Навръх 9 септември, когато се навършват 71 години от установяването на комунистическата власт в България през 1944 г., депутатите ще гледат в правната комисия промени в Наказателния кодекс, свързани с престъпленията на тази власт. Законопроектите по тази тема са два - на Лютви Местан и на Методи Андреев, и са подкрепени от внушителна група депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС. С тях се предвижда отпадане на давността за престъпленията на комунизма.

Тези текстове бяха приети на първо четене преди два месеца. В проекта на Местан изрично се споменава и т.нар. Възродителен процес.

Предложенията  засягат и случаите, в които престъпленията са извършени от хора, които не са били членове на БКП, но на които са били възложени длъжностни или партийни функции по време на тоталитарния режим.

Премахването на давността за преследване за този кръг престъпления изрично е засегнато в Конвенцията на ООН от 1968 г. Международният акт прокламира, че няма давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. По подобен начин е уреден въпросът и с престъпленията, които се наказват от Международния наказателен съд в Хага, чийто статут е ратифициран от Народното събрание през 2002 г.

Очаква се да има разгорещени дискусии и по двата законопроекта, тъй като от БСП са категорично против тяхното приемане. През годините на няколко пъти тази тема влизаше в дневния ред на парламента, но въпросът и досега не е решен.