Ad Config - Website header

 

Article_top

Линка Тонева

Много неща се изговориха за предстоящия референдум за и против дистанционното електронно гласуване още преди официалното начало на кампанията. И вероятно още много ще се изговорят в оставащите два месеца до 25 октомври. Но разговорът за референдума има смисъл само в контекста на по-големия въпрос: каква политика, каква държава и какво общество искаме да имаме?

Основните тези, които се чуват до този момент, отдалечават дискусията от тези съществени въпроси. А това не е в полза на гражданското участие. И въобще на възможността за демократично бъдеще на българското общество.

Референдумът ще бъде с ниска активност

Това е опасна теза, защото тя предварително демотивира гражданите от участие в избор, който по същество е определящ за това как да се улесни и разшири изборното участие.

Вярно е, че провеждането на референдум паралелно с местни избори потенциално предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение например с провеждането му заедно с парламентарни избори. Но избирателната активност зависи преди всичко от това колко ефективна информационна кампания ще организират институциите и доколко ще улеснят изборния процес.

Преди няколко дни министърът на външните работи предрече, че очаква слаб или никакъв интерес в голям брой от секциите извън страната. Нещо повече, министерството призовава политическите партии да запълнят със свои представители секциите в чужбина, за да разтоварят администрацията от този труден ангажимент. Предлогът е, че служителите в тези секции ще бъдат лишени от конституционното си правото на глас на местния вот. Но общото усещане от подобни изказвания е, че за българските институции референдумът е едно нежелано допълнително усилие.

Референдумът беше окастрен

Тази теза е част от дискурса за „бламирането на държавния глава“, който инициира и застана твърдо зад провеждането на национален референдум за изборните правила. Но веднъж насрочен, референдумът вече има твърде малко общо с който и да било конкретен политик или политически интерес. Процедурната възможност ясно да се чуе гласът на гражданите е открита. И това е най-важното от гледна точка на смисъла и същността на демократичния процес, а не дали въпросите са три или само един. Разбира се, не трябва да се забравя, че парламентът легално, но нелегитимно се противопостави на искането на над 500 хиляди български граждани, подкрепили с подписите си изборната реформа. Но ако това са правилата на парламентарната демокрация, правилата на пряката демокрация позволяват на 25 октомври гражданите да покажат дали подобно политическо поведение е приемливо.

Референдумът е по технически въпрос

Вярно е, че от трите въпроса за избирателната система остава въпросът, който касае най-вече изборната технология. Но това не означава, че електронното дистанционно гласуване няма отношение към същността и съдържанието на изборния процес. Макар да става дума за метод на гласуване, този метод предопределя участието, включването на различни големи групи от българското общество в изборния процес. В този смисъл дали да се въведе гласуване по интернет е въпрос, който има много по-съществено значение за това да се противопоставим  на тенденции като отказа от политическо и изборно участие, недоверието в институциите и в легитимността на демократичния ред, отколкото въпроса за задължителния вот например. Странно е да се твърди, че да питаш гражданите искат ли гласуването да бъде по-улеснено, достъпно и удобно е технически въпрос.

Да не забравяме, че преди две години се проведе референдум по далеч по-технологично и икономически сложен въпрос. Вземането на решение за изграждане на ядрена централа предполага анализ и оценка на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект от централата и начина на управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Но този въпрос беше поставен на гражданите при това в условията на пълно затъмнение относно цени, ползи, ангажименти, рискове. Референдумите за членство в Европейския съюз или еврозоната също касаят сложни въпроси – с политически, икономически, геополитически и прочие измерения. Управленските процеси днес са толкова комплексни и многоизмерни, че на практика всеки въпрос, свързан с правене на политики и публично управление е сложен и високопрофесионализиран. Това обаче не може да бъде основание за отхвърляне на пряката демокрация по принцип.

Референдумът е важен само за българите в чужбина

В общия хор на гласовете, омаловажаващи смисъла на предстоящия референдум, не закъсняха да се включат и тези, според които въпросът за интернет гласуването касае само българите в чужбина и само те имат интерес от електронно участие в изборния процес. Това е особено опасна теза, защото насажда противопоставяне и изкуствено разделение между българите в България и българите зад граница, обслужвайки някакви неясни псевдо-патриотарски каузи.

Интернет гласуването има потенциал да привлече интереса към политическо, изборно, а и към обществено участие на стотици хиляди млади хора, на които често слагаме етикета аполитични, но които ежедневно изявяват своя глас и позиция по различни въпроси в социалните мрежи и форуми. Темата за интернет гласуването е важна и за стотици хиляди хора с увреждания, чийто точен брой дори държавните институции не знаят. За тях държавната политика съществува само на хартия, а пускането на хартиената бюлетина е непосилно усилие.

