода на т.нар. Донецка и Луганска републики е част от минското споразумение).

Предвиденият нов закон се оказа много противоречив, като опонентите срещу него внушават, че промените в конституцията са наложени недемократично по настояване от Запада и че те на практика замразяват конфликта в Източна Украйна, прикрито отстъпвайки контрола на проруските бунтовници, които владеят големи части от Луганска и Донецка области. В навечерието на гласуването изричното споменаване на специалния статут на източните региони беше извадено от текста на проектозакона, и беше споменато, че служители на правителството са участвали в трудни разговори и ухажване на колебаещи се депутати в последните минути. Независимо от това и в типичен украински стил след това последва бурно парламентарно заседание.

Посланието беше ясно от първия миг на обсъждането, когато депутати от Радикалната партия на Олех Ляшко щурмуваха парламентарната зала с цел да окупират мястото на председателя. След започването на сесията те се опитаха да заглушат дискусията с високоговорители, сирени и скандирайки „срамота“ по време на речите. В един момент изглеждаше, че единственият начин председателят да възстанови благоприличието беше чрез скандиране „Слава за Украйна“ - въпреки че дори това бързо беше обезсилено.

Няколко сблъсъка избухнаха около трибуната на парламента. Накрая правителството смогна да събере 265 гласа от общо 368 депутати в залата, като две от коалиционните партии гласуваха против. Така проектозаконът мина на първо четене с обикновено мнозинство, но не и със „супермнозинство“ от 300 гласа, изисквано за пълно одобрение на промяна на конституцията. Така че е възможно второто слушане да бъде отложено за известно време, поставяйки пред риск сделката за осигуряване най-накрая на мира.

В обръщение на живо по телевизията премиерът на Украйна Арсений Яценюк призова към доживотна присъда за лицето, хвърлило гранатата и каза, че десните протестиращи са „по-лоши“ от сепаратистките бунтовници, тъй като разрушават страната отвътре „под прикритието на патриотизъм“.

„Цинизмът на това престъпление се крие във факта, че докато на източния фронт Руската федерация и нейните бандити се опитват да провалят и да разрушат украинската държава, т. нар. проукраински политически сили се опитват на отворят друг фронт насред страната“, заяви премиерът. 

Украинският президент Петро Порошенко нарече проектозакона „трудна, но логична стъпка напред към мира“ и подчерта, че той не дава никаква автономия на бунтовниците. Но новината, че проектозакона мина на първо четене, беше достатъчна агресивната тълпа от протестиращи, чакащи пред парламента, да избие в насилие. Някои от тях бяха подготвени с маски и размахващи дървени бухалки. Около 13 часа репортери на „Индипендънт“ видяха група мъже, които започнаха да атакуват полицаите с палки. Малко по-късно друга малка група проби през полицейския кордон и започна да хвърля „ракети“ - бутилки, камъни, тухли – по полицаите. Всъщност се оказа, че „ракетите“ са коктейли „Молотов“ и гранати, или импровизирани взривни пакети. От южната и западната страна на парламента имаше няколко локви кръв, но не беше ясно дали са резултат от многобройни инциденти или са от пострадали, които са лекувани другаде. Някои от атакуваните прозорци бяха разбити от шрапнели или други летящи предмети. Депутатът Антон Херашченко, съветник във вътрешното министерство, в един момент обяви, че при сблъсъците е имало и стрелба , но това не беше потвърдено и други твърдяха, че раните са били причинени от шрапнели.

Съдейки по плакатите, голяма част от извършващите насилие протестиращи са привърженици на крайнодясната партия „Свобода“. По-късно след безредиците блогъри публикуваха снимки на ръководни членове на „Свобода“ на предните редици при бунта. След като постигна известност по време на революцията, наречена Евромайдан, „Свобода“ в голяма степен се маргинализира като участник в украинската политика. При парламентарните избори миналия октомври тя не съумя да събере достатъчно гласове, за да прескочи 5-процентната бариера, поради което остана извън властта. До вчера привържениците й бяха относително спокойни.

Много хора се питат защо точно сега се намеси „Свобода“, отбелязвайки, че дава козове в ръцете на руснаците да твърдят, че политиката в Украйна е изключително повлияна от крайната десница. Яценюк коментира, че събитията са сигнал за „откриване на втори фронт“ срещу Украйна и призова всички политически сили да осъдят протеста. 

Статията е публикувана в "Индипендънт". Препечатваме я  от БГНЕС.