Ленард Хоменюк е пенсиониран геоинженер и геофизик, роден в Канада, но днес с американски паспорт. От съвсем беден потомък на украински емигранти стига до ръководител на най-голямата инвестиция в Киргизстан и най-голямата изобщо в бивша съветска република към датата на осъществяването й – началото на 1990-те. Канадската компания „Сентера голд“ влиза като съсобственик заедно с държавата в златната мина Кумтор срещу 465 млн. долара.

За справка – Кумтор дава около 8 % от целия БВП на бившата съветска република, 30-ина процента от експорта, а когато МВФ води преговори с Киргизстан по някой въпрос, пита дали те се водят с включен Кумтор, ако без – условията са различни.

Но какво ни интересува нас българите това? И дотам ще стигнем...

През 2005 и 2010 г. независим Киргизстан преживява две революции. През това време са се сменили 6 правителства, „най-много да бъркам с едно“, както казва съпругата на Лен - Марина Стивънс. И всички падат от власт по някакви причини, свързани с мината.

„Всяка нова смяна на властта идваше с поредното недоволство от договора със „Сентера“. По принцип уважавам това – правителството не е доволно и се сяда на масата за преговори“, казва днес Марина.

Лен, който минал от най-долното стъпало на обществото - момче за всичко, до изпълнителен директор в „Сентера“, участва в преструктурирането през 2003-2004 г. То идва в резултат на поредното недоволно правителство, оглавявано, между другото, от тогавашния премиер, а сега президент - Алмазбек Атамбаев.

Токава „Сентера“ и в частност дъщерното дружество „Камеко корпорейшън“ освен много други отстъпки, превежда на недоволната държава 11 млн. долара за обезщетение за станала тежка авария в мината. Към този бонус има отделно едни 4 млн. към Министерството на финансите като „реверанс“ в специален фонд. Хубаво е да се отбележи, че преди това „Камеко“ е листвана на канадската фондова борса, където правителството освен авторитет печели още 150 млн. свежи пари. Подписите на изпълнителния директор Лен стоят обаче под транша от 11 млн. долара.

Той се пенсионира през 2009 г., а пазарлъците на киргизката държава с канадците продължават и като резултат от втората революция през 2010 г., та до днес... 

Какво ни интересува нас ли?... 

Борбата с корупцията и начинът на воденето й е едно от първите. През 2014 г. прокуратурата на Киргизстан образува разследване срещу отдавнашния пенсионер Ленард Хоменюк, че докато е бил шеф на „Сентера“ в страната, е корумпирал висши държавни служители именно със споменатите $ 11 млн. В мегасделките са участвали ЕБВР и Световната банка чрез свои служители и всичко около споменатото плащане към държавната „Киргизалтън“ е било известно.

„При положение, че това дружеството е листвано на борсата в Торонто, а в Канада са особено чувствителни към корупция – щяха да ни разбият! Нещо подобно не се случва – от Киргизстан нямат дори съобщение до канадската държава да разследва своя компания за корупция“, казва г-жа Стивънс.

Вместо това през юни м.г. протича мистериозно съдебно заседание, за което Хоменюк, по думите на близките му, дори не знае. Не е призован негов защитник, при положение че адресът, на който пенсионерства в Калифорния, е известен. 

През декември 2014 г. двамата с жена му се озовават на летище в Москва – тя самата е потомък на емигранти от Санкт Петербург.

„Руският граничен полицай ни каза: "Вие знаете ли, че съпруга ви го издирват с червена бюлетина от Интерпол". Щяхме да паднем. Бях им благодарна, че така поне научихме“, твърди Марина.

Руснаците обаче си прилагат международното сътрудничество по техни си начини и безпроблемно ги пускат както да влязат, така и на края на почивката, да излязат от страната.

По-натам се оказва, че Република Киргизстан дори се е оттеглила като граждански ищец от делото – просто не са доказани никакви щети. Свалени са подозренията и върху останалите 10-ина лица, които би трябвало да са корумпираните.

Не и от Хоменюк. Интерпол продължава да го търси като единствен участник и извършител в иначе голямата корупционна конспирация.

Започва ли да ви звучи познато като метод на действие?

Любопитно е да се каже, че според различни международни класации Киргизстан е на 153-о място по борба с корупцията и на 156-о (от 174 държави) по човешки права. След подписването на договора за сътрудничество със САЩ от 2001 г. през май т.г. държавата го прекрати едностранно. 

Обаче страната е членка на Интерпол и има право да си „подава“ когото си прецени с червена бюлетина – системата на Интерпол не предполага проверка на достоверността на основанията за издирване и задържане.

„Имаме информация, че от множество подобни искания с червена бюлетина към страни членки на ЕС, всички отказват да изпълнят екстрадициите, щом е за Киргизстан – правили са го Англия, Франция, Ирландия. Европейският съд за правата на човека в Страсбург също има постоянна практика да не се извършват екстрадиции за Киргизстан. Съдът многократно е издавал решения, че в бившата съветска република задържаните лица не получават честен съдебен процес и редовно са подлагани на мъчения“, смята пък българската адвокатка на Ленард – Анна Ризова.

А до българската адвокатка се стига, след като съпругата на Лен си харесва екскурзия с корабче по Дунав. Преди това имотните пенсионери са обикаляли освен Русия и Кипър, Великобритания, Канада – все членки на Интерпол, и никога не са имали проблем. На 27 юли в 4 ч сутринта обаче граничният полицай във Видин сваля Ленард от кораба и го арестува.

Марина остава с целия багаж и 16-годишния им син (подарък за когото всъщност било пътуването) насред страна, в която никога не е била, не познава никого и не знае какви правила действат. „Оттогава вече знам всичко за политиката, за това кой управлява, за медиите – всичко“, смее се днес.

След две гледания на мярка за неотклонение - във Видин и в Апелативния съд в София, Ленард, който скоро ще навърши 69, е под домашен арест в столицата. Съдът във Видин се изненадал от съвсем кратките мотиви на киргизите – 4-5 странички под искането за международно издирване, и е определил срок до 10 септември да изпратят повече информация. Като 2 от страничките са мотивите на прокуратурата, които съдът е повторил като свои мотиви „копи пейст“... Обикновено такива дела за екстрадиция са сложни и с много факти, подчертават юристи.

Близките са абсолютно категорични, че Ленард е заложник в икономическата война между поредното правителство на Киргизстан и „Сентера“. Освен това те ще защитават тезата, че разследването срещу него е дискриминационно – защото на редовите киргизи не им се стоварват подобни мащабни антикорупционни казуси, както е и политическо.

Те са силно притеснени какво би се случило на един американски гражданин, озовал се в тамошен затвор на фона на влошаващите се дипломатически отношения между двете страни.

Към случая вече проявили интерес от „Уолстрийт Джърнъл“, ще се обадят и от „Ню Йорк Таймс“, казва американски приятел на Лен.

Предстои да видим следващия епизод в българския съд - гледането на самото искане за екстрадиция.