На осми септември 2015 г., две години след оповестяването на случая в медиите, градският прокурор на София Христо Динев призна, че бившият министър в кабинета Орешарски, оглавил Министерството на инвестиционното проектиране, създадено по идея на ДПС, Иван Данов е извършил документна измама. Той обаче не можел да бъде наказателно преследван, защото прокуратурата сама е възпрепятствала това – не е започнала наказателно преследване срещу него през юни 2013 г., а прокурорска проверка без всякаква правна стойност. И така – до изтичане на срока, в който е могла да се поправи (май 2015 г.).

Самопризнанието на прокуратурата по този иначе съвсем прозрачен случай би следвало да постави началото на мащабна реформа на прокуратурата, ако, разбира се, имаше политическа воля за това.

Най-малкото би улеснило приемането на измененията на Закона за съдебната власт (ЗСВ), които отменят предварителните проверки (нерегламентирана с процедура и срокове дейност на прокуратурата преди образуване на досъдебно производство, в която не се събират доказателства).

В началото на юли тази година главният прокурор Сотир Цацаров определи поправката като „безумие“. По-късно аргументите на Цацаров залегнаха и в официалното становище на прокуратурата по проекта за изменение и допълнение на ЗСВ, в което се казваше, че законовата промяна ще доведе до две „неблагоприятни алтернативи“ – отказ да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление или незаконосъобразно образуване на такова в нарушение на НПК.

„И в двата случая ще бъдат накърнени права на граждани”, посочиха тогава от държавното обвинение.??

Съпротивата на главния прокурор срещу опита да се спрат възможностите за злоупотреба от страна на държавното обвинение с предварителните проверки, които могат да продължават безсрочно, да се ползват като средство за спасение на “нашите хора” или за предупреждение срещу неудобните, има своето обяснение. Казусът “Спасяването на Данов” от последните дни показва каква политическа мощ може да има в предварителната проверка.

На 3 юни 2013 г. изданието „Биволъ“ публикува разследване, придружено с документи, в което се изнасят данни за извършено престъпление от действащ тогава министър – този на инвестиционното проектиране. Министерството е създадено по настояване на ДПС, а първоначално на поста е назначен Калин Тихолов – бивш водач на листата на ДПС в Несебър на местните избори през 2007 г. с активно участие в множество скандали с презастрояване и незаконно строителство по Черноморието, последният от които „Дюнигейт“. След медийния скандал по повод биографията му, Тихолов е сменен с арх. Иван Данов, който дели с него един кабинет в архитектурния университет в София. Оказва се обаче, че неговата биография не е по-законосъобразна.

Публикацията на „Биволъ“ разкрива, че новоназначеният министър на инвестиционното развитие арх. Данов в периода септември 2004 г.- май 2005 г. е подавал декларации с неверни факти пред социалните служби на Франция, като е твърдял, че е трайно безработен и отседнал на територията на Франция, въпреки че по това време е пътувал и е работил в Университета по архитектура строителство и геодезия в България и имал фирма “Данов и партньори”. В резултат е получил без основание 15 000 евро от френската социална система. Фактите в тази история сочат, че има сериозно съмнение, че Данов е извършил документна измама – престъпление по чл. 212, ал.1 от Наказателния кодекс, което към момента на деянието (май 2005 г.) се наказва с наказание лишаване от свобода до 8 години, а давността за наказателно преследване за това престъпление е 10 години.

Това означава, че ако в този срок не започне досъдебно производство, разследване не може да се провежда и не може да се накаже евентуалният извършител на престъпление. Ако обаче в този срок прокуратурата и разследващите органи започнат наказателно преследване, давността спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, се прекъсва и започва да тече нова, която може да продължи с още 5 години. С други думи, ако прокуратурата бе образувала досъдебно производство след публикацията в „Биволъ“ от юни 2013 г. и бе привлекла Данов като обвиняем, тя щеше да разполага с още седем години да разследва дали Данов е извършил документна измама (до май 2020 г). Нищо такова обаче не се случва.

