Виктор Орбан е безпощаден популист. Това е известно. Значи не е изненадващо, когато от гледна точка на масовата миграция той разпространява опасната глупост, че неговата Унгария защитавала “християнския Запад” .

Не бива да се учудваме от нечовешкия хаос, на който тези дни станахме свидетели в Будапеща. Хиляди изтощени бежанци бяха блокирани и никой не знаеше как всичко това ще продължи.

Орбан няма план, може да предложи единствено твърдост и остри думи. И играе със съдбата на бежанците.

Разбира се, че всичко това го превръща в удобна изкупителна жертва. Именно тъмната Унгария на Орбан контрастира на светлата Германия – страната, където бежанците са добре дошли. Тук лошите унгарци, там добрите германци. Но работата не е толкова проста.

Основателно Орбан е подложен на яростна критика заради издигането на телената погранична ограда. Но къде бяха гръмките възгласи, когато България издигна ограда по границата си? А Испания не построи ли преди години заграждение в северноафриканския си ексклав Сеута и година след година го разширяваше? Европа не издигна ли невидима стена в Средиземно море? Това не стана ли с изричното съгласие на всички европейски правителства?

Не, Орбан не е изключение. Той може да бъде персонално винен в безогледен популизъм и в желание да инструментализира бедственото положение на бежанците за лични цели. Ако за момент се абстрахираме от отвратителните прояви на Орбан, то бързо ще прозрем, че Унгария има проблем, какъвто имат Италия и Испания. През тези страни преминават южните външни граници на Шенгенското пространство. Ето защо тук миграционният натиск е особено голям.

Унгария е последната страна, която го усети. След края на 90-те години на миналия век всички италиански правителства с право се жалваха, че са изоставени от ЕС и не получават достатъчно подкрепа. Сега това е жалбата и на Орбан. Просто и удобно е да го съдидиш. Това не помага. Унгария изнемогва, тъй като липсва обща политика на ЕС по даване на убежище. Популизмът на Орбан обостря положението, но това не е причината за проблема.

Мощната Германия вярваше, че може да остави миграцията на държавите по външните граници на Шенген. Това е същината на така наречената "Система Дъблин", по силата на която търсещите убежище трябва да подадат молба в държавата от Шенгенското пространство, в която стъпят първо. Тази система се срина.

Истината е: Европейският съюз изцяло подцени темата за миграцията. Брюксел, Берлин, Париж – всички вкупом.

Улрих Ладурнер е външнополитически наблюдател на германския седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме коментара му. Заглавието е на редакцията.