Новата литературна сцена на България – „Перото“ в НДК, което никога няма да затваря врати за посетители, се открива на 16 септември с 24-часово четене. За да ознаменуват простраството на истински дом на книгата, в него ще се включат писатели, музиканти, актьори. Трескаво продължава и работата на Националния център на книгата по двете програми за финансиране на нови книги – благодарение на „Преводи“ например в чужбина ще четат Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Милен Русков и др., а у нас с подкрепата на центъра излизат Валери Петров, Димитър Бояджиев, както и знаковото литературно списание „Съвременник“, разказа пред „Площад Славейков“ директорът на НЦК Светлозар Желев.

„Перото“ в НДК ще се открива повече от 24 часа – и така ще се ознаменува и бъдещото работно време на новото литературно пространство, което ще приема любителите на книгите нон-стоп. На това място в съвсем близко бъдеще всеки ще може да се отпусне с приятели, с питие и с четиво от рафтовете, които ще предлагат най-интересното от българската литература и избрани неща от преводната.

В 18 ч на 16-и ще се случи официалното откриване, а около 19 ще започне и самото четене – до 7 ч вечерта на 17 септември. С любими откъси мястото ще бъде обживяно от писатели, музиканти, актьори, издатели и от всеки приятел на книгата. Все още се водят разговори с участниците, но почти сигурни са Алек Попов, Радослав Парушев, Богдан Русев, както и младите автори от поредицата „Нова българска поезия и проза“ на Софийския университет. С Гери Турийска пък ще бъде организирано събитие, подобно на „Пощенска кутия за приказки“.

Иначе, в програмите за финансиране, които Националният център за книгата обяви преди половин година, досега са кандидатствали повече от 30 проекта – и за подпомагане са одобрени 25 от тях. Малко повече от половината са за превод, а останалите – за издаване на български автори у нас.

С помощта на центъра американците например ще четат „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров (в превод на Анджела Родел и в издание на „Архипелаго букс“), хърватите ще се запознаят със „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева и с „18% сиво“ на Захари Карабашлиев, а в Унгария ще потънат в „Захвърлен в природата“ на Милен Русков. Зад граница ще се четат още Чавдар Мутафов, Леа Коен, Бети Файон.

Очакванията са обаче за все по-голям интерес от страна на чужди издателства към българската литература. За това особен принос ще има задаващият се до края на септември англоезичен каталог на съвременната българска проза. В него са представени повече от 60 родни автори с последната си или най-важна книга, с кратка визитка, синопсис и три страници текст. Каталогът ще бъде видян първо в „Перото“ в края на този месец, а две седмици по-късно лети за Франкфурт, където ще бъде показан на Панаира на книгата. Междувременно информацията в изданието (което ще излиза ежегодно), с още повече подробности, ще стане достъпна и на все още подготвяния сайт на Националния център на книгата.

По отношение на българските книги вече по книжарниците са около половината от одобрените проекти. Сред тях, освен два броя на „Съвременник“, са още „Стихотворения 2007 – 2013“ на Валери Петров, която излезе в навечерието от рождения ден на големия поет, както и сборникът „Вечерен трепет“ на Димитър Бояджиев.

„За нас е важно да подкрепяме проекти в тези две насоки – издаването на български класически автори, на автори, важни за литературния контекст, и естествено, подкрепата на дебютанти“, обясни Желев.

Повечето от договорите за издаване на българска литература у нас са подписани всъщност в последния месец и работата по реализацията им трескаво кипи. Валери Петров, Димитър Бояджиев, два броя на „Съвременник“ са вече факт – а какво ли още се задава на хоризонта?

Площад Славейков