Къде живеят бежанците, след като стигнат Германия (снимки)

Наричат го "Селото от контейнери" (Containerdorf). Нито е село, нито е от контейнери. Това са 6 сгради – една административна и 5 за подслон. Построени са от готови елементи и се намират в берлинския квартал “Шпандау”, ул. “Мотард” 101 А.

Сега тук са настанени 500 бежанци, капацитетът е за 550 души. Това е приемен център. Никой не пита, а и няма право да го прави, имат ли пристигналите мигранти право на убежище или не. Това решават други.

В този приемен център, каквито има още 10 в Берлин, се извършва само регистрацията с всички лични данни на новопристигналите мигранти.

“Селото от контейнери” е изградено през 1988 г. за настаняване на бегълци от тогавашната ГДР, докато им се намерят жилища. По онова време хиляди поеха към ФРГ, най-драматична беше есента на 1989 г., но това вече е история.

След обединението на Германия този център не се събаря, немците са предвидливи хора. Тук се приемат бежанци от други райони на света, така и до днес. До началото на тази година той беше единствен в Берлин, вече са общо 11.

Влиза се само със специален пропуск – за персонал и бежанци. Охраната е непробиваема за гарантиране сигурността на подслонените хора. Ксенофоби и неонацисти нямат шанс за достъп. Тъй като никой не може да чете мисли, състрадателни граждани също не се пускат зад бариерата. Да, те могат да оставят дарения – дрехи, играчки, детски колички. Но не и храна. Тя е гарантирана, доставя се от фирма за кетъринг.

Разрешение за достъп могат да получат журналисти с предварителна заявка и то при ограничен брой. Така кореспондентката на Клуб Z с още 19 чужди журналисти получи възможност да посети Селото от контейнери и да се срещне с управата, както и с бежанци.

Условията са като по времето на ГДР и по тогавашните стандарти – покрити с балатум подове, общи тоалетни и бани, маломерни стаи, но с хладилник, обща кухня на етажа, където има и пералня. Кухнята е за всеки случай – ако някой иска да приготви блюдо по свой вкус.

Храната се раздава в определени за целта помещения и по списък. Не е нужно да идва цяло семейство или съквартирант. Отмятат се обаче имената на хората, за които дадено лице е получило хранителните пакети.

Основните блюда се доставят в изолирани миниконтейнери, за да са топли. Тъй като бежанците не знаят немски, на маса са поставени съответните ястия за деня и над тях картинка. В деня на нашето посещение това бяха заешко и пилешко. Свинско никога не се предлага, повечето бежанци са мюсюлмани. Всеки получава блюдо по свой избор, като показва съответната картинка. Хората получават също достатъчно хляб, минерална вода, мляко, пакетирани кафе и чай, разбира се и захар – кой колкото пожелае.

Дисциплината е завидна. Няма блъсканица, всеки изчаква реда си на опашката.

Спокойно е и в сградите, по алеите също. А настанените са от 30 държави. Най-много са сирийците – 195 души, следват ги иракчаните – 49.

Има обаче и от сигурни страни, дори кандидатки за членство в ЕС – 27 сърби. Албанците са 36, 10 от Косово.

Хората от Западните Балкани много добре знаят, че нямат шанс да получат политическо убежище. Тяхното неизказано, но явно желание е да изчакат отхвърлянето на молбите им. Процедурата е тромава, трае с месеци, дори година. През това време те получават подслон, храна и джобни. Според наскоро прието от правителството на Меркел решение за справянето с бежанския поток джобните ще отпаднат, но засега са факт.

Така първите три месеца всеки получава по 143 евро. Толкова е времето за пребиваване в приемен център. Ако не се осигури подслон другаде, хората остават в центъра, но вече при други уславия. Те имат покрив, но не получават храна. Полагат им се обаче по 359 евро на човек за прехрана. Достатъчни са максимум 200 евро, останалите са спестени пари. Така при получен отказ за убежище сърбите и събратята им от региона се връщат в родината с добри суми.

Нидал Сариф със сигурност ще получи политическо убежище. Той е пристигнал от Сирия с един тъжен сувенир – осколка от бомба. Тя е разрушила бащината му къща, почти цялото семейство е загинало. Тежко ранен и с едно загубено око Сариф поема по пътя на изгнанието и сега е в Селото от контейнери. Няма думи да изкаже благодарността си от приема, който му се оказва в Германия.

Палестинецът Ясер Мустиф също има шанс да получи убежище. Той любезно ме кани да надзърна в стаята му, която си поделя с иракчанин.

Разхвърляно е, чиниите от предишната вечер още не са измити, мъжка работа. За реда в стаите се грижат настанените. Спалното бельо обаче е чисто.

Всеки понеделник и сряда мръсното бельо се приема в помещение в сутерена на дом номер 4, дава се чисто. В дом номер 5 пък се раздават дрехи и обувки.

Всеки новопристигнал получава пакет с най-необходимото – чаршафи, кърпи, хигиенни изделия, посуда.

Персоналът в центъра е предимно от чужденци – сирийци, иракчани, афганистанци... Тези хора са получили в Германия съответния ценз на социални работници, но ги ползват и като преводачи.

Детската учителка е от Гана с перфектен немски език. Тя занимава през деня децата, които родителите са решили да изпратят в тази своеобразна детска градина – две сравнително скромни помещения, но и децата на подходяща възраст са малко.

През това време родителите могат да се отдадат на спорт, има дори курсове по йога. Те се движат свободно из Берлин, близо до общежитието е спирка на метро.

За желаещи са организирани курсове по немски.

Тръгваме си и обитатели ни изпращат със скандиране на английски: “Благодарим на Германия, благодарим на Меркел!”