Да, електронното гласуване определено би улеснило достъпа на българите зад граница до изборно участие – право, от което те в момента са лишени по чисто практически причини. Но въпросът дори не е дали искаме този двумилионен икономически и интелектуален ресурс на българската нация зад граница да участва в политическите процеси в страната. Тези български граждани така или иначе участват активно в икономическите процеси в България. Те са най-големите инвеститори в страната. По данни на БНБ над милиард лева годишно влизат в България чрез банкови трансфери, което надхвърля преките чуждестранни инвестиции. По неофициални данни сумите достигат 3 милиарда годишно. По-важното обаче е друго – българите в чужбина са част от български семейства в България. Практически няма българско семейство без роднина в чужбина. Затова и дискурсът за родоотстъпничеството, обслужвайки нечий нечисти квазиполитически интереси, изкуствено разделя българското общество и допълнително разкъсва и без това тънката му социална тъкан. Докато социологическите данни показват, че българите са европейците с най-ниско социално доверие, почти нулева гражданска и политическа ангажираност и интерес към участие в обществен живот, безсмислено е да се състезаваме кой е по-българин.

България няма нужда от българи. България има спешна нужда от граждани. И затова залогът на референдума не е в интернет гласуването. Залогът дори не е в промяната на политическото статукво чрез прилива на „свежи“ изборни гласове от чужбина или от младите хора в страната. Залогът е в достойнството ни на граждани, които искат и могат да бъдат активни и да носят отговорност – защото пряката демокрация освен право е и ангажимент. Втори провален референдум ще дискредитира и делегитимира каузата на прякото гражданско участие. Но пък удобно ще легитимира тезата, че българинът не е узрял за истинска демокрация и ще отвори още по-широко вратата на политическия популизъм. В това е истинският залог на 25 октомври. Затова и колкото е важно участието в него, също толкова важно е и качеството на обществения дебат, който ще проведем по темата на референдума. Иначе на 26 октомври всичко ще си е по старо му. Само че шансът за систематична промяна в начина на практикуване на управлението – от корупция и олигархия към публичност – още повече ще се е отдалечил. 

 
Снимка БГНЕС

Много неща се изговориха за предстоящия референдум за и против дистанционното електронно гласуване още преди официалното начало на кампанията. И вероятно още много ще се изговорят в оставащите два месеца до 25 октомври. Но разговорът за референдума има смисъл само в контекста на по-големия въпрос: каква политика, каква държава и какво общество искаме да имаме?

Основните тези, които се чуват до този момент, отдалечават дискусията от тези съществени въпроси. А това не е в полза на гражданското участие. И въобще на възможността за демократично бъдеще на българското общество.

Референдумът ще бъде с ниска активност

Това е опасна теза, защото тя предварително демотивира гражданите от участие в избор, който по същество е определящ за това как да се улесни и разшири изборното участие.

Вярно е, че провеждането на референдум паралелно с местни избори потенциално предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение например с провеждането му заедно с парламентарни избори. Но избирателната активност зависи преди всичко от това колко ефективна информационна кампания ще организират институциите и доколко ще улеснят изборния процес.

Преди няколко дни министърът на външните работи предрече, че очаква слаб или никакъв интерес в голям брой от секциите извън страната. Нещо повече, министерството призовава политическите партии да запълнят със свои представители секциите в чужбина, за да разтоварят администрацията от този труден ангажимент. Предлогът е, че служителите в тези секции ще бъдат лишени от конституционното си правото на глас на местния вот. Но общото усещане от подобни изказвания е, че за българските институции референдумът е едно нежелано допълнително усилие.

Референдумът беше окастрен

Тази теза е част от дискурса за „бламирането на държавния глава“, който инициира и застана твърдо зад провеждането на национален референдум за изборните правила. Но веднъж насрочен, референдумът вече има твърде малко общо с който и да било конкретен политик или политически интерес. Процедурната възможност ясно да се чуе гласът на гражданите е открита. И това е най-важното от гледна точка на смисъла и същността на демократичния процес, а не дали въпросите са три или само един. Разбира се, не трябва да се забравя, че парламентът легално, но нелегитимно се противопостави на искането на над 500 хиляди български граждани, подкрепили с подписите си изборната реформа. Но ако това са правилата на парламентарната демокрация, правилата на пряката демокрация позволяват на 25 октомври гражданите да покажат дали подобно политическо поведение е приемливо.

