НИЯ КАРАДЖОВА

Дипломата за основно образование вече ще се получава след седми клас, а не след осми, както е досега. Новата структура на българските училища, лансирана преди време още от екипа на някогашния просветен министър Даниел Вълчев, вчера бе гласувана окончателно от депутатите при второ четене на Закона за училищното образование.

Съгласно него начално образование ще се завършва, както и досега, след четвърти клас. Основното ще се получава в седми и тогава ще се кандидатства в гимназия. При сегашната образователна структура част от учениците кандидатстват в гимназия след седми, а други – след осми клас, и това създава затруднения в системата. Новост е също разделянето на гимназия на два етапа – първият до десети, а вторият – до 12 клас. Създава се и възможност в малките населени места да има училища само до десети клас, за да не се налага децата да пътуват до други населени места.

Текстът за училищната структура породи остър спор в пленарна зала. Стоян Мирчев от БСП заяви, че това е текст, писан „за жълтите павета“, който ще доведе до отпадане на ученици в малките насалени места една година по-рано – след седми, вместо след осми клас. Причината е, че ще им се налага да пътуват до съседно селище, за да ходят на училище.

Янаки Стоилов от БСП посочи, че до няколко години заради това нововъведение ще бъдат затворени няколко десетки училища в селските райони. Текстът не се подкрепя дори от Патриотичния фронт, който е коалиционен партньор.

Милен Михов от ПФ също защити тезата, че това работи в полза на отпадането на ученици и неграмотността. Въпреки това новата училищна структура бе приета. Тя ще влезе в сила за учениците, които ще бъдат в първи клас следващата година, ако законът бъде изцяло приет на второ четене.

Депутатите оставиха възможността на математическите гимназии да приемат деца от пети клас. Това бе предмет на много дълъг спор, като първоначално народните представители имаха намерение да забранят тази възможност. В крайния вариант обаче тя е запазена.

Дава се възможност да бъдат създавани и т. нар. „иновативни училища“, като тези по модела на акад. Благовест Сендов. Те могат да преподават по експериментални учебни програми. Всяко училище ще има автономия при разработването на учебните си планове и програми, включително като получи възможността само да избира предметите, по които децата ще се профилират.