Повече от половината (56.36%) магистрати са на мнение, че членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) са податливи на външен натиск и се съмняват в морала им (52.95%). Третата причина за ниското доверие към членовете на съвета, изтъквана от хората в системата, е недостатъчно добрият подбор на членовете му.

Това показва анкета, поръчана от самия ВСС, съобщава "Правен свят". В нея са участвали 1592 магистрати и 3628 съдебни служители, както и граждани и юристи извън системата.

Съдебните служители сочат като важен фактор за ниското доверие във ВСС непознаването на работата му (49.42%), извеждат и липсата на прозрачност в дейността му (45%).

Изследването показва, че мнозинството от всички анкетирани групи е на мнение, че ВСС трябва да работи по-прозрачно.

Проучването, поръчано от съвета, потвърждава, че повечето граждани по-скоро нямат доверие в съдебната система. Анкетата е установила, че близо 57% от хората, участвали в допитването, отговарят с "не" или "по-скоро не" на въпроса дали имат доверие в системата. Едва 15,7 на сто от гражданите казват, че вярват на съдебната власт.

Действащите магистрати доста се доближават в оценката си за общественото доверие до тази на гражданите и 56,46% от тях са заявили, че то е ниско или по-скоро ниско. Близо 37 на сто от съдиите, прокурорите и следователите, участвали в анкетата, го определят като средно. Съдебните служители обаче масово (близо 50%) са на мнение, че доверието в системата е на средно ниво.

Повечето от практикуващите юристи извън съдебната власт - 64%, също заявяват, че вярата в системата е по-скоро ниска. Интересно е, че останалите до 100 - 36% посочват "средно", т.е. нито един процент от анкетираните не са посочили, че то е високо.

При запитаните журналисти делът на скептиците е най-впечатляващ - 84 % са дали някой от двата негативни отговора: "ниско" или "по-скоро ниско".

И ако резултатите от анкетата показват, че общото мнение е, че има проблем, то тя вади на светло голямото разминаване относно причините за него.

Според повечето граждани правосъдието е тромаво и бавно (55.71%) и податливо на външен натиск (50,94%). Важно е да се отбележи, че процентът на хората, които упрекват системата за бързината ѝ, съвпада с този на заявилите, че са били страна по дело.

На свой ред анкетираните магистрати изтъкват съвсем други причини за ниското доверие в правораздаването у нас. Според всеки трети съдия, прокурор или следовател то се дължи на недостатъчно доброто познаване на дейността на системата. Следващата причина, която изтъкват магистратите, е негативната роля на медиите - една четвърт от тях сочат журналистите като отговорни за негативния облик на съдебната власт. Около 15% изтъкват съмненията в морала на магистратите, като фактор за ниското обществено доверие и едва малко над 14 на сто сочат като проблем тромавостта на правосъдието.

Самото изследване на ВСС обаче показва, че медиите съвсем не са първият източник, от който хората черпят информация за състоянието на правораздаването у нас. Над 67% от анкетираните граждани са заявили, че говорят от личен опит за съда, а 39% са казали, че вярват на мнението на свои познати. Медийните публикации са едва третият източник, посочван от хората (37%). Подобни са съотношенията при формирането на общественото мнение и за дейността на прокуратурата - лични наблюдения (56,42 %), мнения на познати (42,08 %) и журналистически информации (40,31 %).

По отношение на прокуратурата обаче висок е делът на тези, които казват, че имат и "по-скоро" имат доверие - 37,54 на сто от запитаните. Далите отговор "не" и "по-скоро не" са общо 56,94 %. Без мнение са 5,52 %.

Сред действащите магистрати 48,11 смятат, че обществото по-скоро има ниско доверие в прокуратурата, а 2,52 % отговарят, че то е високо.

За разлика от оценката за нивото на общественото мнение в съда, то процентът на доверие към прокуратурата е безспорно по-висок. Преобладаващите отговори сред четирите целеви групи дават оценка „средно“. Това може да се обясни както със спецификата в структурата и дейността на съда и прокуратурата, така и с централизираната медийна политика водена от прокуратурата – липсата на разнопосочни послания в общественото пространство и спецификата в работата й, заключават анкетиращите.