Референдумът е по технически въпрос

Вярно е, че от трите въпроса за избирателната система остава въпросът, който касае най-вече изборната технология. Но това не означава, че електронното дистанционно гласуване няма отношение към същността и съдържанието на изборния процес. Макар да става дума за метод на гласуване, този метод предопределя участието, включването на различни големи групи от българското общество в изборния процес. В този смисъл дали да се въведе гласуване по интернет е въпрос, който има много по-съществено значение за това да се противопоставим  на тенденции като отказа от политическо и изборно участие, недоверието в институциите и в легитимността на демократичния ред, отколкото въпроса за задължителния вот например. Странно е да се твърди, че да питаш гражданите искат ли гласуването да бъде по-улеснено, достъпно и удобно е технически въпрос.

Да не забравяме, че преди две години се проведе референдум по далеч по-технологично и икономически сложен въпрос. Вземането на решение за изграждане на ядрена централа предполага анализ и оценка на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект от централата и начина на управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Но този въпрос беше поставен на гражданите при това в условията на пълно затъмнение относно цени, ползи, ангажименти, рискове. Референдумите за членство в Европейския съюз или еврозоната също касаят сложни въпроси – с политически, икономически, геополитически и прочие измерения. Управленските процеси днес са толкова комплексни и многоизмерни, че на практика всеки въпрос, свързан с правене на политики и публично управление е сложен и високопрофесионализиран. Това обаче не може да бъде основание за отхвърляне на пряката демокрация по принцип.

Референдумът е важен само за българите в чужбина

В общия хор на гласовете, омаловажаващи смисъла на предстоящия референдум, не закъсняха да се включат и тези, според които въпросът за интернет гласуването касае само българите в чужбина и само те имат интерес от електронно участие в изборния процес. Това е особено опасна теза, защото насажда противопоставяне и изкуствено разделение между българите в България и българите зад граница, обслужвайки някакви неясни псевдо-патриотарски каузи.

Интернет гласуването има потенциал да привлече интереса към политическо, изборно, а и към обществено участие на стотици хиляди млади хора, на които често слагаме етикета аполитични, но които ежедневно изявяват своя глас и позиция по различни въпроси в социалните мрежи и форуми. Темата за интернет гласуването е важна и за стотици хиляди хора с увреждания, чийто точен брой дори държавните институции не знаят. За тях държавната политика съществува само на хартия, а пускането на хартиената бюлетина е непосилно усилие.

Да, електронното гласуване определено би улеснило достъпа на българите зад граница до изборно участие – право, от което те в момента са лишени по чисто практически причини. Но въпросът дори не е дали искаме този двумилионен икономически и интелектуален ресурс на българската нация зад граница да участва в политическите процеси в страната. Тези български граждани така или иначе участват активно в икономическите процеси в България. Те са най-големите инвеститори в страната. По данни на БНБ над милиард лева годишно влизат в България чрез банкови трансфери, което надхвърля преките чуждестранни инвестиции. По неофициални данни сумите достигат 3 милиарда годишно. По-важното обаче е друго – българите в чужбина са част от български семейства в България. Практически няма българско семейство без роднина в чужбина. Затова и дискурсът за родоотстъпничеството, обслужвайки нечий нечисти квазиполитически интереси, изкуствено разделя българското общество и допълнително разкъсва и без това тънката му социална тъкан. Докато социологическите данни показват, че българите са европейците с най-ниско социално доверие, почти нулева гражданска и политическа ангажираност и интерес към участие в обществен живот, безсмислено е да се състезаваме кой е по-българин.

България няма нужда от българи. България има спешна нужда от граждани. И затова залогът на референдума не е в интернет гласуването. Залогът дори не е в промяната на политическото статукво чрез прилива на „свежи“ изборни гласове от чужбина или от младите хора в страната. Залогът е в достойнството ни на граждани, които искат и могат да бъдат активни и да носят отговорност – защото пряката демокрация освен право е и ангажимент. Втори провален референдум ще дискредитира и делегитимира каузата на прякото гражданско участие. Но пък удобно ще легитимира тезата, че българинът не е узрял за истинска демокрация и ще отвори още по-широко вратата на политическия популизъм. В това е истинският залог на 25 октомври. Затова и колкото е важно участието в него, също толкова важно е и качеството на обществения дебат, който ще проведем по темата на референдума. Иначе на 26 октомври всичко ще си е по старо му. Само че шансът за систематична промяна в начина на практикуване на управлението – от корупция и олигархия към публичност – още повече ще се е отдалечил. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Благодаря, госпожице Тонева! Засегнали сте абсолютно всичко. В такива като Вас са моите надежди за бъдещетето на децата и внуците ни. Г-н Борислав Кръстев е Вашият антипод по темата. Взрян в технологията, трудно прикрива неприязънта си към електронното гласуване.
Анонимен's picture
Анонимен

Не е г-ца

Линка е госпожа; майка при това.
На д-р Тони Филипов (Стойко Тонев) е щерка; генът си личи, нали.
Анонимен's picture
Анонимен

тука е така

То вече какво ли не се окастри от историческите компромиси на реформаторите,нито закона кунева,нитоконст.промени,нито рефервндума,но пък за сметка на това си имаме Майчето за Омбудсман,имаме си ГЕРБ с ДПС за приятелчета.Просто велика държава сме!
Анонимен's picture
Анонимен

!!!