За силата на предварителната проверка като спасение от наказателна отговорност

Въпреки че прокуратурата има задължение да се самосезира по публикации, които изнасят данни за извършени престъпления, осем месеца след текста в “Биволь”, от държавното обвинение не предприемат нищо. През март 2014 г., след като става ясно, че прокуратурата няма да се задейства сама, авторът на разследването Атанас Чобанов подава сигнал до държавното обвинение. Тогава е разпоредена предварителна проверка от прокурор Ирена Ганчева. Ако прокуратурата беше започнала досъдебно производство и в този момент, давността за наказателно преследване нямаше да изтече. Проверката продължава 10 месеца и както казахме, не прекъсва давността. Междувременно Данов излиза от властта на 19 ноември 2014 г., когато министерството е закрито. Проверката приключва през януари 2015 г. от прокурор Боряна Бецова с отказ да се образува наказателно производство заради липса на извършено престъпление. При прокурор Бецова има съмнителна концентрация на дела, свързани с ДПС – проверките срещу Делян Пеевски и „Протестна мрежа“, разследването срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисеров. Засега всички те приключват в полза на ДПС.

Бавенето по казуса “Данов” е в пълен противовес с начина, по който процедира държавното обвинение по казуса “Чобанов”. Вече бившият министър Данов, след постановлението на прокурор Бецова, подава сигнал срещу автора на журналистическото разследване на 13 март тази година. Този път предварителната проверка не губи никакво време, а прокуратурата започва през юни досъдебно производство срещу журналиста за набедяване. След медийния скандал за двойния аршин на прокуратурата на 8 септември лично градския прокурор на София Христо Динев отменя постановлението на СГП, за чието съществуване не е имало как да не е уведомен веднага след постановяването му.

В постановлението на градския прокуро Динев прокуратурата казва вече съвсем безопасно за Данов, защото сама е пропуснала възможността да го преследва наказателно до май 2015 г. и да удължи срока на давността до май 2020 г., а и след като вече не е на власт, че има достатъчно данни за извършено от него престъпление – документна измама. Обаче прокуратурата споделя, че вече няма какво да направи – давността за наказателното преследване е изтекла.

От кухнята на предварителните проверки, в които се сготвя недоверието в независимостта и компетентността на прокуратурата

Междувременно журналистът, изнесъл за първи път фактите около френската афера, подава втори сигнал – този път до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с искане за проверка на случайното разпределение на прокурорската преписка. Становището на ИВСС, с което „Съдебни репортажи“ разполага, проследява хронологично как прокуратурата смазва случая и дава основание да се очаква, че нито ИВСС, нито ВСС ще се впечатлят от това.

От становището стават ясни няколко отклонения в движението на преписката, които би следвало да са от особен интерес за ИВСС. Прокурорската преписка по сигнала на журналиста е образувана на 4 март 2014 г., а е разпределена на наблюдаващ прокурор на 21 март. „Интервалът между завеждането на преписката и нейното разпределение на наблюдаващ прокурор е 16 дни. Проверяващият екип намира, че този период е неоправдано дълъг“, констатира ИВСС. Причините за аномалията обаче очевидно не са изследвани, въпреки че в акта има констатация, че нормалната практика е преписките да се разпределят на наблюдаващ прокурор до 3 дни след постъпването им.

След 16 дни в безтегловност преписката е разпределена на прокурор Ирена Ганчева от отдел 1-ви „Специализиран“ в Софийската градска прокуратура (СГП), който се занимава с дела срещу членове на Министерския съвет. С други думи – това е звеното, което би следващо активно да работи за разкриване на корупцията по високите етажи на властта и в него трява да има добре подготвени и независими прокурори. Фактологията по казуса „Данов“, който е съвсем елементарен, обаче е красноречиво свидетелство какво е действителното състояние в елитното звено на прокуратурата, което се оказва ефективен инструмент не за наказателно преследване на престъпността, а за изтичане на давността.

Няколко дни по-късно прокурор Ганчева възлага проверката по френската афера на МВР, а на 12 май от полицията искат удължаване на срока на проверката, което обвинителката уважава за период от два месеца.

В началото на юни (6 юни) 2014 г. в прокуратурата постъпват материалите от МВР „с мнение за вземане на отношение по компетентност“ (в акта на ИВСС не се излагат повече подробности). Вместо да се произнесе дали да се образува производство прокурорката назначава допълнителна проверка. Междувременно – на 24 юли, Ирена Ганчева става част от екипа, който разследва делото „КТБ“, а със заповед на градския прокурор тя е изключена от случайното разпределение на делата заради фактическата сложност на досъдебното производство, по което в последствие е обвинен Цветан Василев. Пак според правилата в СГП, след като прокурорът е изключен от случайното разпределение, всички негови преписки се възлагат по случаен признак на заместващ прокурор. Така ден, след като от МВР връщат проверката „Данов“ в прокуратурата, тя е разпределена чрез компрометираната система „LawChoice” на друг наблюдаващ прокурор и така се пада вече публично известната прокурор Боряна Бецова.

Следва меко казано необяснимо действие на прокурор Бецова

– на 12 юли тя назначава нова проверка, въпреки че такава вече е направена. Два месеца по-късно от МВР отново искат удължаване на срока, което прокурорката уважава за срок от 60 дни. През ноември от полицията предават материалите на държавното обвинение „с мнение за вземане на отношение по компетентност“, но на 10 декември 2014 г. Бецова връща преписката на МВР пак за допълнителна проверка. Тук отваряме една скоба – докато прокуратурата и МВР си играят на пинг-понг с разследването, прокурор Бецова дори изисква от автора на сигнала – журналиста Атанас Чобанов, да събере доказателства вместо прокуратурата, като й предостави и превод на френските документи, на които стъпва публикацията за престъпленията на бившия министър.

В крайна сметка на 14 януари 2015 г., както казахме – десет месеца след започване на предварителната проверка и четири месеца преди да изтече абсолютната давност, прокурор Бецова я прекратява, като напълно игнорира доказателствата, които сочат, че Данов е извършил документна измама. Постановлението й е обжалвано от Чобанов, но апелативната прокуратура се произнася след месец май, т.е след изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Това е и основанието въобще да не коментира дали Данов е извършил престъпление или не.

Да, обаче, този въпрос няма как да не бъде коментиран по делото, образувано по сигнал на Данов срещу Атанас Чобанов, защото набедяването е престъпление, при което един гражданин е обвинил друг пред компетентните да го разследват власти в извършване на престъпление. По иронията на съдбата (а и поради недобрата юридическа консултация, която явно Данов е получил, за да пусне сигнал) именно по делото за набедяване прокуратурата е оставена без място за лавиране – трябва да каже ясно дали Данов е извършил престъпление или не е. Или с други думи самият Данов преодоля бездействието на прокуратурата в негова защита.

И какво от това?

Във всяка нормална държава постановлението на градския прокурор на София, в което се признава, че прокуратурата сама е осуетила наказателното преследване срещу министър би станало повод на мащабна политическа дискусия за реформирането й. Предстои да видим дали ВСС и ИВСС ще се включват в познатия рефрен на “как ехото заглъхва”

И докато прокуратурата спаси от наказателно преследване близкия до ДПС министър, от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров (за когото бившият градски прокурор каза, че е личен избор на премиера Бойко Борисов) се натрупаха солидно количество факти за политическата обвързаност на ръководеля на държавното обвинение с партията. Казусът „Данов“ се нарежда в тази редица, а изходът от него е доказателство, че най-важният тест – този за партийна независимост на главния прокурор, не беше издържан от Цацаров. Вероятното удобно оправдание, че всеки прокурор решава по вътрешно убеждение делата си, в този случай съвсем ясно е опровергано, защото по делото има доказателства, че Върховната касационна прокуратура живо се е интересувала от разследването. Според акта на ИВСС в рамките на две месеца – през ноември и декември миналата година от ВКП два пъти са изискали справка за движението на прокурорската преписка. С други думи главният прокурор Сотир Цацаров е бил запознат с усилията на прокуратурата да (не) разкрие престъпление, извършено от приближен до ДПС министър.

Анализът е публикуван в "Съдебни репортажи".