Без цялостна подкрепа и с твърде много редакции от първата до последната си точка болничната реформа на здравния министър Петър Москов ще трябва тепърва да се бори за подкрепа на финалната права. След четири дни на ожесточени дебати и критики в парламентарната здравна комисия проектът с промени в Закона за лечебните заведения вече не прилича на себе си, а някои от ключовите реформи в него са на път окончателно да се изпарят от правния мир.  

Ето хронологията накратко:  

  • Депутатите се съгласиха със създаването на комплексни центрове за лечение на деца с увреждания и хронични заболявания, но по настояване на ДПС не одобриха предложението за изготвяне на регистър на психично болните, преминали лечение 

  • Отхвърлена бе и идеята на министър Москов да отпадне изискването директорите на диагностично-консултативните центрове задължително да са магистри по здравен мениджмънт. В последствие условието беше запазено и за ръководителите на болници. 

  • Прието беше създаването на Национална здравна карта, която да определя необходимостта от медицинско обслужване по места, но изготвянето на критериите за сключване на догвори между лечебните заведения и касата беше отнето от здравния министър и поверено на Министерския съвет.     

  • Като капак болничната акредитация остана пожелателна и вече не е в списъка със задължителни изисквания за ползване на публичните средства от бюджета на касата.   

Най-големият удар върху болничната реформа обаче беше нанесен този петък, когато депутатите решиха предложените обединения между лечебни заведения да не бъдат задължително условие за подписване на договор със здравната каса. Министър Москов разчиташе именно на този текст, за да осъществи своята ключова идея за комплексно обслужване на пациентите без разкарване по болници и лаборатории. Създаването на консорциуми на практика не се забранява, но без изискването за общ договор с касата отделните структури трудно ще осъществяват цялостна грижа от приемането до изписването на болните.  

"Това е остро философско разминаване с това, в което аз, а надявам се и вие, смятате, че трябва да се превърне българското здравеопазване. Касата трябва да се превърне отново в институцията, която защитава интересите на пациентите, а не на бизнес-моделите, по които са изградени определени лечебни структури. Категоричен съм за това и това е възлово за промяната на философията – има ли това мнозинство различна философия за системата или не", категоричен беше здравният министър и увери, че ще се бори до край за реформите си при второто четене на законопроекта в пленарната зала. 

Според Москов истинската идея за комплексно обслужване на пациентите изкуствено и съвсем неоснователно се подменя със спорове за формата на собственост на бъдещите обединения.   

"Идеята при обединение на болници в консорциум е да се гарантира на пациентите, че такова обединение дава по-добра и по-пълноценна медицинска услуга. Болните не се интересуват от формата на собственост на лечебние заведения, а от обслужването, което им се предлага. Затова е хубаво и най-левите в БСП да разберат, че формата на собственост не е причина за дискриминация", защити промяната здравният министър, отговаряйки на питане на депутата Георги Кадиев за предстоящото обединение на държавни, общински и частни лечебни заведения във Варна по време на петъчния парламентарен контрол.  

За опонентите му обаче въпросът с комплексността на медицинското обслужване не е еднозначен и на практика отнема правото на всеки пациент да избира къде да се лекува. Освен това е поставен неправилно и мястото му не е в Закона за лечебните заведения, а в диагностично-терапевтичните алгоритми на отделните заболявания, които в момента се разработват като част от основния пакет с медицински дейности.  

„Ние в никакъв случай не сме против това пациентите да получават комплексни грижи. Но трябва да се запази и възможността за свободен избор на пациента. От друга страна, няма как един закон, който е за структурата на системата, да изчерпа всичките диагностични разнообразия, т.е. всяко едно заболяване да намери своето отражение тук“, мотивира решението на комисията председателят й д-р Даниела Дариткова и сподели, че е изключително удовлетворена от консенсусната работа на парламентарната здравна комисия. 

Така депутатите предадоха щафетата на колегите си в пленарната зала, които още следващата седмица ще трябва да кажат последната си дума за болничната реформа. По слухове от кулоарите на парламента от всички първоначални промени Москов е успял да запази само мерките за регулация на новите лечебни заведения. Здравният министър обаче не хареса формулировката и избухна пред репортерите.  

„Ако някой иска да регулира лечебни заведения, той се нарича регулировчик. Ако някой иска да прави национална здравна карта с цел функциониране на политика, с цел болнични обединения или болници да гарантират лечение, той се нарича човек, който променя системата.“