Виждам как мед ти капе на сърцето, че всичко е кофти. Ами напъни се. Направи нещо лично. Включи се. Поне гласувай, ако обичаш.
Анонимен's picture
Анонимен

жега

Поздравления! Рядко се среща толкова интелигентно написано и аргументирано четиво, без излишни пози, опити за оригиналничене или политкоректни внушения. Когато се пише така, текстът те грабва и дори да не си съгласен с всичко, те предразполага и задължава да възразиш също толкова аргументирано и смислено (ако можеш, разбира се :). Още веднъж - поздравления!
Анонимен's picture
Анонимен

гп

С тази статия на Линка Тонева медията ви придобива ново качество. Поздравления.
Анонимен's picture
Анонимен

Липсва най-важната констатация - в бг референдумите са безмислени, защото резултатът им подлежи на преработване от парламента. По света референдумът е гражданско вето върху реално законодателство. У нас референдумът е безмислена игра на въпроси и отговори. А този референдум е точно толкова излишен, колкото оня за атомните централи. Затова и никой освен организаторите му и техните полезни идиоти няма да гласува.
Анонимен's picture
Анонимен

жега

Това къде е регламентирано? Законът казва друго в чл.9 (6) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.
(7) Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от референдума Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.
Анонимен's picture
Анонимен

Поредният лишен от способност да мисли. Питат те на референдум "искаш ли, формен тъпако, електронно гласуване?". Ти като формен тъпак отиваш и казваш "о, да, много искам.". Събира се НС на коалиция Бостан и пише закон: "разрешаваме електронно гласуване както на нас ни харесва." Резултат: форменият идиот е разписал празен чек на коалиция Бостан да му оформи процедурата такава, каквато харесва на коалицията. След което форменят идиот се хваща за палците, отпуска се и се опитва да получи удоволствие.
Анонимен's picture
Анонимен

Статията е локум за неинформирани зомбита. Останалите знаем, чев Естония електронното гласуване нито увеличи активността в страната, нито в чужбина.
Анонимен's picture
Анонимен

Г

В Естония над 30% гласуват електронно, за страна като България, с огромни общности в чужбина, това би означавало цялостна качествена промяна на политическото представителство в парламента. Зомбито си ти>
Анонимен's picture
Анонимен

"Втори провален референдум ще дискредитира и делегитимира каузата на прякото гражданско участие. Но пък удобно ще легитимира тезата, че българинът не е узрял за истинска демокрация и ще отвори още по-широко вратата на политическия популизъм. В това е истинският залог на 25 октомври." - ТОЧНО!
Анонимен's picture
Анонимен

МВнР

В Турция ще се открият над 100 секции, ще се изпратят над 300 командировани и това ще струва много, ама много! А ще гласуват сигурно по-малко от броя на командированите.. Така че министърът на външните работи е прав, както и за призива партиите да си пращат представители в комисиите. Защото за целта ползват субсидиите си, вместо да ги държат на депозит, а иначе се плаща от бюджета на членовете на СИК, т.е. от вашия джоб. Не че партийните субсидии са от друг джоб, но пък двойно да плащаме....
Анонимен's picture
Анонимен

Гласуването в Турция

Говорите на изуст пълни глупости: МВнР до сега са изпращали по един свой представител на секция, как ви хрумна че сега ще изпратят по трима? Никой не ви задължава да пращате служители, Изборният кодекс позволява да се ползват и местни хора представители на МВнР. Накрая, сметките показва, че цената на един подаден глас в чужбинаприблизително е равна на един подаден глас в България. Разликата са някакви стотинки. Факт.
Анонимен's picture
Анонимен

Ангел Иванов.

Ами дано написаното тук се възприеме от инициативните комитети и получи гласност. Поздравления за статията.
Анонимен's picture
Анонимен

"В Естония над 30% гласуват електронно" - функционалната неграмотност в България е отчайваща. Никой не ти говори за това какъв процент гласуват по интернет, а че и преди, и след гласуват пак толкова хора, т.е. НЯМА увеличение на изборната активност, за което фантазира незапознатата с фактите списателка. На естонските избори от чужбина електронно гласуват 5% естонци, което е приблизително колкото гласуват неелектронно българи в чужбина в момента, т.е. по интернет или не, няма разлика. А кой е зомби е излишно да се коментира, вижда се чии мозъчета не разбират какво им се казва.
Анонимен's picture
Анонимен

Завършена позиция, браво. Затова ГЛАСУВАЙТЕ против. ГЛАСУВАЙТЕ!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията