Не съм сред фанатизираните апологети и безкритичните възхваляващи на начина, по който функционира ЕС. Аз също съм видял как той работи и съм писал скептично за него.

Но според мен има нещо цинично в това нахвърляне - как Европа се била опозорила при кризата с бежанците, как направо се провалила, как нагледно доказала своята несъстоятелност, как въобще рухнала европейската идея!
Първо, все пак тук не става дума за Европа „цяла и неделима“, а за 3-4 държави, към които се е устремило великото преселение на народите – в най-развитите, в най-демократичните, в най-социалните, в най-толерантните. Останалите държави са или транзитни, или не толкова атрактивни, а някои като България – абсолютно нежелани, вкл. заради изостаналостта, мизерията, нестабилността и ксенофобията.

Второ, сега натискът на великото преселение е колосален, безпрецедентен, отчаян, подпомаган от всякакви легални и нелегални структури, които печелят от трафика на потоците хора. Европа е по-малко от 7-8% от световното население, много гъсто населена е, с пренаситен от предлагане на работна ръка пазар - каквато и политика да води, тя не би могла да издържи на това великопреселенско цунами. Европа става жертва на своя цивилизационен успех, на изключително високия си жизнен стандарт, на своята демокрация, на своите ценности, на пълното тържество на европейския социален, политически, правов и морален модел над всички други модели и псевдомодели, които се предлагат в момента в света – от крайно недемократични, до умерено демократични.
Трето, във великото преселение на народите Европа се оказва без алтернатива и без подкрепа. Ето, редом до нея (частично дори в нея) е Русия. 80% от руснаците живеят в европейската част на Русия, а 20% от тях – в азиатската. На изток от европейската част на Русия има огромни пространства (10 милиона руснаци от едната страна на границата срещу 1 милиард китайци – от другата), в Русия има пустеещи територии, изпразнени от жители градове и села, необработвани земи. Но нито един великопреселенец не иска да живее в Русия, той иска в Европа, даже не където и да е в Европа, а в 3-4 европейски държави! Представете си колко територия, подходяща за живеене в прословутата Евразия би могла да удари рамо на Европа, но, както казват руснаците „нэмА дурных!“, няма балами, които да се упътят натам. Целта е Европа, и то точно най-развитата, най-демократичната, най-социалната, най-толерантната част от Европа! Е, как точно тази Европа да поеме целия великопреселенски ураган?!
Четвърто, трябва най-сетне да се назоват нещата с истинските им имена. За великото преселение на народите се пише в понятията на края на 20 век. Променя се бързо и радикално профилът на придвижващите се огромни хорски маси! Да, в тях има все още много такива, които бягат от войни и въоръжени конфликти, т.е. бежанци (от бягам). Но все повече вълните хора се състоят и ще се състоят от такива, които търсят качествено по-добър живот от този, който водят. Те се махат от провалените държави, от лошите управления, от корумпираните клики, от безскрупулните изборни и-или наследствени диктатори, от териториите, които не искат и не могат да решават етническите и религиозните си вражди, от сивите зони, в които господстват екстремисти, терористи и просто брутални псевдодемократи. Светът се глобализира, комуникациите довеждат до всяка схлупена къщурка, до всеки бидонвил, до всяко гето образите на щастливо и богато живеещите европейци. Мизерстващите и живуркащите в постоянен и неистов страх за живота, за децата си, за собствеността си хора вече знаят не само колко относително бедни са (в сравнение със съседа, с човека от близкия град), а колко абсолютно са бедни – най-вече в сравнение с Европа. А в Европа вече има критични маси от бивши бежанци, които могат да отправят послания към тези мизерстващи хора, че дори втората ръка човек в Европа живее отлично в сравнение с тях. И това отприщва девети вълни от желаещи да ползват и те благата и стандарта, сигурността и ценностите на Европа, вместо да страдат и изнемогват в своите отечества. Европа привлича като магнит, Европейската мечта замести и измести Американската мечта. Всеки вече знае, а ако не знае, има хиляди начини да му се каже, разкаже, покаже и докаже какво значи Европа и как се живее в нея. Но никой не се грижи да поясни, разясни, обясни и изясни какви норми, стандарти, усилия, страдания, битки, ценности, принципи, загуби, неволи и всеотдайности са стрували на Европа за да стане такава, каквато е тя днес. То ние българите, преди влизането в ЕС се изкушавахме да гледаме и мислим за ЕС като за нещо като Кореком, като за шведска маса с бира, секс и рокендрол. Затова политиците не взеха никакви мерки да обяснят, че членството в ЕС не е еднократен акт, а дълъг и тежък процес на демократизиране, нормализиране, модернизиране и европеизиране, който изисква колосални усилия на цялото общество и от всеки един от нас… Ние се отнесохме толкова потребителски, келепирски и с мисълта, че ще надхитрим всички в ЕС и само да влезем там и ще настане такъв живот! Ние, дето откакто се помним сме все европейци, макар и недотам. Та какво искаме от великопреселенците!!!

Европа е в беда. И ако искаме да сме обективни, при цялата ни критичност към липсата на силни европейски лидери (да няма ги Чърчил, Аденауер, Де Гол, няма ги дори Тачър, Кол, Митеран), към европейската сложна, бюрократизирана и свръхрегламентирана архитектура от не interlocking, а interblocking институции, трябва да сложим ръка на сърцето си и да се учудим, че слуховете за провала на Европа при великото преселение на народите засега са твърде преувеличени. 

Европа все някак, дори криво-ляво, но се справя. И трябва да се справи, защото друга опция пред нея просто няма. В скоро време не се предвижда великото преселение на народите да се насочи към Бразилия, Русия, Индия, Китай или Южна Африка. 

За Европа днес и сега важи това, което се казваше в един съветски роман – и сам войнът е войн. Нещо повече – дори не се вижда някой, който би желал да му помогне – ако не на практика, то поне на теория…

Текстът е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.